Edel-Art

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :) Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...  За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид? Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два... Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се ...

И така, последното ми прибииваване в нашия дом в Родопите бе в средата на септември - шест дни, които се зарекох , че ще прекарам в мързелуване, наслаждаване на природата и четене на книжка и... както винаги, всичко се подреди по съвсем друг начин от моите планове и мечти. Хубавото е, че административните задачи, заради които си дойдох- свърших, а времето за почивка... се превърна в упорито копане и търгане на плевели, зщото не можах да си позная градинските тераси, когато се прибрах- буренът бе превзел всичко ! И така, ставайки на следващата сутрин, пред погледа ми се разкри любимата , прекрсна  гледка на Родопите, в която навремето се влюбих и заради която именно купихме точно тази къща- заради вълшебния панорамен изглед, който се разстила пред погледа, когато погледне човек през прозорците навън или- излезе на тераста пред къщата. Нямаше много време за любуване, запретнах ракавите и до вечерта успях да се справя със средната тераса- тази на ниво зимна гр...

И така... макар и далеч от дома, аз не спирам да си мисля явно за там, за двора, за градината, за цветята ми- най-вече. И всяка акция на цветя по супермаркетите, било то във Франция, както и сега- в Германия , не остава неотразена от мен. Ако друго не- поне отивам да се полюбувам на цветната им магия и харизма. Та така и днес , отидох да видя хризантемите в ЛИДЛ и си тръгнах...само с две саксии, а после отидох до АЛДИ , за да видя те какво предлагат като конкуренти на пазара. Та от тази конкуренция... си тръгнах само с девет малки 9 см -трови саксийки с най-различни градински растения, между които се мъдрят и мечтаните от мен ехинацея и червен равнец :  Сега идва въпросът, кога и как ще стигнат до крайната точка- градината в Чокманово, но ще го измисля и това. Важното е, че са вече на балкона в Обердорф - последното ново '' у дома''. Преди два дни не пропуснах да си оформя и новата ''градинка'' с подправки, която този път поради липса на широк прозо...

Пролетта в Чокманово не бърза. Повтаря ритъма на живот на самите родопчани - бавно. Когато си пристигнах в България на 04.05, макар и късно вечерта надникнах в градината. Освен сенки и цветни петна- друго и не видях. Истината е, че се прибрах без грам настроение и никакво желание да стоя по вече от една седмица там, нямах. Вселената както винаги си свърши нейната приумица- стоях цели три седмици. През тези 20 дни, ту ''умирах'' ту- ''възкръсвах''. Не съм предполагала, че мога да не обичам вече дома си, койо градих с толкова хъс и любов. Е, можело! Още с прибирането ми там имах чувството, че сърцето ми ще изскочи през ушите и започна да ми се вие свят. Помислих си, че няма да издържа да нощувам там и, че ще се наложи да отида на хотел. Спах, издържах, но на сутринта не се събудих с радосно чувство, а с тежест в стомаха. Питах се защо стоя още там, но сама знаех отговора. Бях обвинена в нещо несправедливо, при това, не бях извършила пъклено дело, исках да...