30 януари 2014 г.

Да достигнеш мечтата...

И така, дойде финалния етап в строителството на нашата зимна градина, приютила в себе си и един малък лукс за моя съпруг- сауната.
В статистически данни, строежът трая 10 месеца без 4 дни, бяха му нужни 7 бригади, за да достигне до сегашния си вид, цената на квадратен метър възлиза на около 500 Е/м2 до ключ, знаехме , че няма да е ефтино удоволствие и бяхме подготвени за реалността, благодарение на доходите от професията на съпруга ми, към днешна дата бе ''мисия възможна". След две години, при очаквания пенсионерски доход - щеше да е само в сферата на недостигнати мечти. Разбира се, не бива да се пропуска фактора, че аз не съм в пенсионерска възраст още и има какво още да дам на света и той- на мен. Както искате тълкувайте тези ми думи, само ще кажа - аз имам още мечти за сбъдване!
Тази цена би могла да падне до около 300 Е /м2, ако се използва личен и приятелски труд, няма каменна зидария и има удобен достъп до обекта. Няма да обсъждам това, а ще ви дам възможност да разгледате моята зимна градина от вътре, с нанесените в нея новодомци -
цветенцата, заради които реално тя бе построена.
И така, в момента преди нанасянето...



Реално има още нещо, за да се довърши на 100 %  тази постройка - да се поставят парапетите на балкона, да се монтира декоративната решетка на стълбището и да се продължи с парапет, да се монтират превазите на дюшемето. Както и да семонтират лампите-аплици по стената, вече са дошли  от фирмата-производител в къщи и ме очакваха в кашончетата си.Всичко това ще се случи на пролет.
И така, в днешния ден това 100м2 пространство изглежда по ето този начин. като ще започна от първия етаж:




Тук се вижда масичката със столове, която е от романтичната ми градинска тераса на двора- тази под ореха. Зимата ги прибрах по обясними причини и сега, вместо да стоят на тавана, си намериха местенце в зелената джунгла а и са удобен пристан за част от моите Фалчовци:


Като заден фон се вижда вратата за стаята, в която са зазимени всички летни цветя, изискващи зимен покой на хладно. Също е загатната частично и сауна-кабинката.


По ето тази стълба се стига до втория етаж:


И така, сега по нея, ще ви кача горе , на балкона, но преди това ще ви покажа и поглед от долу, на горе:



И един опит за обобщен изглед:


И така, качваме се горе:


Тук реално се помещава къта за отдих, както и моята люлка- за момента. Идеята бе етажа да бъде мобилиран с нови, изцяло за неговите нужди предвидени  и закупени мебели, в момента съм използвала всичко налично, което имаме у дома, купувано през годините и обслужващо нашите нужди , но мисля, че се вписаха добре и тези мебели. Все още се колебая, дали да не се запази  всичко точно така?
Понеже съм си заклета романтичка, на много места съм си обособила романтични кътчета със свещници, декоративно осветление, стоящата лампа ми е от кухнята, но понеже последните три дни всяка свободна минутка прекарвах тук и ми бе тъмно за да чета, си я примъкнах.

Ще издам една малка моя тайна - в пространството между всички прозорци, тайничко исках да се монтира нашето семейно хоби - масата на нашата влакова установка, предвидила съм го по нейните размери. Но съпругът ми категорично отказва да се занимава по- вече с влаково моделиране , като довод изтъква проблема с очите си , ще разберем точно какво има и какво му предстои след 3 месеца- чак за тогава има час при специалист. И така, аз обаче си искам моето трето хоби и моделирането на макета, то ми липсва. Не съм се отказала от тази идея и може би за това и не се натискам да купя мебелите за това пространство, това ще означава, че няма да съществува по вече влакче.
Има два момента обаче, или да се преработи цялата конструкция на масата, защото още от самото начало тя не е изградена по правилата , но Вилфрид не е по малко вироглав от мен и не ме послуша, а аз имах точно никакви познания по влаково моделиране тогава за да имам претенции за правилност на моето твърдение, че масата е неудобна.Реално аз понесох голяма част от това неудобство, висейки над масата с часове и в съвсем неудобни за тялото позиции, създавах къмпинг,село, сеновал, конеферма, планина и водопади...
Втория вариант е да инвестирам време и да се сдобия с познания по изграждане на електрическите схеми и връзки на цялата установка, мисия, която е възможна, но не ми е в преоритетните желания. Ще видим.
И както винаги, имам и трети вариант- създаване на изцяло нова макетна композиция, изключваща влакчета и релси, запазваща създаденото до момента и включващо всички онези материали, закупени през годините и очакващи да бъдат монтирани на дъската. Ще е жалко само, че той няма да си играе със своето мечтано детско хоби...
Учудващо и за мен самата този път имам и четвърти вариант...ще го запазя обаче за себе си.
Отклоних се... Хайде обратно в зимната градина!
Красиво е да се гледа на вън и в двете посоки- север, този прозорец не бе птредвиден, но аз го пожелах в етап на строежа и не съжалявам нито за миг!


