24 декември 2011 г.

Коледа

Отново е Коледа....


Една година завъртя пълния кръг на колелото си и се изтъркули...Смея да кажа, че за мен тази година бе от "мъдрите"-така наричам аз не леките си житейски години, в които поради случващите се събития, аз наистина помъдрявам, трупайки нови знания, преборвайки се с нови изпитания, прекрачвайки нови измерения. И това като във физически, така и в психологически смисъл. Такава за мен бе и 2004 година. Явно при мен цикличността е на 7 години...сега значи ми предстоят години на реализация и наслада от наученото...до 2018 година! Тогава ще "помъдрявам" отново...
Какво искам да пожелая на вас, мои приятели?
Здраве - както винаги на първо място! Защото ако го нямате, нито щастието ви ще е пълно, нито можете да мечтаете за всичко.
Любов - та за къде без нея? Какво би бил живота ни, ако сърцето ни не трепкаше от преливащите в него чувства, предизвикани от тази малка петбуквена думичка? Любовта във всичките нейни форми и състояния...И чувството, че обичате и сте обичани !
Вярата е трета в класацията. През тази година за сетен път разбрах и изпитах на практика нейната сила. За това вярвайте в нещата които искате да постигнете! Вярвайте, а не се надявайте! Надеждата е слаба, вярата - силната!
Мечти - всякакви ! Мечтайте смело и пожелавайте мечтите ви да станат реалност! А после вярата в това, че е възможно да се случат ще направи чудеса! И никога не забравяйте едно, а именно , че чудото сте вие! Не е нужно да чакате Коледа, за да си пожелаете едно желание и някой друг да ви го превърне в реалност! Пожелавайте си желания всеки ден и ги привеждайте в изпълнение сами,защото е така! Силата е във вас самите! Вашите мисли са магьосници, за това не губете време, осъзнаете ли,че искате нещо, изпратете силна насочена мисъл към Вселената и запрятайте ръкави с вярата, че ще се случи! И то се случва! Не вярвате? Еми там е проблема ви! Просто затворете очи... и ...повярвайте!
Късмет - за всяко едно ваше начинание той ще ви е нужен!
Щастие. След всичките 5 пожелания, остава да му се насладите!
Бъдете щастливи приятели!
Весели празници! И много усмивки! :)))

Наградата на конкурсът "ЕКО мини пачуърк"

Вече е известен и победителя за голямата награда в конкурса за Еко мини-пачуърк .Това е Румяна Лафчиева с "Градски пейзаж".

Тя ми напомня една друга реална сграда в Австрия - Hundertwasser House/ Апартаментите Хундертвасер/

Честито на Румяна, мисля, че машината отиде на верния си адрес!
Остава етапа за награда на публиката...
И понеже вие,моите приятели ще сте вероятно разочаровани в първия момент (признавам си,че и аз бях така,но забележете!!! - в ПЪРВИЯ момент !!!,защото явно Егото ми се почувства наранено :) ) искам да ви кажа следното:
1. През тази година научих много неща, включително и това, което инстинктивно знаех - че не се вмествам в ограниченията! Душата ми е волна птица и иска да лети-по собствена траектория със собствена скорост и почивки.
2. Не бях си давала сметка,колко много хора държат на мен...Сега,поради една разразила се скоро полемика... ;) заради "две секси лепенки" и едно мое коледно пожелание, осъзнах това. Чувството е страхотно!!! Благодаря ви,че ви има! Бъдете здрави,обичани и обичащи, щастливи ,мечтаещи и вярващи!
3. Мисля че се сдобих с едно ново приятелство...:), времето ще покаже !

20 декември 2011 г.

Лудост!

Днес направих поредната лудост! Какво разбирам под тази дума ли?! Ами да правиш неща в разрез с общоприетата логика или норми на поведение.
Е, ми ако не е алогично, когато знаейки, че за цветята ми няма кой да полага основни грижи, че приятелката ми едва смогва да ходи веднъж на 10-тина дни за да ги полива...аз си купих...ЦВЕТЕ!!! Мечтаех за него от години...и ето го в моя дом, в резултат на един безрасъден импулс -Aechmea Primera! Като вид бромелиево растение се надявам да нямам затруднения с гледането му...но ще трябва да се потрудя над литературата за него.

