Поредното местене....

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :)
Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...


 За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид?


Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два...

Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се превръща в макси-лятна  градина на колела. Първия делфиниум се кани да цъфти, ягодите са пълни отново със малки и големи зелени ягодки, чери-томата има вече четири доматчета с различна големина, краставицата се прихваща с мустаците си по къде ли не! Допълнителна придобивка е и новото ни барбекю -камина която закупихме за романтичната ми градина в Чокманово, но влезна в употреба още тук и почти всяка вечер вечерята е приготвена от грил-майстора Вилфрид Брьомер :) - прави невероятни зеленчуци на грил!!!



Петуниите и тъмния босилек се сприятелиха чудесно помежду си и са една красива оптическа наслада като обкръжение на жасмина и контрастират на фона на неговите бели цветове.



Това за някои хора би представлявало непосилно преживяване, но аз се справям- цветята са част от живота ми. И не е ли наистина удоволствие , да гледаш цъфтящите вербени, тунбергията, кятао вероятно има повече цвят от листа, и рабира се шоколадовата космея и ваниловото цвете



които вечер освен всичко останало ами и ухаят на шоколад и внилия...
Не броим вътрешните обитатели на стаите - основно орхидеи този път, като едната ми е голяма мъка, защото освен, че е генетично деформирана и не изкарва листа, нападната е от над половин година от памуклийка и въпреки това намира сила да изкарва нов цъфтеж от спящи пъпки...Според Вилфрид, а и специалистката в орхидейния център в Целе, трябва да я изхвърля... Не мога! Нямам сърце за това - почиствам я всеки път от неприятелката й, пръскам я , държа я изолирано и... трепетно очаквам поредния й цъфтеж:


И така, на вас един прекрасен ден, а аз отивам да се  боря с багажите и да примъквам към лагра - склад  и новата квартира кашоните, които са вече готови по предназначение и си знаят посоките : Германия или- България.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?