Публикации

Показват се публикации от Юни, 2015

Поредното местене....

Изображение
И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :)
Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...


 За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид?


Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два...

Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се превръща в макси-лятна …

За стаята на моята внучка...

Изображение
Ха-ха, майтапа ще да е внук! :) :) :)
В модерните днешни времена, човек знае след 4-тия месец вече пола на детето си. От една страна- хубаво, от друга... мен ми се губи тръпката на очакването... Разбира се, така е по-лесно да си ориентиран в каква цветова гама да се подготвяш, какви дрешки да купуваш и т.н. Не, че това ще направи бебока по-малко и ли повече щастлив- това зависи само от атмосферата и отношенията в които той ще влезне в света на порасналите, които са в най-близкото му обкръжение.
И първия контакт е на лице. Неговата лудо влюбена в лилавото мама миналата седмица направи своя избор на платове от страницата на ''Бутинете'', която аз и изпратих, а аз в ролята на добра и послушна баба, пуснах поръчката.
И днес - колетчето дойде !


Въпреки, че знаех съдържанието  на колета, с голяма радост и тръпка го отворих...
И радостта ми бе пълна- всички платчета са тук!



И разбира се любовта на Неди към пеперудите ( то не, че аз не се прихласвам по тях) ...


И така... матер…

Нещо нежно...

Изображение
И така... след дълго мълчание ... отново съм тук.  Всичките въпроси, които сте си задавали защо няма нови публикации... няма да намерят отговор от мен. Освен един- аз просто съм такава. Когато ми се пише и ми напира отвътре- пиша. Когато нямам такова желание, не го правя. И не само с писането е така, а с всичко в живота ми, защото съм разбрала едно: човек няма ли желание за нещо, то не дава най-доброто от себе си и нещата му се получават посредствено или- никак. И не, че съм безотговорен човек , и не- че нямам задължения, които не са винаги в графа '' приятни'', но се старая наистина да ги правя в състояние на добро разположение на духа, а когато няма такова за едно, то го има за друго и аз върша него.
И така... имам новина, която мисля, че вече мога да споделя : ще ставам баба...
Сега се чудя да ви се усмихна ли с един емотикон... или... да не го сторя? :)
През изминалите месеци от както научих новината... в главата ми бръмчат хиляди въпроси, основно базиращи се на на…