Вярвам,че дълги години ще си другаруваме с него и ще краси някой ъгъл в зимната ми градина в Чокманово.

Предколедна равносметка...



Е,още няколко дни и поредната Коледа ще е реалност. Винаги в дните преди отиващата си стара и идващата нова година прехвърлям в мислите си всичко важно и маловажно на пръв поглед, което съм преживяла, постигнала или неуспяла да достигна през тази една година.
С какво ще запомня 2011 година?
Смята се, че най-важното нещо, което се случва на един човек е да се сдобие с мечтания си собствен дом. Е, аз се сдобих с него, но случващите се след покупката събития, ядове, отровата, която вкараха хора и ситуации в кръвта ми, като че ли завъртяха призмата на неговата важност в живота ми. За това като най-важното събитие на годината, аз ще поставя първата ми изложба от моите текстилни картини и пачуърк прозведения в Зенден, Германия през юни. И на второ място след нея- нашия дом. Той е прекрасен, усещането е, че си попаднал в "орлово гнездо", гледката от него е магична и фантастична, зареждаща!Един ден знам, че като почистя"перата" на душата си от мръсотията, ще го обичам беззкрайно и ще го превърна в мястото, за което съм мечтала да бъде, място където ще се случат много важни, значими и добри неща, където ще влизат само хора с добри помисли и чисти сърца, където ще създам много красота с ръцете и ума си и където ще науча и предам знанията си на други хора. Това ще е нашето уютно гнездо за мен и моя прекрасен съпруг, и вярвам,че той ще изживее живота си там щастливо, без разочарования и без стреса на ежедневните проблеми. Разбира се все така обичащи се един друг -винаги и отново като за първи път!
После идва едно старо ново приятелство, което ме кара,да се чувствам обичана и ми е добре в него. Казвам старо,защото човека познавам от над 3-4 години, а ново- защото силата на дружбата ни се разви и започна от началото на тази година, след тъжни събития, споходили приятелката ми! Сега тя е отново щастлива! Радвам се за нея от сърце!
Ще запомня и няколкото нови познанства и хора, които влезнаха в живота ми. В живота ми като хала влезе и триизмерната бродерия, както и тази с панделки. Мисля си, че успях да направя няколко човека щастливи, дано не съм разочаровала много някого... Изживях и лична емоция, която никога няма да забравя,но тя не ми дава криле да летя, а наопаки-срива ме,за това я погребах...дълбоко в сърцето си... Осъзнах, че дъщеря ми може да ми бъде и приятел, и че е време някои хора да си отидат от живота ми...защото са само едно петолиние като име в скайпа или пощата ми, но никакво реално и живо присъствие в живота ми. Вече ги няма-почистих, за да направя място за новите, които ще влетят като пролетен ветрец през новата 2012 г там. Искаше ми се да сплотя роднините си по вече, уви - не успях. Завидно, продължавам да не съм скарана вече 3 та година с майка ми, което си е победа. Срещнах една странна личност, но ще я опознавам през следващите етапи на живота ми...