18 юни 2015 г.

Поредното местене....

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :)
Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...


 За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид?


Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два...

Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се превръща в макси-лятна  градина на колела. Първия делфиниум се кани да цъфти, ягодите са пълни отново със малки и големи зелени ягодки, чери-томата има вече четири доматчета с различна големина, краставицата се прихваща с мустаците си по къде ли не! Допълнителна придобивка е и новото ни барбекю -камина която закупихме за романтичната ми градина в Чокманово, но влезна в употреба още тук и почти всяка вечер вечерята е приготвена от грил-майстора Вилфрид Брьомер :) - прави невероятни зеленчуци на грил!!!



Петуниите и тъмния босилек се сприятелиха чудесно помежду си и са една красива оптическа наслада като обкръжение на жасмина и контрастират на фона на неговите бели цветове.



Това за някои хора би представлявало непосилно преживяване, но аз се справям- цветята са част от живота ми. И не е ли наистина удоволствие , да гледаш цъфтящите вербени, тунбергията, кятао вероятно има повече цвят от листа, и рабира се шоколадовата космея и ваниловото цвете



които вечер освен всичко останало ами и ухаят на шоколад и внилия...
Не броим вътрешните обитатели на стаите - основно орхидеи този път, като едната ми е голяма мъка, защото освен, че е генетично деформирана и не изкарва листа, нападната е от над половин година от памуклийка и въпреки това намира сила да изкарва нов цъфтеж от спящи пъпки...Според Вилфрид, а и специалистката в орхидейния център в Целе, трябва да я изхвърля... Не мога! Нямам сърце за това - почиствам я всеки път от неприятелката й, пръскам я , държа я изолирано и... трепетно очаквам поредния й цъфтеж:


И така, на вас един прекрасен ден, а аз отивам да се  боря с багажите и да примъквам към лагра - склад  и новата квартира кашоните, които са вече готови по предназначение и си знаят посоките : Германия или- България.


12 юни 2015 г.

За стаята на моята внучка...

Ха-ха, майтапа ще да е внук! :) :) :)
В модерните днешни времена, човек знае след 4-тия месец вече пола на детето си. От една страна- хубаво, от друга... мен ми се губи тръпката на очакването... Разбира се, така е по-лесно да си ориентиран в каква цветова гама да се подготвяш, какви дрешки да купуваш и т.н. Не, че това ще направи бебока по-малко и ли повече щастлив- това зависи само от атмосферата и отношенията в които той ще влезне в света на порасналите, които са в най-близкото му обкръжение.
И първия контакт е на лице. Неговата лудо влюбена в лилавото мама миналата седмица направи своя избор на платове от страницата на ''Бутинете'', която аз и изпратих, а аз в ролята на добра и послушна баба, пуснах поръчката.
И днес - колетчето дойде !


Въпреки, че знаех съдържанието  на колета, с голяма радост и тръпка го отворих...
И радостта ми бе пълна- всички платчета са тук!



И разбира се любовта на Неди към пеперудите ( то не, че аз не се прихласвам по тях) ...


И така... материала дойде, сега остава да запрятам  ръкави и да започвам да изпълнявам задачките !
А на вас- усмихнат ден, аз съм от сутринта усмихната...:), ама сега усмивката ми е като крива скобичка обърната хоризонтално и отворена нагоре - от край до край .  :) :) :).




10 юни 2015 г.

Нещо нежно...

И така... след дълго мълчание ... отново съм тук.  Всичките въпроси, които сте си задавали защо няма нови публикации... няма да намерят отговор от мен. Освен един- аз просто съм такава. Когато ми се пише и ми напира отвътре- пиша. Когато нямам такова желание, не го правя. И не само с писането е така, а с всичко в живота ми, защото съм разбрала едно: човек няма ли желание за нещо, то не дава най-доброто от себе си и нещата му се получават посредствено или- никак. И не, че съм безотговорен човек , и не- че нямам задължения, които не са винаги в графа '' приятни'', но се старая наистина да ги правя в състояние на добро разположение на духа, а когато няма такова за едно, то го има за друго и аз върша него.
И така... имам новина, която мисля, че вече мога да споделя : ще ставам баба...
Сега се чудя да ви се усмихна ли с един емотикон... или... да не го сторя? :)
През изминалите месеци от както научих новината... в главата ми бръмчат хиляди въпроси, основно базиращи се на наблюденията ми над околния свят, мои познати и приятелки, вече крачещи в редиците на бабите. И... разбира се, многото прочетена литература.
Едно от нещата, които винаги чувах моята майка да казва на баба е, че ме глези много. Та... аз ще влизам ли в пререкания с дъщеря си, в ролята на баба? Ще се пристрастя ли към малкото ритащо вързопче като към наркотик, както забелязвам, е се случва с доста от моите познати? Ще го обичам ли повече от децата си, както съм чувала да казват?  Ще се справя ли да бъда баба?
Да... и това далеч не е всичко. Опитвам се  да не се притеснявам за бремеността на детето си, макар да не е от най- леките и да крие рискове, според направени куп модерни тестове. Колко хубаво беше, че на нас не ни правеха такива! Качваш се на кантара, мерят ти килограмите, коремната обиколка, слушат те с един смешен уред-слушалка като фуния и - готово! До следващата консултация...А сега??! Дъщеря ми ми задръсти мозъка с въпроси, за които аз започнах трескаво да отварям едно по едно чекмеджетата на паметта си и да се опитвам да изсмуча най много информация от паяжинясалите им ъгълчета... И за това, към младите , които ме четат и са потенциални бъдещи майки, един съвет- направете си тетрадка - дневник на бремеността и записвайте в нея всеки ден каквото ви е развълнувало, какви усещания имате, какво са ви питали в консултацията, а после може да продължите да я водите и след раждането, за да проследите поне първите месеци на развитие на детето си. И така, когато решите, че вече нямате желание или- не е нужно да пишете в нея... приберете я. И когато вашето дете застане на вашето място и ще бъде майка- дайте й тази тетрадка. Ще й е полезна и не само... ще е един емоционален спомен. Ако имате син, то не пречи, защото неговата съпруга ще може да я прочете и... ще натрупа нова информация за съпруга си  :) - още от преди да е подушил ''белия свят''.
Та... отколоних се, ха-ха, че как иначе? То само да метна тук две снимки и да кажа... ще шия еди си какво ... не си струва.
И така... от както знам, за малкото човече, разбира се в главата ми се гонят мисли и идеи, какво да му ушия и разбира се, то трябва да е най- хубавото!  И така, вече над три месеца... все прехвърлям , отхвърлям, меря тегля... и нищо! За това , вчера като видях едни платчета ( и не , че си нямам достатъчно в склада, но те наистина са сега в един склад и така са затрупани от придошлите последни покупки на мебели, уреди и какво ли още не за България) купих ги и си казах:" Още утря сядаш и почваш да шиеш! Нещо, каквото й да е, нещата ще дойдат в движение и... престани да отхвърляш много идеи, модели - просто започни!''
Така и направих... разбира се, разлистих няколко списания, помотах се в нета... , но.. започнах! И вече са ми разкроени фигурките :) , рязани де с ножица, де на ето тази дъсчица:


В пакетчето са шаблончетата от хартия: квадрати с различни големини, триъгълниче, правоъгълничета със страна 1,5 см...
И - разкроеното за шиене...''нещо'' , а какво ще излезне -  ще се види.


Смятам да го събирам на ръка.... горката ми машина! Затрупана е с прах...
А аз ако се справя, това ще е първия ми изцяло ушит на ръка пачуърк.  Ще се постарая..