30 юни 2011 г.

И замириса на лавандула


В понеделнк работих дълги часове в градината. Това ми даде възможност да се насладя на аромата на лавандулата особено привечер.И ме подтикна към следващата стъпка - да я избродирам с панделки. Това е резултата от три дни,вечер пред телевизора .

29 юни 2011 г.

Две нови заготовки

Днес ,след седмична почивка се занимавах с това,да нарисувам основата за две нови картини от моя рисуван филцов куилт. Няма да бързам да ги правя,още не съм наясно с много неща,но смятам ,че в процеса на работа ще се изяснят и крайния резултат ще е чудесен.
Ето ги и оцветените парчета,дори не са съвзем изсъхнали,но на вън се изви буря и трябваше да ги откача от слънчевия чадър,където съхнеха.

27 юни 2011 г.

Да бъдеш себе си

Днес се наложи да мисля през по голямата част от деня...Не за себе си,моите желания или проблеми, а за другите, хора близки на сърцето ми на прага на отчаянето или- лудостта. И три въпроса ме глождеха през цялото време ,а именно : Как да им помогна? До колко имам право на вмешателство в личния им живот? Постъпвам ли с действията си и думите си правилно?
Преди две минути съзнанието ми визира една мисъл. Когато преди 5 години дойдох в Германия,пиех ябълковия сок чист и се удивлявах на немците как го пият разреден с газирана вода! Сега и аз пия "апфелшорле" и се питам как съм могла да пия толкова сладко нещо като концентрирания ябълков сок?!
Преминавайки тази констатация през съзнанието ми ме накара да отворя лаптопа и да почна да пиша тази статийка.
Преди пет години открито съм се дивяла на нещо, което сега ме кара да се удивлявам от себе си! Но и в двата случая съм била искренна и съм изразявала мислите си открито.Постъпките ми към приятел в нужда,са точно толкова спонтанни и искрени днес и смятам,че са правилни,но след пет години от позицията на житието и битието си тогава, мога да ги окачествя като абсурдни! Но едно е сигурно и сега, и тогава ще бъда себе си! И гласно (че и гръмогласно) ще изразявам мислите си без да изневерявам на принципите си.
Пожелавам ви и вие винаги да бъдете себе си !
Спокойна нощ!

26 юни 2011 г.

Една нова и важна за мен книга

Купих си я в Смолян,през двуседмичния ми престой в България през май. Може да се каже - почти случайно...,защото не мисля,че в живота ни нещата се случват случайно.Ние си ги предначертаваме с мислите си. Точно това е описано и в тази книга, как сами създаваме и моделираме преживяванията, емоциите, живота си. За тези, които харесват такъв тип литература, знанията на Абрахам могат да са интересни. Преценете сами.

След малко отиваме на Феста в Гюнцбург.
Пожелавам ви една прекрасна неделя със заниманията, любими хора, природата и нейната безкрайна красота!
Дива

25 юни 2011 г.

Еднодневна екскурзия

Случват се и такива моменти. Тръгнахме, подтикнати от две намерения : да приберем от ремонт принтера ни,чийто сервиз се намираше в градче на около 50 км от нас- Dietenheim и по прпдължение на пътя в посока Allgäu - Bad Grönenbach. Тук би трябвало да има фамилия,одглеждащи кучета от породата Berner Sennenhund -Appenzeller,такова ще бъде нашето куче след като Вилфрид излезне в пенсия и ще могат да подтичват заедно на воля в Родопите .
Времето не бе слънчево и топло,но настроението ни бе приповдигнато и нито факта,че не си прибрахме принтера ,нито факта,че не се срещнахме с фамилията,а и липсата на признаци да има наличие на кучешки живот там успяха да ни развалят настроението.При това се сдобих с няколко ценни за мен снимки,които ще видите и вие.
Първата снимка е на ето тази ръждясала желязна фигура в един двор в Dietenheim

Следващите са от Bad Grönenbach.
А от магазина за бижута от тази снимка се сдобих и с неочакван подарък
Получих ето това колие с перла и костенурка,продукт на " Tomasch Sabo ".Всяка може да се носи и самостоятелно сама за себе си.Основния мотив и желание бе разбира се -костенурката, животинче заемащо специално място в нашата връзка с Вилфрид преди да създадем семейство, но и в последствие съпътващо ни по един или друг начин.
Денят ни бе прекрасен, селцата през които минавахме пътувайки бяха красиви и кокетни и се прибрахме с приповдигнато настроение привечер у дома, където пред телевизора с по един приготвен от Вилфрид коктейл "Мохито" завърши щастливо и вечерта на този прекрасен семеен ден.
Пожелавам ви спокойна и щастлива вечвер!
Дива

23 юни 2011 г.