Мястото в сърцето ми пренадлежи все още на любимият човек до мен, който от 6 години е и мой съпруг. И ах, да, започна седмата ми година в Германия... време е да планирам и следващото стъпало в овладяването на немския език на по-високо ниво - С1, което уви, не успях да сторя през тази година. Тогава ще ми остане само едно непокрито и последно стъпало - С2. Не успях и да направя своята порцеланена кукла - не съм се отказала обаче и се надявам да успея да се запиша на курса за правене на кукли през 2012 г. Въпреки четирите ми автомобилни премеждия и перипетии през ноември , съм все още жива и не успях да катастрофирам, както и да одера колата или нараня живо същество, с което се гордея! Дадох си сметка, че за 4 ми години шофиране съм изминала вече над 100 000 км, което си е атестат за опитност в пофирането. Това не означава, че ще спра да карам по-бавно от 160-180 км/ч на аутобаните в Германия(където няма ограничение за скороста на магистралите)-обичам бързите скорости, но не съм безрасъдна! Познавам колите ни и знам възможностите им, използвам ги, без да им цедя душата.
Не успях да извадя всиките луковици от градината ми в Германия, за да ги посадя в двора ни в Чокманово, но той така и не се оформи като годен за ползване, въпреки многото уверения и обещания. На същото дередже е и водопадът-водоскок, който трябва да се спусне от терасата и да слезе по стръмноя терен в градината - остава за догодина. За догодина остава и зимната градина и гаражът, неща, за които реално аз мога да допринеса съвсем мъничко - зависят предимно от външни хора. Но знам, че ще изисквам да се случват.
За поредна година не успях да разбера защо малката ми дъщеря отново не ми говори и не контактува с мен и не успях да го променя. Но надеждата ми не си е отишла, че един ден ще се случи. Успях да помогна с фнтазия и малко средства на приятел да стегнем домът му за да се почувства там "у дома си" и да се прибира с желание всяка вечер. Получи се добре, а от "новия имидж" на апартамента си мисля, че започна и новия път в живота на този човек, което е прекрасно! Тя го заслужава! Успях да зарадвам едно семейство с коледен армаган и да изненадам приятелка в чужбина с Коледна дреболийка ушита от мен за нея. Не се включих да участвам в благотоврителен базар тази година - не съм на ясно каква бе причината да не го направя, но знам, че нямах желание. Участвам в конкурса на фирма "Аксиома" "Еко мини пачуърк ". Прекрасно е, че толкова участници се включиха, иска ми се едната голяма награда да е моя.
За поредна зима няма да съм уплела на Вилфрид собственоръчно плетени чорапи...остава желанието и вярата, че и това ще се случи един ден! Нужен ми е "жив" учител, а не електронен,тогава ще се справя лесно със свивките наметките на петичките и пръстчетата.
И така...сигурно съм пропуснала още неща, ако се присетя, запазвам си правото да ги добавя в дните до Коледа.
На вас ви пожелавам един въшшебен ден!