 и юг, както погледа от втория етаж.


 

Така и този от първия:

Както и вечер...


И вътре вечерта има какво да предложи...

 Това слънце е една сериозна финансова инвестиция в нашата зимна градина, но мисля , че си струва всеки цент - до последния. Създава точния ефект, който си представих още в първия миг, когато го видях във магазина, че ще има, монтирано на високо горе, върху каменната ни стена. Красиво е както когато свети, така и когато не е запалено:


Шадраванът е другия акцент, който съм искала винаги да бъде там и не е стоял изобщо въпросът да го има или- не? Въпросът бе каква да е неговоата визия, мисля, че достигнах до мечтаната такава, проста, ичистена форма, отвън погледнато, наподобява геран. Речните камъни не бяха предвидени, но се оказаха наложтелни, за да скрием количеството черен кабел, който дойде в наследство с лампите и помпата:


А тук приютих коледните топки, които мисля, че създават настроение и не само по Коледа, както и двата дървени фенери-свещници, предвидени по принцип за на вън, но се вписаха и тук:


И така, почти сме на финала, остана само да ви покажа зимното царство на спящите цветя.
 Сглобихме и монтирахме един стар стилаж, който бе в мазето ни в Германия и на него наредих всички мушката и сакъзи, тъй като те не са особено чувствителни към светлината. Така се освободи много място и има ред в стаичката, която с размерите си около 3 Х2,8м, изисква добра организация, за да хване всичко. Стилажа приюти и всичките ми свободни саксии, препарати срещу вредители, торове и градински пособия:

 Това е втория прозорец, който не бе предвиден по проект, но аз пожелах и също не съжалявам. Веднъж дава по - голяма осветеност на помещението, втори път е жива връзка между двете помещения и лично за мен, създава допълнителен уют:



 И последната част, това е сауната, нещото заради което доста воювах с Вилрид да се случи, но сега е доволен и аз съм щастлива, че не се предадох и до край исках да се изгради и тя. Вчера ми сподели, че не иска да ходи вече в никоя друга сауна, защото никоя няма тази прекрасна гледка, която е гледал , седейки в нашата. Е, важен е крайния резултат във всяка една "семейна война", аз мога да губя някоя и друга битка, но умея да воювам за цялото.


Снимката не е много централна, но разполагам в момента само с нея. За това пък показва и друга много важна част - мивката с двете корита - старата мивка, която бе в нашата заварена кухня, но цвета й не пасваше изобщо на интериора и аз не издържах да я гледам дълго там. И тъй като е качествена мивка на: "Фат'', не я изхвърлих. Тук тя с вписа чудесно и ми е много удобна.
Опитах се да направя и няколко снимки от вън, но поради снега, а и липсата на време да успея да снимам много и да направя от многото качествена извадка на снимки, ще ме извините за не до там доброто качество на снимките.Когато на пролет се прибера, ще снимам пак, при това тогава ще се случат и довършителните етапи по двора около зимната градина, като редене на камък по бетона, изграждане на камина-барбекю, отварянето на езерото и прминаването на поток към частта на градината пред самата зимна радина- идея, която ми е вече втора година в главата, но не стигна време за реализацията, а и умувам още над изпълнението на чучурите, които ще изпълняват освен декоративна роля, и важната функция да преобръщат през себе си водата и така в потока да има циркулация за да не се заблатява. Но това е друга тема.
И така,какво се вижда от вън?



На тази снимка се вижда добре стената, на която ще се изгради бъдещата камина- барбекю, но все още се доуточняват идеи и мисли, тъй като ще се наложи за да има добра тяга, да има комин над 5,5- 6 м, а и да не опуши нелите стени на втория етаж. Ширината е около 3,3 м в ниското, реално наднесения еркер на втория етаж свива до 2,5 м, но това е достатъчно за  трапецовидния комин, проблема е, че нямаме вече камъни за зидария, а нашия камък е специфичен по състав и цвят и не се намира почти никъде, освен в планината, където и реално добивахме камъка за строежа на зимната градина- мислия трудна и много непосилна за мен, и не съм убедена, че ще я повторя. Но естетическия фактор за мен винаги е на първо място, след което  се подреждат функционалност и удобство. Мисля и над идеята да се смеси речен и чокмански камък, както и за каменна облицивка, но нито Ивайловград, нито Сатовча имат такава червена земна жилка, каквато е тази тук. Ако някой има идеи и предложения, ще съм благодарна !


