Предколедна равносметка...



Е,още няколко дни и поредната Коледа ще е реалност. Винаги в дните преди отиващата си стара и идващата нова година прехвърлям в мислите си всичко важно и маловажно на пръв поглед, което съм преживяла, постигнала или неуспяла да достигна през тази една година.
С какво ще запомня 2011 година?
Смята се, че най-важното нещо, което се случва на един човек е да се сдобие с мечтания си собствен дом. Е, аз се сдобих с него, но случващите се след покупката събития, ядове, отровата, която вкараха хора и ситуации в кръвта ми, като че ли завъртяха призмата на неговата важност в живота ми. За това като най-важното събитие на годината, аз ще поставя първата ми изложба от моите текстилни картини и пачуърк прозведения в Зенден, Германия през юни. И на второ място след нея- нашия дом. Той е прекрасен, усещането е, че си попаднал в "орлово гнездо", гледката от него е магична и фантастична, зареждаща!Един ден знам, че като почистя"перата" на душата си от мръсотията, ще го обичам беззкрайно и ще го превърна в мястото, за което съм мечтала да бъде, място където ще се случат много важни, значими и добри неща, където ще влизат само хора с добри помисли и чисти сърца, където ще създам много красота с ръцете и ума си и където ще науча и предам знанията си на други хора. Това ще е нашето уютно гнездо за мен и моя прекрасен съпруг, и вярвам,че той ще изживее живота си там щастливо, без разочарования и без стреса на ежедневните проблеми. Разбира се все така обичащи се един друг -винаги и отново като за първи път!
После идва едно старо ново приятелство, което ме кара,да се чувствам обичана и ми е добре в него. Казвам старо,защото човека познавам от над 3-4 години, а ново- защото силата на дружбата ни се разви и започна от началото на тази година, след тъжни събития, споходили приятелката ми! Сега тя е отново щастлива! Радвам се за нея от сърце!
Ще запомня и няколкото нови познанства и хора, които влезнаха в живота ми. В живота ми като хала влезе и триизмерната бродерия, както и тази с панделки. Мисля си, че успях да направя няколко човека щастливи, дано не съм разочаровала много някого... Изживях и лична емоция, която никога няма да забравя,но тя не ми дава криле да летя, а наопаки-срива ме,за това я погребах...дълбоко в сърцето си... Осъзнах, че дъщеря ми може да ми бъде и приятел, и че е време някои хора да си отидат от живота ми...защото са само едно петолиние като име в скайпа или пощата ми, но никакво реално и живо присъствие в живота ми. Вече ги няма-почистих, за да направя място за новите, които ще влетят като пролетен ветрец през новата 2012 г там. Искаше ми се да сплотя роднините си по вече, уви - не успях. Завидно, продължавам да не съм скарана вече 3 та година с майка ми, което си е победа. Срещнах една странна личност, но ще я опознавам през следващите етапи на живота ми...Мястото в сърцето ми пренадлежи все още на любимият човек до мен, който от 6 години е и мой съпруг. И ах, да, започна седмата ми година в Германия... време е да планирам и следващото стъпало в овладяването на немския език на по-високо ниво - С1, което уви, не успях да сторя през тази година. Тогава ще ми остане само едно непокрито и последно стъпало - С2. Не успях и да направя своята порцеланена кукла - не съм се отказала обаче и се надявам да успея да се запиша на курса за правене на кукли през 2012 г. Въпреки четирите ми автомобилни премеждия и перипетии през ноември , съм все още жива и не успях да катастрофирам, както и да одера колата или нараня живо същество, с което се гордея! Дадох си сметка, че за 4 ми години шофиране съм изминала вече над 100 000 км, което си е атестат за опитност в пофирането. Това не означава, че ще спра да карам по-бавно от 160-180 км/ч на аутобаните в Германия(където няма ограничение за скороста на магистралите)-обичам бързите скорости, но не съм безрасъдна! Познавам колите ни и знам възможностите им, използвам ги, без да им цедя душата.
Не успях да извадя всиките луковици от градината ми в Германия, за да ги посадя в двора ни в Чокманово, но той така и не се оформи като годен за ползване, въпреки многото уверения и обещания. На същото дередже е и водопадът-водоскок, който трябва да се спусне от терасата и да слезе по стръмноя терен в градината - остава за догодина. За догодина остава и зимната градина и гаражът, неща, за които реално аз мога да допринеса съвсем мъничко - зависят предимно от външни хора. Но знам, че ще изисквам да се случват.
За поредна година не успях да разбера защо малката ми дъщеря отново не ми говори и не контактува с мен и не успях да го променя. Но надеждата ми не си е отишла, че един ден ще се случи. Успях да помогна с фнтазия и малко средства на приятел да стегнем домът му за да се почувства там "у дома си" и да се прибира с желание всяка вечер. Получи се добре, а от "новия имидж" на апартамента си мисля, че започна и новия път в живота на този човек, което е прекрасно! Тя го заслужава! Успях да зарадвам едно семейство с коледен армаган и да изненадам приятелка в чужбина с Коледна дреболийка ушита от мен за нея. Не се включих да участвам в благотоврителен базар тази година - не съм на ясно каква бе причината да не го направя, но знам, че нямах желание. Участвам в конкурса на фирма "Аксиома" "Еко мини пачуърк ". Прекрасно е, че толкова участници се включиха, иска ми се едната голяма награда да е моя.
За поредна зима няма да съм уплела на Вилфрид собственоръчно плетени чорапи...остава желанието и вярата, че и това ще се случи един ден! Нужен ми е "жив" учител, а не електронен,тогава ще се справя лесно със свивките наметките на петичките и пръстчетата.
И така...сигурно съм пропуснала още неща, ако се присетя, запазвам си правото да ги добавя в дните до Коледа.
На вас ви пожелавам един въшшебен ден!

