27 септември 2013 г.

Под и над покрива

И така, сградата на зимната градина е почти готова като груб строеж. Доста по- продължително от предвиденото време, не и без ядове и нерви, но е факт, че се случва! Мисля,че когато човек строи дом, преоткрива и опознава себе си по- добре. Но и се разкриват скрити черти от неговия характер, както и се изпитва неговата търдост и устойчивост в сублимни моменти. И така, да продължа от там ,където прекъснах преди.
До тук, с вчерашна дата. Сега идва поставянето на дограмата, после- обръщане на колонките отвътре и накарая- довършителните опции.

25 септември 2013 г.

По незнайните пътеки от Мелник до Преподобна Стойна и от там до Роженски манастир - втора част.

И така.... тръгнахме по обратния път- този път- към Роженски манастир
Същият път..., същите дървета, но - всичко някак по- различно... Дали порди жежкото препичащо слънце?? Частът е 14,09. Халюционирам ли или до дънера е приседнал женски силует?
Мислехме, че трябва да стигнем до онова разклонение, по което да хванем левия ръкав. На малко да пропуснем единствения знак по пътя ни до манастира - ето- този:

И така, поемаме по пътя, посочен от стрелката "рож. м-р":
 Вилфрид вече е разгорещен на максимум, тениската му- вир-вода! Но настроението- добро.

Изумява ме наличието на питомен кестен!

Първо катерим на горе...
 Пак се появиха малките дискомфорти, предизвикане от болките в коленете и ставите, но бях избрала да измина цялото разстояние, колкото и км да значеше това
После спускаме на долу
И навсякъде край нас - причудливи пясъчни хълмове, пясъци. и неизменния Пирин в далечината



Сушата е навсякъде наоколо, чуват се цикадите и едни стрнни ципокрили приличащи на тясна шушулка от зелен боб ипърхащи странно с крилете си.
Вече се поизморих...Слънцето прижуряше, а не му се виждаше края.Питах се колко ли още ни остава??? И тогава....ето го! Роженски манастир. В ляво от мен, кацнал на високото.

 

Додето стигна до него обаче, се оказа, че ме очаква още един километър...В един  момент си помислих, че съм объркала пътя и зе изскачам от периметъра на целта.
Но след поредният завой... се появи църквата, където е гроба на Яне Сандански


Наложи се и още един последен тур нагоре и накрая - показа се заветната цел- окъпана в слънчева светлина, обградена с кокетна градинка.
 

 От тук - насетне, не се снима. Вътре е за душевно спокойствие, уединение и комфорт.
Чакайки автобуса Рожен- Сандански  в 17,10 ч, приседнахме ето тук...
 
 И така, за пореден път посетих Роженски манастир, Мелник и едно ново място- Преподобна Стойна. Изчистих душата си от душевния смут и напрежение, заредих батериите наново с пясъчна енергия. Разхождах се под ярките мелнишки звезди, целувах се под вековните чинари и се чувствах млада, силна и жива!
И накрая, малко фотосесия от вечния и непреходен Мелник.










21 септември 2013 г.

По незнайните пътеки от Мелник до Преподобна Стойна и от там до Роженски манастир

Открих Мелник през 2004 г. Това бе един от набелязаните маршрути, които исках да посетя с Вилфрид през онова далечно лято от нашата съвместна почивка. И той стана "нашия град". От там насетне, почти всяка година отскачаме до тук, макар и за две преспивания- вероятно това е начина да кажем на другия "Аз още те обичам!" Всеки има целувка, която помни за цял живот. Моята е от една звездна нощ, през която имаше падащи комети над Мелник. Тя никога няма да се повтори и е емблематична за няшата връзка и любов с Вилфирд.
Толкова за любовта!...
И така, понеже сме фенове на движението, за пореден път решихме, че ще преодолеем пеша разстоянието Мелник- Роженски манастир. Сервитьора ни обаче ми спомена, че има едн друго място, което е ценено тук и е познато със своята енергийна сила - Преподобна Стойна, лечителка и пророчица живяла в края на миналия и началото на този век до 1933г. Ослепяла на 6 годишна възраст,  дарбата и се разкрива на 16 г, когато вижда видение на Св.Георги.
Оказа се, че от там, може също да се стигне и до Роженски манастир - пеша. Реших да изминем цялото разстояние и споделих с Вилфрид. На него - път му дай! Така, че вчера взехме решение, днес, кат постопли Слънчо, да тругнем към целта.
И така- 11ч е. Слънцето вече позатопли хладния въздух. Тръгваме!
Минаваме покрай Кардапуловата къща, в която се намира огроооомна бъчва - да не излъжа в спомените си, но мисля , че бе 2000 литрова - сега я санират отвън.
Появяват се пясъчните пирамиди

