30 октомври 2010 г.

Хайде на тиквите!

Когато видях ушитата тиква в магазина, където си купувах обичайно платовете през последната година, пожелах я да я имам на момента. Е , не стана веднага,но вече си имам две:



Изработването става по шаблон, от който се изрязват 6 еднакви елемента от плата


Елементiте се зашивт последователно с тясната част надолу, с едър бод на машината,при това-хлабаво, за да може после да се набере.
Така  изглеждат всички заедно,преди да се обърне тиквата:

 
Набираме тегела:



Обръщаме:


и пълним с вата:


От парче плат в зелено импровизирам дръжката на тиквата и изрязвам зелен гръг с 2 см по-голм от отвора й.В средата на къга правя кръстовиден разрез с ножица и през отвора прекарвам дръжката и я пришивам.С получения капак,задънвам отвора на тиквата,зашивайки на ръка.


Ето я и нея-готова.По желание,може да и се пришие и листо,както в случая.
А ето я и сестричката  й-без листо:



Хайде,опитайте и вие! :))

29 октомври 2010 г.

Влаково моделиране -2

Привет! :))
Както обещах, продължавам разказа за строежа на планинския масив.
С купуването на първите къщички, купих и входа и изхода на един  тунел за влакове. Идеята бе, да се впише в планинското пространство, но след изграждането на влаковата установка върху твърда повърхност-маса, идеята бе вече неосъществима.
За изграждане на планински масив има няколко техники-използване на мрежа като арматура,шпахтел техника(т.е. гипсово моделиране,като има и специални гипсови ленти,напомнящи бинтове,които след намокряне и изсъхване остават твърди.Съществува конструиране от пръчки,а също и конструкция от дърво.Има готови блокове на скали и имитации на камъни.
След като закупихме едно солидно количество от почти всичко възможно, аз реших, че и ще пробвам всичко.И се започна...Може да звучи смешно, но няколко пъти започвах, няколко пъти се отказвах. Отливах камъни от  гипс във формички, които толкова разочароваха очакванията ми!...
Рязах пясъчни камъни и гранит от отливки-също отчайващо.
Накрая реших, че ще дялкам, т.е. ще работя със стиродур. Не е стерупор, а материал, който наподобява цветарската гъба пиефлора, в която се аранжират и набождат цветя .Та закупихме
 един кашон с листове  с различни дебелини.И започнах да ги редя,подрязвам и накачвам ето така:



Тук се вижда как реално съм построила сама тунела за релсите, поради липса на място,
което се изисква\ от конструкцията на тунел,поставена отгоре на стирудура.

И от другата страна:


Двете сиви конструкции по средата,са стената и коритото на водопад-готова  закупена конструкция.


И поглед отпред. Това е първото и най-ниско ниво на строежа. Ще покажа и как се строи тунел отвътре:



Ето и първата обработка на "камъните":




Следва циментиране, за да не се руши материта, а и да се създаде по-автентичен вид на камъка:



После идва момента да се намери място на воденицата:


Всичко, което се вижда напред в бяло е също стирудур-мястото е планирано за къмпинг, река, безоточно езеро, на което е поместена воденицата, водопад на две нива и езеро под второто. В последствие се оголи едно петно, където изградих едно от най-любимите ми до момента изработени от мен кътчета-сенокоса със сеновала. Никога не съм имала село и страшно завиждах на съучениците си за прекараните летни ваканции на село. От това , което съм чувала и виждала, създадох с много фантазия и любов това място. Но за него ше отделя специално място нататък.Мисля,че го заслужава и има много сцени с "любов към елемента".
Та ето я и вече воденицата на преден план със зациментиран фундамент:


И така, ето вече почти крайното височинно ниво тук:


Започва спрейово оцветяване:


За да го докарам до тук :



И да се усетя,че не съм го циментирала...
Е,циментирах го-ето го грозилото:


Почва се ново боядисване, паралелно съм и затревявала, както и оцветявала на речно корито, наслагване на камъни, пясък, наноси и дънери...Няма как да се работи само едно,поне не и при мен.Доскучава ми,обичам разнообразието на цветове и материи.


Ето го вече и билото, погледнато отзад и странично.


И вградения водопад в масива,ще откриете ли къде е?

Започва посатвянето на земя


После е ред на затревяването:



Ето го и майстора по садене на трева-използва се електростатиката, за да се получи"набодена нагоре трева":



Имаме си и две планински къщурки вече:


и храсти...


и от близо:


Искам да кажа,че сега,разказвайки го в снимки,става всичко много бързо.Реалността е друга,около 1000 часа инвестиран труд лежат в планинския масив,като когато работя по него минимума е 10 часа,а веднъж прекалих-около 28 часа прекарах там,и не спах 43 часа.Няма да се повтори това в живота  ми! Три дни след това се чувствах като парцал(който е имал неблагоразумието да го опита,знае за какво говоря).
Вече е затревено почти всичко:



И храстите са поставени:









Идва ред на дърветата:



Резултатът:



За мен той е по вече от удовлетворяващ!Дори не бях си представяла, че мога да изработя всичко това сама!
И сега, обещаните снимки с "Любов към елемента" накрая на всяка тема.
Дива трева и цветя:


Лиани:
Гъби:


Туристи:


Кози:



Камъни:



Каяци:



Да достигнеш върха!


И до днес са без лодководачи, не съм намерила и явно-ще се фантазира пак.

Междудругото- преживяването е опияняващо, преживх го в Австрия!

Пожелавам ви лека нощ!
И искренно се надявам да сте се забавлявали тук! :))