29 март 2011 г.

Каре с рози в бежово и екрю

Започнах го с една идея,която вече не е актуална,но пък карето е факт и е вече събрано от три дни.



Вчера започнах и бродерията им

Внимавам много в цветовата комбинация на панделки и мулине,защото не искам да "натежат" над цветовата композиция на картето.Искам го стилно и интелигентно.
Пожелавам ви прекрасен в душата ден!
Дива

27 март 2011 г.

Рози от Ратинген

Това са розите, с които се прибрах тази вечер у дома.Купих ги вчера на пазара в Ратинген на промоция за 5 Е. Дъхави,огромни и елегантни -нали са бели?....И реших да ги споделя с вас,макар и виртуално.Пожелавам ви една успешна нова седмица от утре и да е наситена с много настроение,пролетен дъж и дръзновение!
Спокойна вечер!
Дива

24 март 2011 г.

Фуксиите ще полетят за България

Току що се прибирам от пощата.Пуснах писмото за България с готовото пано " Фуксии",които са съчетание на Ribbon embroidery, бродерия и куилт. Вярвам,че получателката им ще им се зарадва безкрайно, а и ще си има в дома си от любимите фуксии не само през лятото, а целогодишно. Вярвам , че ситуацията в която съдбата я постави скоро ще се промени в нейна полза и тя ще бъде отново жената с огромната усмивка, която помня от първата ни среща! Дано писмото пристигне и преди събитие, което всеки отнас преживява отново и отново всяка година-рожденния й ден.

Ето и снимка от завършеното пано:


Усмихнат ден ви желая! Сега се захващам с едно предизвикателство за мен, ще видим какво ще се получи.
Дива

23 март 2011 г.

Пролетен венец

Започнах го преди няколко дни,а идеята се роди в главата ми,когато видях едно предложение в списание за домашен декор.Венеца там нямаше нищо общо с моя,но просто поглеждайки него в галвата ми като светкавица проблесна мисъл-венец за Великден от плат...После обаче размислих,че за Великден времето е ограничен отрязък,а ако е пролетен и цветен,може да се ползва цяла пролет.

Мисля,че би било интересно и възможно всеки да си направи сам такъв венец,за това ще покажа в снимки стъпките и последователността на изработка,а креативността и вариациите са безкрайно много.

И така-урок в снимки.






Нарекох този венец на Японя и нейня народ.И на моята виртуална приятелка и учителка по дистанционна бродерия-Ирен Ямами. Пожелах им след една година там отново да е мирна и спокойна пролет, да цъфтят цветя и да пеят птички, да има звънлив детски смях и много сърца, пълни с любов и радост.
Ето това е крайния резултат на моя венец.Дано съм ви била полезна и ви пожелавам да си направите ваш такъв-има място за още много личен елемент и креативизм.
Спокойна нощ!
Дива

19 март 2011 г.

Готовото калъфче

Ето го и него-усмихва ми се от снимката в лаптопа.


Само след секунди ще видите и другите.Много му се радвам ,исках да стане малко платнено бижу и смятам,че наистина се получи!Надявам се едн ден да се предава като скъпоценност във фамилията ни от поколение на поколение. А и е за любимия ми съпруг!Той сега го е гушнал и лети навярно на крилете на пеперудата в света на морфеевото  царство...
Е,хайде да не ви товаря с приказки и да кача останалите снимки!



Спокойна вечер!

Мъниста,бродерия и...опит да дадеш от себе си за любимия човек.

От тези парченца трябва да се роди калъфче за кутийката на външен хард-диск с размери 8см Х 13см Х 1,5 см.И трябва да има и джобче за кабелчето.Никога не съм шила калъфчета,но ще дам най -доброто от себе си,за да бъде красиво,практично и удобно и същевременно да е едно малко бижу-за съпруга ми.За сега съм нарязала само платчетата и ватата,но с едно съм почти готова-дизайна и бродерията на калъфа.Ших цял следобед и нощ и удовлетворена си легнах в леглото в 5 часа...За мнозина това е лудост-за мен най-добрия творчески отрязък  във времето на деня за моето съзнание ,ум и креативитет.
Ето ги и бродиранеите платчета,разбира се има пак бродерийка с панделки и мъниста.



 
Усмихнат ден !:))
Дива

17 март 2011 г.