Превратности

Днес трябваше да започне моето пътуване за Берлин, с влак ICE 1514 в 5:11 тръгващ от Augsburg Hbf и пристигащ в Berlin в 11:21. Да,трябваше,но си седя във фотьойла пред компа от преди 30 минути,току що завърнала се от гарата в Augsburg,защото почти всички влакове за Берлин са отменени,поради природни аномалии в Donauwörth,поради ураганни ветрове вчера и нощес. И така,Берлин- довиждане,ама не-сбогом за винаги!
Трудно ми е да преценя кои и какви точно чувства бушуват в мен: яд,разочарование,смях от комичността на ситуацията,празнота от това,че като на малко дете по-силния батко е издърпал сандвича с шунка и кашкавал от ръцете му,безпомощност от обстоятелствата...
Вилфрид си легна обратно в леглото...На мен много ми се спи,но ми е страшно превъзбудено. Искрено се надявам,че поне ще успеем да си възвърнем вложените средства в екскурзията,защото тогава вече ще знам, какво чувство ме е обзело-спортен хъс да си възвърна справедливо не по моя вина пропуснатите ползи. Но чия ли е вината в крайна сметка???...До такава степен сме се превърнали във васално зависими плебеи от електрониката,че нямаще един жив служител на Немските железници,който да стои на гише:"Информация" и да посъветва обърканите пътници какво да направят. Трябваше да чакаме до 8:00 часа да отворят центъра за продажба на билети.Ей това предизвика недоволството ми най- вече! Стоиш там, озъртащ се и безпомощен и не стига ,че някой ти е изял в един миг празничната торта,трябва да стоиш още 3 часа и да чакаш...,но и ти не знаеш за какво?! Телефона за връзка с централата на железниците ти отговаря също с метален , равен глас и ти разказва кратка история( за твоя сметка 0,14 с/мин от дом тел и...неясно колко от мобилен тел.)в която ти трябва да откриеш към коя категория спадаш и да натиснеш клавиш N...докато тя пак ти разкаже нещо...и така,докато уморено не затвориш телефона,без да си се свързал с едно живо,човешко същество.
И понеже си казах,че няма да гледам черногледо на случката,отивам си и аз в топлото легло! Това може би е най-правилното,което бих могла да сторя за себе си в момента!
А на вас-усмихнат ден и ако нещо ви го развали,сетете се веднага за мен и се посмейте за моя сметка,така ще се подобри поне вашето настроение! :)))
Дива

22 юни 2011 г.

Днес е ден за черпене! :))))

Както всеки нормален човек и аз съм се появила на белия свят в един нормален земен ден и то както всяко нормално бебе излязло от сигурното и защитено водно пространство в майчиния корем - с рев ! Този ден е днешния- началото на лятото,на зодия рак и заедно с 21.06 този с най-дългия ден и къса нощ(сигурно за това и не се нуждая от много сън???). Появила съм се преди цели 47 години... Лошото е (или доброто ;) ) , че аз се чувствам на 23, откакто навърших 45, а до тогава бях на 22 :) !
И така....днес е ден за почерпка и забавления!
Да започваме!
Коктейлите:
Бейлиса(за къде без него ;)??!
Ядките:
Хапките и мезетата:

Сирената:
Виното:
Бирата:
И.... разбира се - тортите за къде без торта??! Направила съм много, за всеки вкус!!! :)




Поръчах и Ди- Джей, а избора на музиката -оставям на вашия вкус!
От вас се иска да се присъедините и с много настроение да се забавлявате заедно с мен на днешния ми ден,макар и виртуално!
Усмихнат и прекрасен ден на всички сетили се или пък не за мен на моя ден рожден!
Ваша Дива

21 юни 2011 г.

Неочакван подарък

Понякога се случва и това...Да получим подарък,без да го очакваме. И може би точно за това вълнението е необяснимо силно и емоцията - голяма. А това, което ми е написано вътре, ме трогна до сълзи !


