Edel-Art

Вчера ни беше на гости приятелка на дъщеря ми. След като момичето се бе заблудило и поело по горния черен и още по-лош от нашия път, бе изпитало ужас, дали ще успее да се върне долу на асфалта, но геройски бе успяло да го стори, Вилфирд с Неди отидоха да ги вземат с дъщеричката й и да ги докарат в къщи. Първият въпрос на Гери към мен беше: ''Ти как избра това село за твой дом? Беше ли чувала изобщо за него?" Замислих се... Всъщност, не аз намерих къщата, която превърнах в дом, а тя нас намери. Случайно или не, но точно така се получи. Беше ни изпратена в снимки по имейл от наш познат. Хареса ни, а когато през май 2010г дойдох заедно с Нина Момирова да я видя, аз не се загледах особено в нея, а мястото и се влюбих в гледката.Почувствах се като орел в гнездото си и пожелах мястото. Разбира се, къщата отговаряше на желанието ми да е с истинска родопска архитектура, беше наново изградена със същия облик на старта къща на Насо Матин, който я построява 1863г.Не тя ме развълну...

Замисляли ли сте се някога  как изглежда вашата душа? И ако решите да я присъздадете така, че да достигне до сетовата на околните, как бихте я пресъздали? Е такъв импулс ме осени преди 4 или- 5 години и понеже аз се поддавам на импулса, взех едно от средтсвата, с които смятам , че съм силна да изразявам своята същност , емоции и чувства- платчетата и ножиците и започнах да действам. След първия импулс, дойдоха въпросите , а с тях- замислянето. Та, с какъв цвят бих изразила душата си?- бе първото, което се запитах. Отговора дойде мигновено- светла, бяла. Е да, ама ....не съвсем, тя е пъстра и цветна, много цветна, но в светли тонове... И така, започнах от белия фон, след което добавих бежов нюанс под форма на кривки, за да осъзная в един момент, че съм създала нещо хибридно между крила на пеперуда и  стерилизиран цвят на огромен лотус... И между тези завъркулки... се появиха цветни сегменти: екрю, жълто, зелено, синьо, розово, лила, вероятно в деня, когато реша да пр...

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :) Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...  За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид? Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два... Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се ...