И така, разказах ви и за тази моя отколешна мечта, която вече е реалност. Очакването да се случи отне около 9 години, но може би точно в това е разковничето и тръпката на всяка една мечта - в очакването да стане истинска?! В енергията на мисли и чувства, които винаги ви връщат към нея и винаги създават еднин водовъртеж от емоции, импулси , протичащи между мозъчния център и стомаха , където с пеперудени криле пърхат ендорфините - хормоните на щастието?
Пожелавам ви да сбъднете и вие по една ваша мечта през настоящата година.
Усмихнат ден! :)




4 януари 2014 г.

Как се ражда една идея ?

От два дин в работната ми стая е пълен хаос, разхвърляни кутии и панери с платове, листи с отпечатани модели за апликации


изрязани апликации,


 съединени ленти в платчета,




 нарязани квадрати, подлепени с вата..., налага да местя непрекъснато ту от гладачната дъска върху плота за рязане, ту обратното, малката масичка е заета със листи, ленти и неща, които не искам да загубя от погледа си, макар , че в момента не са в употреба.
И въпреки това, чувствм се жива! Защото творя отново. Мозъкът ми е концентриран на макс, раделителната му цветова способност е изострена, мислено приема или отхвърля цветовите мостри и в трета графа "може би" се отделя това, което за сега е не нужно, ала после, утре...накрая, не се знае. Изрязах над двадесет апликации, предварително знаейки, че ще използвам около 12 или 16, зависи от това, какъв размер ще направя одеялцето за новородената внучка на Вилфрид. Момиченцто се роди вчера, в ранното утро по първи петли. Вилфрид е толкова развълнуван и възторжен, че чак ме напущва на смях понякога. Още не знаем името на малката нимфа, но не мисля, че това ще промени моя избор за пачуърк одеялце.
Оснивния плат за фон е розовия,


 но смятам да вкарам и няколко жълти квадрата- за настроение и топла свежест, а апликациите са в пастелни батик платове в пурпурно-лилаво-розовата гама с шримеси на зеленикаво, синкаво и жълто тук- таме. И в добавка, ленти от една закупена готова палитре 'Пролет" от батик платове в жълто- розово-оранж- циклама. Тях съших на по 5 заедно и смятам някак си да разделя с тях квадратите, като всъщност те ще предадат цвят, аромат и свежест на одеялцето. А за черешката на тортата , ще оставя бродериите.

Първите три апликации вече са готови : куче, риба и една зимна "малка Сю":




И пишейки всичко това,  знам, че в процеса на работа ще променя поне 5 пъти идеите си от началото, ще нарежа доста плат , ще съживам, ще поря, защото няма да ми допадне нещо цветово или- дадена форма, но няма да се спра, докато не усетя в себе си хармонията, гледайки това, което лежи на масата пред мен - това ще рече, намерила съм правилната комбинация във всичко. А до тогава... дните ще започват своя ход и ще го завършват с пътешествието на луната по тъмното небе. Като казах тъмно небе- излъгах! Осеяно е с такива едни големи и ярки пулсиращи звезди, че ти иде да полетиш към тях- вчера ги наблюдавах поне 10 минути... докато съвзсем не се изгубих сред тях , зареяла се с мечтите си в далечни космоси и светове...и в света на цветовете...- любимото ми пътешествие.
попътувайте и вие с мен през идните дни, когато накрая ще ви покажа сглобения куилт. Е, ако ми дойде музата за снимки и писане, мога да покажа и други етапи от проекта, кой знае?!
За сега- спокойна нощ!

2 януари 2014 г.

От сърце благодаря, Леонардо!!!

Получих подарък, съвсем неочаквано, а всъщност не бе подарък, бе нещо, което бях поръчала за нашия дом през април, нещото, което да ни изразява , показва като хора с различни усещания и потребности и в същото време да ни обединява като едно цяло, каквото сме - нашето семейство и нашия дом.Да, именно "дом" е думата, която превръща една къща в нещо по вече, това е постройка със собствена душа, интимност, уют и топлина, взела от всичко по малко от обитателите си и пренасяйки го през годините, придавайки го на следващите обитатели .
Ина принципа на случайностите или- закономерностите, табелата пристигна в нашия дом точно в деня на нашата 8-ма годишнина от съвместния ни семеен живот с Вилфрид - 30.12. "Пристигна", защото ни бе донесена лично от Леонардо и неговата съпруга в нашия дом.


Все още се крепи на патерици, трябва да бъде закачена пред нашата порта или- на стената на къщата, още не мога да реша, защото изработката е толкова финна и ефирна, че изпитвам страх да я закача на верига, както ми бе идеята първоначално и да виси от стряхата над портата. Но тази филигранна дантела на вплели се гроздове, листа, птици , жито и цветя изглежда толкова крехка, че изпитвам страх да я закача и вятъра да не я скърши.

Благодаря ти Леонардо, от сърце!

Чаках я 8 месеца за да се появи на белия свят в този й вид, но чакането си заслужаваше!


Прекрасна е, нали??!