Коментари

  1. Два пъти го четох....
    И защо така,в края на годината всеки ( или почти всеки ) се опитва да направи някаква равносметка на живота си?!Защо така сме устроени?!
    И аз от няколко дни съм се замислила и си говоря сама на себе си какво успях и какво не....Прехвърлям живота си като на лента и се опитвам да видя плюсовете и минусите...
    Ти си упорито същество и ще имаш всичко,което пожелаеш!Ще направиш всичко,което си наумиш!Знам го!!!!!
    А колкото до едната награда -тя вече е твоя !!!!!Със сигурност!!!!!Опасявам се да не грабнеш и двете...хи хи хи.......
    С цялото си сърце ти пожелавам много,много здраве и достатъчно душевно равносвесие,всичко останало ти можеш да си го набавиш!
    Целувам те и те гушкам силно!

    ОтговорИзтриване
  2. Мила Юле, аз съм научена от детството от татко, лягайки си всяка вечер, да си направя равносметка на дена.Да сложа на кантар доброто и лошото, онава кето съм дала другиму и което съм получила от другите и най-вече,дали се чувствам удовлетворена и доволна от себе си или ще заспя с гузна съвест, свито сърце или болка в душата... Така, че годишната е едно логично завършване на нещата.
    Колкото до наградите - ако вземех и двете награди - това би било най-голямото признание за мен до момента в това ми поприще!
    Понякога обаче, в живота стават неща,които ни изглеждат алогични...след време разбираме, че са правилните - най-правилните за самите нас в дадена ситуация,нищо,че тогава те са ни наранили безмерно и са ни карали да се чувстваме в тъмен тунел. Знам,че ще стане най-доброто за мен!(А аз започвайки участието си, го направих само,защото бях обещала да участвам,т.е. бях дала дума! Не бях взела решение да получа машина- казах,че ако се случи, ще я подаря,защото си имам наи-доброто,което ми е нужно за момента.После размислих, че би могла да ми е полезна...виждаш ли,аз съм се лутала...в мислите си...знаеш, какво означава това, нали ;) )Голяма мечешка прегръдка за теб,Слънчева !

    ОтговорИзтриване
  3. Ида,моя фейо,разпознах се в твоята предколедна равносметка и няма да крия,сълзи напират в очите ми.Защото рабрах,че съм значима за теб и че в твоето голямо сърце има място за мен,за моята ранена и излекувана от теб душа.Съдбата си знае защо ни срещна,явно всяка една от нас ще има нужда от другата в тежък за нея момент.Всеки божи ден благославям деня,в който се появи с китка в ръка пред мен- слънчева,чиста,усмихната.И благодаря за добротата,с която ме дари и затова,че ме направи по-добър човек,че ме научи да вярвам и да мечтая.И че ме допусна до твоите мечти,които вярвам,че ще се сбъднат една по една,коя по-малко,коя повече изстрадана.Искам да остареем заедно в нашето си чисто,дълбоко и истинско приятелство.
    Знам,че съм миниатюрна частица от Вселената ,но искам да те благословя с цялата си обич и човешка любов и да ти пожелая да си здрава.Всичко останало-хъс,желание,упоритост,талант,чувсвеност за красивото и красотата -си ги имаш.
    Прегръщам те силно и те чакам у дома да се набъбрим,както ни е си знаем.

    ОтговорИзтриване
  4. Здаравей мила приятелко, искам само да ти покажа, че бях тук и прочетох...,но няма да коментирам...Само ще кажа,че всичко сторено е от любов,мерак и сърце! Обичам те!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?