15 декември 2011 г.

Историята на един тшлайфер...

Нормално заглавието би трябвало да бъде "Коледна размяна в групата "Пачуърк за всеки дом" ". Но реалните неща не винаги са нормални... И понеже моят коледен български таен подарък дойде по странен начин,ще разкажа историята му тук.
Доста от вас знаят,че поради естеството на работата на съпруга ми,от над две години не живеем в дома ни, а сме на квартира в град, в близост до текущата му работа. По тази причина е необходимо някой да се грижи за поиването на цветятя ми веднъж седмично,особено от както се налага аз да съм често в България,поради строителството на обектите около нашата къща там. Освен цветята,яовекът прибира и пощата в дома ни. Пях пръчала два пакета: Една дамска чанта за мен при "Дайхман" и парфюми за подаръци при "Шлекер". И когато във петък приятелката ми се обади и каза,че имам известие за пратка в пощенския клон на Байерсдорф,леко се изненадах,че парфюмите са дошли така бързо(първо ми дойде тяхното потвърждение за изпращане, а Мария ми каза,че на картончето пише дата на доставка 06.12.).и започнах да броя от датата на доставка една седмица кога ще се падне.Защо ли,защото ако не си освободя колета в този срок,той се връща обратно на изпращача. И така,с ужас установих,че до днес,моя пакет ще премине срока с един ден. За капак парфюмите са за подаръци на хора в България,които планувах да пратя. И така,започнах да нервнича,да снова из къщата,а Вилфрид- нервничи заради мен. Помолих го да се обади на съседите,тъй като сме им направили пълномощни за пощата.Хубаво,ама картончето за пратката лежи вече на моята кроялна маса в къщата,а ключа за апартамента- в Мария, а тя- в Ерланген, пак ядец! До толкова се изнервих,че ме заболя главата и ми се стегна стомаха,всичките ми планове се проваляха в последните 3-4 седмици,веднъж заради болния ми кръст,втори път -заради неудобни лекарски часове, а сега и това с колетите.Ако върнеха парфюмите- нямах време после да търся други и да успея да пратя на време колета за България...Взех решение,че в неделя пътувам за Лангензенделбах,колкото и да ми бе криво,че ще оставя Вилфрид самичък... И тогава- последната бомба бе сервирана на масата- във вторник е партито на лабораторията на Вилфрид в Гюнцбург.Бил ми казал...Питам го ,кога? Ами...още докато беще в Бглгария! Вече взе и да ми се повръща от нерви! Е нямаше как да отида в неделя вечер до дома и във вторник вечер да съм обратно в Бургау! При това в петък трябваше да пътувам до Регенсбург за да дам на човек да вземе прахосмукачката ми за новата къща за да я занесе до България,понеже е с кола, а аз-летя със самолет- макс 20 кг багажо означава това.
И така,нрвна,бясана и ядосана на целия свят легнах в тъмната спалня... След малко идва Вилфрид ,седна до мен,погали ми ръката и вика:" Виж, като се замислиш за всички разходи по пътища,нервите,ядовете,вземи утре иди до някоя парфюмерия,купи отново каквото ти хареса и прати колета от тук.Ако върнат парфюмте- върнат,ако ли не, все ще им дойде момента да бъдат пак подарени!" Олекна ми! Вече бях помислила по въпроса,но нагло бе да искам да похарча още сума пари за други парфюми,но дошло от него предложението вече ми подейства отпускащо.
И така речено,сторено.Колета за България пътува вече от три дни и искрено се надявам да зарадвам едно семейство за Коледа!
И стигаме до днес,когато се прибирам у дома. Удивено виждам на стълбището два по големи картона и ред малки...Единия голям- от "Шлекер", а другия- "Дайхман"! Е как така,като щлекерията е в пощенския клон??! Звъня на приятелката и умуваме какво е сътанало? Казвам й:"Аз така и ще ходя за да пусна паната си за Конкурса на "Аксиома", ще питам и защо се е получило така?
Речено-сторено! След като извършихме един куп нови ритуали при пускането на пакетчето ми(оказа се,че уж сме в ЕО,но сме с ограничения и отново си има митнически изисквания и облепване на пакета,както и деклариране на сумата и описание на изделието вътре).Тогава подавам бележката и викам:" Бе той колета е в къщо,ама аз да видя какво точно е станало?" Човекът поема бележката и казва:" ТОва не е колет,а пакетче и не е от Германия." Втрещих се,не очаквах нищо и от никъде...,поне не бях предупредена. И тогава една мисъл като светкавица проряза съзнанието ми! "Моя таен коледен пачуърк!"
Хммм,дам,точно така,познахте,това бе той! А изпращачът? Боряна Първанова!:)))
МИла Бори,сега си давам сметка,как честичко ми се обаждаше всяка вечер под различни предлози,а всъщност сърчицето ти е треперело тръпнещо ,че и притеснено какво се е случило с твоето пакетче и дали съм го получила? Ама няма как да попиташ за да не разкриеш тайната и да не развалиш изненадата! Милата ти!!! За това и тази вечер,колкото и да бързах,намерих две минути време,да ти кажа,че твоята красота се изсипа от плика и засия пред очите ми с цялата си красота! Една типично Боряна-Арт творба,която е изключително елегантно,меко финно и прецизно изпълнение на Коледен тишлайфер.Искренно се надявам наистина да си се забавлявала,като си го шила,моето желание бе единственно шиещият да шие,забавлявайки се с това,което прави и обича да шие.Любомия Болрянин "Лог-Кабин" стил сега се кипри на моята маса в дневната,пред нашия любим ,уютен и предраполагащ към гушкане диван! И е ушит като по поръчка тозно за нея!
Ето,стига съм ви държала в напрежение,да покажа и снимките,които снимах вечерта:
ТОва е облепения плик на доставката,от другата страна- ощ толкова лепещи се бележчици...


Първа снимка върху масата,за да го видите в цялата му прелест и красота!