Благодаря ти Вера, от сърце и душа! И аз се радвам, че те познавам и вярвам, че една крехка нишка която ни събра,един ден ще заздравее и укрепне в едно истинско приятелство!
Една огромна прегръдка за теб!
Ида

19 юни 2011 г.

Изложбата ми Senden 17.06- 19.06.2011

Е,и това събитие е вече в архива ми.Преди малко се прибрах от последния ден на изложбата в Зенден. Аз лично съм удовлетворена,но като цяло времето не бе с нас.Имам предвид -метеорологичното.Като че ли се бе наговорило точно тия три дни да вали и плющи,при това примесено с силните напори на вятъра и температури около 10-те градуса.Което съответно се отрази на посещаемостта на изложбата ни.Понеже доста хора проявяваха любопитство,то ето го моят щанд от различни ъгли и переспективи.








За емоцията ми е трудно да разкажа.Това всеки го преживява по своему.Но съм щастлива,щом успях да накарам хората да забележат нещата ми,Умирам за сън и очите ми се затварят,за това,за да не напиша някоя глупост ви пожелавам лека нощ!

15 юни 2011 г.

Oще дреболийки

Днес правих игленици- с форма на възглавничка и дръжка за да се закачват на стената




Довърших и последните 4 сърца:


Сега връзката изглежда така:


И така,почти всичко е готово...остават последните приготовления,да донапълня фруктиерата с плодове и зеленчуци и ако успея...,всъщност няма значение дали ще успея или-не .Чувствам се доволна и удовлетворена от всичко,което сътворих и довърших в последните 2 седмци.И знам какво ще направя след изложбата- релакс! А и ме очаква подаръкът ми за рожденният ми ден-3 дневна екскурзия до Берлин ! Чудесно е,че ми се случва това дълго мечтано пътуване и още по прекрасно е,че се съчетават дните около рожденния ми ден.
Спокойна вечер!
Дива

14 юни 2011 г.

Концерта на Х.Грюнемайер- 11.06. Арена-Франкфурт

И това преживяване е вече в графа-"минало". Това е концерта, на който отидох без никакви очаквания. Харесвах песните на Грюнемайер от радиото, човешки с добър текст. Така се случи, че преди години, когато за първи път попитах кой изпълнява тази песен, Вилфрид ми каза, че е певец, загубил съпругата си в битката с рака. И...до там беше,докато не получих двата билета за концерт на 11.06. във Франкфурт като притурка към Коледния ми подарък.
Началото на концерта ме разочарова по-скоро, отколкото да ме въодушеви. Започна се с 20 и...няколко минутно закъснение


,което мен винаги ме дразни и ме кара да се чувствам неуважена. После първите две-три песни засилиха разочарованието ми- лоша акустика, при това Грюнемайер- в ролята на рок- изпълнител!

Ама никак, никак не ми се връзваше и като добавим, че не разбирах почти и една дума от това, което пее, защото басите вибрираха така, че не се чуваше членоразделна реч....идеше ми да си звадя обратно судоко-то от раницата и да продължа да се боря с цифрите! И тогава, Грюнемайер застана зад пианото :



и запя една от своите баладични песни...думите се чуваха ясно и отчетливо, вниманието ми се концентрира върху песента и персоната в центъра на сцената. Тази песен преобърна усещането за провалено време в мен! От там нататък всичко бе - "Зелен семафор",отпуснах се, започнах да си тананикам и да се поклащам в ритъма на музиката

,а през втората част на концерта,почти не седнахме с Вилфрид- танцувахме и ръкопляскахме заедно с цялата аудитория изпълнила стадион Арена във Франкфурт!
Дори времето бе в унисоон с развитието на концерта и в процепа между покривната куполна тента ме очарова залеза

Атракцията на групата безспорно бе барабаниста с неговата червена, артистично килната барета

Имаше и лазерни ефекти

и създаване на обеми

Последната песен преди първия "Бис"...

, а те бяха общо 3 ! Три продължения в резултат на аплаузите на въоодушевената публика си е признание за всеки музикант!
И след аплкауза, с чистички нови дрешки отново той- Грюнемайер, човекът, който омагьосва публиката с човечността на песните си!

Усмихнат ден!
Дива