Едно малко винарско селце, някъде в Бавария - Fahr при Volkach
В това селце поминъкът на населението са лозята и винопроизводството. Почти всяка къща носи белега на своя поминък
Рекламни табели, витринки и какво ли още не има дори по самите лозарски масиви:
Тъй като веднага след вечеря мъжете започнаха тяхната игра на карти, аз имах възможността да се разходя из околността и общо... двете улици в селото.
Взех фотото и... се прибрах с над двеста снимки, ако ще да ви се вярва! Всяка къща има свое излъчване , индивидуалност, дребни елементи в украсата, като например този лъв тук
Или наниза от глинени топки
Стабилната дърворезбована врата тук...
Или това локално осветление в корените
Не, че това са неща, сложни, невиждани или уникални, но начина им на поставяне, без претрупване и излишество създават невероятен колорит и излъчване.
Любимите ми щураци са ето тези две фигури на тази огромна врата към двора на една съвсем обикновенна и позанемарена къща, но вече трета година ме карат да се усмихна, когато ги видя и... да ги снимам пак и пак- просто за настроение.
Е, както в истинския живот и тук има тъжни неща, като например този надпис тук:
който съобщава че от 2014 тази кръчма и винената й градина няма да работят повече.
Селото е или поне е било изключително религиозно, което се наблюдава по фигурите поставени в ниши почти на всяка една къща
И така, като извървите улицата ,минаваща покрай тази къща , криволичеща и стесняваща се на места, ще стигнете до пристана на Фаар - и табелка, за край на селото.
Късмет или неудача, но аз хванах в обектива точно отплаващия от понтона кораб...по река Волках.
и понтона притихна опустял, в лекото приплясване на вълничките в неговите основи
И така, бях стигнала другия край на селото... попътно, няколко снимки на тишината и спокойствието, царящи на около
За изпроводяк на този чуден ден приседнах на една пейка в плодната градина , до един религиозен кръст за молитва и наблюдавах играта на небе , слънце и облаци, сбогуващи се с това обикновено място
На следващият ден, след закуска си направихме разходка до църквата " Мария във винената градина"
Посрещнаха ни стадо самодоволно полегнали и сити вече крави
както и 13 те малки параклисчета със сцената на износването на кръста от Христос
Влизайки в двора е 14- сцена, на сваления от кръста Христос.
Църквата, готика, но много изчистена и призимена
Влизайки вътре- това бе най-простата и изчистена църква, в която попадах, но усещането бе също толкова простичко, уютно спокойно. Не съм религиозно знаеща и много вярваща, но си казах това, за което бях влязла и както тихичко влезнах, така си и излезнах, не нарушавайки забраната да снимам вътре. Някои неща се фотографират в сърцето за винаги.
Защо направих този пътепис ли? Опитах се да ви покажа живота в едно съвсем малко село, което се препитава от винопроизводство. Трудности има и тук, все по-трудно е и на земеделските производители в Германия. Супермаркетните вериги продават бутилка не лошо вино за 2,5 - 3 Е, докато при частника най-ниската цена тръгва от 5,5 - 6 Е. Тази конкуренция е неравностойна, но явно регулируемо успешна все още тук, Селото диша и живее, традицията се продължава, миграция има и тук, някои къщи са напуснати, но не цари това безметежно отчаяние на изоставените и напуснати български села, защото нямало какво да се прави в тях и как да се препитава населението.
Изплуваха ми далечните спомени от юношеството и младежките години, когато ходехме на бригаи: Тръстенишките лозови масиви, гроздето на с.Мечка край Русе, ябълковите градини на Роман, където плаках, когато преди 10-на години минах от там и видях остатъците от една цивилизация, тази на българските ябълкопроизводители.
И за пореден път в главата ми се върти една мисъл..., а именно, защо българина толкова лесно се отказва от това, което е достигнал с труд и позволява пак на българин да му унищожава бъдещето? Защото народ, който руши миналото си, няма и бъдеще. Ще преодолеем ли тази дилема? Зависи точно и само от нас.
Днес!
Браво, Илианче!!! Чудесен пътепис!!!
ОтговорИзтриванеЗдравейте ! Много се радвам на началото на разказа - именно на темата за приятелите . Няма нищо по-прекрасно от това , да имаш хора , на които да разчиташ . Било то когато спешно трябва да се пребоядиса тавана на хола или просто да седнеш на сладка приказка и люта българска ракия . Направо ви завиждам , защото ние се оказахме едно младо семейство без приятели . Именно заради начина на живот , който си избрахме . Омръзна ни да си пием сутрин кафето на терасата . Омръзна ни вечер да стоим в задушните панелени кутийки . Омръзна ми да разхождам детето си по прашните и задушливи булеварди . Омръзна ни да лентяйстваме и да мечтаем за свобода . Ето , дойдохме на село ! И хоп , ето ги и последиците . Всички с насмешка коментират калният ми маникюр . Лекарите ми правят забележка , че от воденето по селата детето ми имало разстройство . Вече никой не се сеща за нас , никой не ни посещава . Дори и най-близките ни хора . От много години насам е срамно да живееш на село , срамно е да се трудиш , срамно е да осмислиш живота си . За това стигнахме до тук - до обезлюдените български села , до сринатите къщи и пустеещи дворове - защото не уважаваме миналото си и труда на предците ни .
ОтговорИзтриванеЧесто казано тази тема ми е много болна . Причините за това са много . Най-важното е , че вече не се страхувам ( срамувам ) да ги изрека на глас . Може би това е пътят към осмислянето на напразното ни съществуване .
Надявам се скоро и българските села да придобият същият одухотворен облик . А на вас желая здраве и щастие , още пътеписи и още подвързии . Изпращам ви много усмивки от дъждовна България , от село Скутаре , Пловдивско !
Да, за съжаление, все още са малко младите хора, които откриват очарованието на селото и живота близо до природата...Дано и нашите села заприличат някога на това, което ни показа Илианка!!!
ОтговорИзтриване