Основната трудност на тези пешеходни маршрути в България основно е липсата на маркировка. Този маршрут не правеше изключение.
Първият ориентир ни е Литовата къща
Преди няколко години, собственика й- с амбиции да смаже конкуренцията , бе направил първия басейн в Мелник. Сега всичко е запустяло, басейна е покрит с някакви изкуствени материи, над които се дипли нещо като затревяване - забранили са го. После имало някакво лъвче- виждат се клетки за екзоики разни - всичко пустее...А беше много красиво и с хубава градина, красиво барбекю, имаше живот. Сега пустее...
Единствения представител на това място оставен за пазач, ни гледа унило, след един-два лая:
Следващият ориентир, който ни е даден , трябва да е строяща се църква. Ето я и нея, първо се появява място, което вероятно ще е чешма с кръст:
И....пътя просто изчезва!
В дясно е църквата, но няма път покрай нея
Връщам се надолу, където в ляво се откланяше нещо като корито- когато вали, водата изтича през там:
 Тръгнах по него...и до тук!
В същото време Вилфрид останал горе бе открил нещо. Ето тази табелка
 До нея се стигаше ето от тук- по тази импровизирана стълба, която не се забелязваше от никъде, нито имаше указателна стрелка:
Обаче бяхме на верния път! Само дето аз с това спускане и изкачване вече се бях запъхтяла достатъчно...а пътят определено нямаше желание да ме жали...Ставаше все по-стръмен , заболяха ме коленете
а моето юначе се движеше с поне 200-тина метра все пред мен...
 
Имаше и перила, познаващи и по-добри времена, но сега нямаше как да се възползвам от тях.
 Изведнъж пред очите ми се разкри уникална гледка!
Пътят продължаваше да се изкачва и което ме удиви, бе поникващата нова трева
 
Изведнъж в дясно от мен изсветля и моето любопитство надделя- ъакатерих се по стръмното с очакването за нещо. И то не закъсня.


 Това е красотата, която Вилфрид не видя, защото вече се бе спунал надолу...
 и се бореше с една шипка за шапката си:
Започна спускане - ура!!!
но пътя стана опасен, защото се движеше по един тесен корниз, а отдолу си бе пропаст.
И пищна зеленина над нея. Появиха се първите иглолистни 
 слезнахме в нещо като котловина
и видяхме първите белези на цивилизация - беседки
А сега? На къде??? Отново никакви табели, а пътя се разклаяше на две.
Тръгнахме на дясно
 като снимахме непрекъснато причудливи туфи с треви
 А пясъчните хълмове ни заобикаляха навред

както и стволове на изсъхнали дървета
и пак пясъци
стволове и дънери
 Както и сухо речно корито,

Изневиделица се появиха първите покриви 
 Ето я и църквата Св.Георги

Входа й
 двора й

 
Всичко бе спретнато, подредено, зацветено и добре подържано. Водата от чешмата казваха, че е лечебна. А на тези три люлки вързани на огромния чинар, човек залюлявайки си, трябва да си пожелае нещо. Щяло да се сбъдне.
Влизам в църквичката...

семпла и е църква в нетадиционния смисъл.Тя е църква по волята на хората. Качвам се по дървено стълбище към обителта на Преподобна Стойна и се удивлявам от размера на стайчето, в което е живяла!
А това е неин некролог...

 И така, бяхме и тук,но вече бе време за Роженския манастир.
Поехме обратния път...
А разказа - във втора част.

Спокойна нощ!