А после с аранжиран коледен венец


И със свещници:


Но с каквото и да се аранжира,той се допълва чудесно и е много шик!!!
Благодаря ти мило мое тайно другарче,за радостта и умилението,които се раазляха по тялото ми,когато хванах в първия момент плика...Благодаря ти Бори за прекрасния шедьовър,който си създала за мен,шиейки дъъъъълги часова е голяма любов и търпение,тия 2-ву сантиметрови лентички за да ги направиш в 8 кавадратчета и да гис вържеш помежду си- съвсем прецизно! Аз ще си използвам всяка година моя подарък и всяка година сърцето ми ще се изпълва с доброта,обич и умиление, като го погледна и със спомена за неговата си лична история!
Искренно се надявам и теб да зарадва някой така,както днес ти зарадва мен! Искрено се надявам,че и моите неща ще зарадват моето не тайно другарче!!!
Спокойна вечер!

12 декември 2011 г.

Готовата ми "Есенна вечер" !

Е,както всяка история си има начало ,така идва и края й... Днес се щурах насам-натам,ходих до пощата да пращам колет за България и през цялото време картинката й ме гледаше от леглото, където я оставих. За да престои, а аз- да мисля наблюдавайки я, каква да бъде рамката й.
Прибирайки се от пощата,идеята ме осени! И започнах...
Ето я вече завършена.Харесва мию: стилна, жива, крещяща от цвят и в същия момент...мека и топла - моята интерпретация на една чужда картина, моята "Есенна вечер".

Спокойна нощ! :)

11 декември 2011 г.

Коледни дреболийки...

Е,отново идва Коледа и аз подготвям отново мънички подаръци,които да раздам на близките ми през тази година хора. Малко трудно се справям с всичко през изминалите 12 месеца,защото с това пътуване между България и Германия,поддръжката на три къщи,километрите прекарани по аутобаните и пътищата на двете страни, административните задачки и обезсилващи желанието за шиене ситуации,някак и творческата ми муза е на газ и стоп система. Но се надявам да се справя и да успея да стопля максимално много сърчица и тази година! :)



10 декември 2011 г.

Voila!!!

Е,мога да се похваля вече! Дори и името ми е избродирано,което означава-завършено! Моята вълшебна зимна вечер...
Хайде,да не говоря по вече а да я покажа.Аз съм удовлетворена и се чувствам накак си по детски щастлива като я погледна.Дано ви зареди и вас с настроение!

Зимна вечер в развитие

Ето още малко от направеното от мен по проекта "Зимна вечер"





Сега изрязвам последните конци между снежинките. И идва момента на доизкусуряването с ръчна работа и рамкирането,нещо,което обмислям от три дни,защото за мен рамката е много важна за да изпъкне една творба максимално добре,без да е дразнеща.
Усмихнат ден на вас!:)

5 декември 2011 г.

Зимна вечер

В последно време преживявам и аз своите човешки емоции и някак ми е страшно трудно да пиша. Понеже съм пометена от странни събития и емоции,които се прескачат една след друга, имам дни които смело мога да заявя ,че пропилявам тотално седейки потънала в размисли... Чувството на нервна вибрация е доста често присъствие в стомаха ми,но има и върхове на страхотен емоционален екстаз! И в общи линии ще обобщя: мислех си,че в живота ми съм преживяла достатъчно многи и разнородни екстремни неща за да може нещо да ме изненада,удиви или-провокира. Лъгала съм се...
И така,намирайки се в такъв душевен хаос,сами се сещате,че не е лесно да се твори! И...не творя, но от време навреме избхва няке мълниеносто и непреодолимо желание- тогава изваждам машината и запретвам ръкави.
Такъв е случая и с паното,което ще видите сега- едно желание имащо давност от две-три години да види белия свят,но все- не сполучливо.До преди около месец,когато го започнах...
Ето какъв вид бе в началото:
И следващата крачка
А накрая се появи и дългоочакваното дърво...
И така...стигнах до тук и си тръгнах от България,носейки малкото късче плат със себе си за да прелети и то 2000 км с мен до Германия. Днес за първи път то отново усети множество убождания на иглата(дали плата усеща болка?), за да се боря със валящите снежинки в нощта...Доста време ще е по боричкаме с тези мъници, но трябва да стане точно така, както го виждам във детската си фантазия, когато бях дете. Някой ден то изведнъж ще се появи пред очите ви и се надявам да ви очарова и зареди със зимното вълшебство и спокойствието на тази зимна нощ...