Фуксии

Много харесвам фуксии,толкова са едни пеперудени,балеринести и винаги има с какво да те изненадат в цветовата гама,защото хибридите им са безброй!И най-възхитителното според мен при тях е как съчетават тромавото си и не до там изтънчено тяло с грацията на гавата си,т.е. цвета.Понякога съм си мислела че дръжчицата им ще се откърши под тежеста на кичестия цвят,но те  я изтържат.Удивителни цветя и с толкова много лица!
И е съвсем естествено да искам ,да ги избродирам!:)
Началото...рисуване на спомагателни клонки(които в последствие ще ме тормозят,поради несъответствието на цвета им с този на панделката,която намерих и купих-избора не е никак голям,а цените-убийствени).
После нанасяне на схемата и позициониране на цветовете
а след това идва и ред на първите листа
и съответно-първия цвят...
и следващите от първата клонка,както и пъпките им:
До тук съм стигнала.Налага се да приложа бродиране върху листата ,за да махна дразнещия им цвят.Нямам нужната ширина лента от 13 мм и се получават рехавините в цвета и това ме убива.Книгата е на английски,където са обяснени различните панделкови бодове,а това ме бави и раздразва,но каквото и да става,ще ги довърша и се надявам,да станат красиви .Тогава ще ги вградя в стенна картинка и....
Очаква ви продължение ...


Пролет в душата ми

Току що се качих горе,след 3 часа интензивна работа в градината.Трябваше да съм от пътувала отдавна за Офинген,но събуждайки се още в 7.12ч ,при положение че последният ми спомен за час бе в 1.51 нощес.Заспала съм с книга в ръцете....отдавна не ми се бе случвало,по-скоро заклюмвам над гергефа и едва намирам сили да се затътря до леглото...
Та събуждайки се,се събудих с едно изречение на Тити:"Обичам да заровя пръстите си в пръстта..." или нещо подобно беше,но с тази мисъл си отворих очите...
Е,страхотно е! Страхотно е да виждаш как живота се връща,в случая под формата на цвета на минзухарите и наболите вече пъпки на нарцисите,наболите филизи на клематисите и разкрехналите се леко нови пъпки на филизите на розите,от където като във вълшебна приказка се позкават микро миниатюрни листенца! Магия!!!





Още щях да съм долу и да се ровя в шума,пръст,наболи нежелани треви и зеленинки....но напълних кофата за био боклука.Следващото ми идване ще е продължение,останаха ми два от 6 участъка в градината.
Подухна ветрец,заигра се с косите ми в които както винаги се бе уплела порядъчно количество шума.Вдигнах галава за да усетя с ноздрите си един невероятен тънък и лек теменужен аромат.Станах и се огледах наоколо,никъде не видях теменужки,аз имам едно посадено коренче дива теменужка,но кога ли ще ме зарадва?!Започнах да душа и да се движа по аромата...Не видях теменужки...но разбрах ,че пролетта е отново в душата ми!
Пожелавам ви я и на вас мили мои виртуални приятели и читатели!
Ваша Дива

15 март 2011 г.

Мain-quiltfestival

Тази година Мain-quiltfestival се проведе в дните 11-13.03 в Ашафенбург.Аз имах щастието да посетя събитието,което бе чудесно организирано . Изложението на произведенията бе разделено на две места:  1. frankenstolz arena

и  2.Bürgerhaus Nilkheim

.В арената се помещаваха произведенията на всички немски участнички,ето малко лични снимки от тях:


както и щандовете за продажба на шевни машини,шивашки пособия и платове

с също така се провеждаха и курсове-някои директно пред погледа на посетителите

,други в отделни помещения,а в Читалището бе изложбата на Жаклин Хайнц(Jacqueline Heinz) и участващите куилтърки от Испания

.За целта да е удобно да се видят и двете изложби имаше пуснат безплатен автобус на всеки 30 минути,който позволяваше на посетителите да се придвижат от едното до другото място,както и да стигнат до гарата за да се вирнат по домовете си ако са дошли с влак или пък дори само да се насладят на замъка на града,до който линията стигаше също.Маршрута минаваше и през    Näehwelt   най-големиа център и място за среща на шиещи,бродиращи,куилтващи или правещи пачуърк в Европа- над 1000 м2 площ.Това е едно местенце в което влезеш ли-няма излизане и дори да си нямал и идея,че искаш да шиеш,си тръгващ с милион и едно желания и мечти-има и от птичка мляко! Тук е закупена бродировъчната ми машина ПФАФФ Креатив 4.0,така,че знам за какво говоря...
Денят ми започна така...

докато чаках да отворят изложението,понеже бях там в 8,38 ч,а изложението започваше от 10.00ч.Разгледах проспекта и си набелязах какво искам да видя най-напред и какво да отложа за накрая,в случай че не ми достигне времето и да не страдам за него.Но време имах,достатъчно и за да си купя ето тези съкровища:
както и двадесет и пет стъкленички с мъниста и 10 макари памучен меланж на Гутерман,3 комплекта с игли на  Джон Джеймс,които са ми нужни при шева с широките панделки,е добавих и две платчета батик към колекцията си.
Имах един прекрасен ден,който завърши с очакването на една отбивка на аутобана до Вюрцбург,за да предам колетите за България,от където ще ви кажа  довиждане и сложа край на моя разказ...