6 ноември 2014 г.

Гъба за почиствне на колата

Днес сваляйки горния багажника-куфар от колата ми, разбира се трябваше да бъде измит и прибран в гаража на къщата, която обитаваме в момента във Франция. И понеже от многото ми пътувания на дълги километри  в топло време, целия бе полепнал с летящи насекоми или по точно- това, което е останало от тях. В такива моменти ми е тъжно, в нормалното ежедневие не бих отнела живота им, освен ако не са комари или- много нахални мухи...
И така, Вилфрид донесе някаква гъба за почистване на инсекти от колата си... Миейки с нея я загледах по- внимателно и ... ми щракна идея! Отидох в банята и си извадих вече остарялата гъба за баня, която все още не изхвърлях заради приятния й розов цвят, който ми създава винаги настроение, като я погледна. Натопих я в течността и...започнах да търкам. Почиства перфектно, само дето - пръска и не пуска вода.
Та така да си направим сами гъба за почистване на засъхнали петна и инсекти можем и сами. Нужни са ви само дунапренена гъба, стара гъба за баня , като тази на снимката
и разбира се- желание.
За съжаление аз нямам в момента дунапренена гъба за да направя урока нагледен, но ще се справите и сами- убедена съм в това.
И така, ако сте развързвали гъбата си за баня, знаете, че тя е една мрежа, оплетена в цилиндър без ръб - поне моите, които съм развързвала за да използавам за редица други неша са били такива. За дунапрен можете да използвате и остатъци от неща, които сте си правили от дунапрен- възглавнички, седалки , матраци. Или да си купите такава. Поставете я в тунела на мрежата и я стегнете в единия й край, нанизвайки здрав конец, който да не се скъса бързо и лесно, като я пристегнете хубава, за да се опъне по гъбата, опанете я и от другата страна и нанижете в дупчиците конеца, стегнете и завържете. Излишния остатък от мрежата изрежете внимателно. И така, вашата гъба е готова и може спокойно да конкурира купешката такава.
За по умятните, може да пришиете мрежата по края с краищата навътре, за да не ви дразнят стърчащите краища.
И мислейки си, нататък за качеството на тази гъба, аз бих повторила, че и потретила процедурата с обличането на вече готовата гъба в мрежа - така тя ще стане по плътна и ще чисти по добре.
Такава гъба би могла да се ползва и в домакинството, за почистване на прозорците, където са наплюти от мухи, както и за почистване на засъхнали напръсквания по плочки. Стига препаратите , които ползвате да не са супер агресивни и разядат структурата на мрежата.
Останалата мрежа тунел, може да намери оползотворяване в домакинството, като събиране на дреболии, за цветарите, може да послужи за сакчета за събиране на луковиците на цветята, които вадим за през зимата- така те окачени ,ще могат да дишат и ще са застрашени по-малко от гниене поставени в килера на хладно.
Могат да се събират детски пластмасови играчки като в чорапче, достатъчно е от единия край само да завържете сака за постоянно, а в другия да навървите шнур, с дължина, поне  три-четири пъти обиколката на сакчето и в краищата на шнира да направите възли, по-големи от дупчиците на мрежата- така той няма да се изплъзва от нея и после ще може да прибере играчките в сакче, което да закачите някъде в къта за игра.

А от нарязана такава мрежа, могат да с приготвят топки за храна на птици с различни семена вътре в нея - в Германия продават такива готови, но в България има достатъчно слънчоглед, тиквено семе, царевични зърна и друго подобни, с които можем да нахраним птиците, живеещи край нас, ето така:
Сигурна съм, че ще ви хрумнат още стотици идеи за използването на вашата остаряла гъба за баня! Ще се радвам ако ги споделите и като коментари под публикацията, така и други хора ще могат да се възползват от идеите ви.

Успешен следобед на всички!

А на тези, които решат да си направят гъбата- успех в правенето !

4 ноември 2014 г.

Отново Италия - част 2 - Viamala (Лошият път)

И така... очаквах с нетърпение пътуването ми специално през Швейцария, бях ходила веднъж съвсем в близост до немската граница - Schafhausen, където Рейн образува страхотен по сила водопад- бученето е токова силно, че не можеш да разговаряш.Имах даже камъни в градината си в Лангензенделбах от там... - сив гранит, нашарен с бели ивици. Минавали сме и през Davos. Но сега, щеше да си е не минаване, а преминавне и то...през Алпите. Нямах никаква подготовка или знание, къде ще минем - исках да се насладя на видяното, без да съм си правила планове и без да си създам очаквния. Единствено сигурната вяра, че ще е красиво и прекрасно ме караше да се чувствам с леко повишен адреналин от любопитство и тръпка.
Швейцария не ни послрещна усмихната, беше сивкаво и мрачновито

и в един момент заваля обилен дъжд. Но дори и това не ми развали настроението, знаех, че дъжда е временно явление, а бях поръчала за отпуската ни прекрасно топло и меко есенно слънце, което междувпрочем и точно така си беше. За всичкото време имахме само един ден с превалявания на остров ди Елба.
И така... валейки... изведнъж насреща ни в зеленото пространство по билата  се отвори едно яроко,слънчево петно.
 Почти бях стигнала до края на пътеписа... и сайта блокира... :(

Движейки се по А13 преминавахме покрай забулени върхове
 покрай пътя се виеше река...
Аз гледах обръщах се на всички посоки и попивах всичко с жадни очи. Нищо не ми бе достатъчно, исках още и още, да запечтам слънчевот петно огряло само църквата на появилото се в дясно селце или да видя още веднъж онези лениво похрупващи трева крави, а ето и следващото селце се показва и тези малки швейцарски къщи-плевни по билата на склона, разхвърляни като семе от някаква огромна незнайна ръка. Мога да се опитвам да го разкажа, но не мога д ви накарам да го усетите, а как бих искала!!!
И така, Вилфрид небрежно спомена, че е чел един роман за Виамала и иска да види на живо ''Лошия път''. Казах му, че не е нужно да ме пита, да кара, където го води сърцето, не може да ни сие случи нищо различно от прекрасно. Защото си беше така, а най-прекрасното от всичко бе, че сме заедно и сбъдвхме заедно една моя мечта, която исках до края на пътуването ни обаче да увлече и Вилфрид толкова, колкото бе увлякла и мен.
И така, отбихме от А13
и поехме към целта, аз дори и не усетих кога сме стигнали, само дето, вече бях изтощила едната батерия на фотоапарата си.


Това е действителността , погледната отгоре, ако решите да си спестите таксата за вход от 5 Е и се спуснете по стъпалата, слизащи в каньона почти до нивото на Рейн. Но не бих ви съветвала да не изживеете това спускане и тази сурова красота, извивките на скалите, които като че ли някой е изрязвал на зиг-заг и ги е полирвал с едра шкурка...
И така, ние слизаме и вие - с нас.














Умишлено не коментирм, иначе ще разваля магията ... На последната снимка виждате само едно напомняне за хората, че природата може да бъде и опасна - до тук се е покачило нивото на водата на осми август 1951 г...
И така... след около час, бяхме слезли и качили стъпалата и на двете пътеки, качихме се, в добавка от 2,95 Е , към 1-то евро за тоалетна си поделихме едно малко капучино и ... продължихме към прохода Сан Бернардино на височина 2066 м, но за него .... знаете вече сами- в следващия ми разказ.

Нека ви е усмихнато! :)




3 ноември 2014 г.

Моите първи хексагони

Винаги съм искала да ушия нещо със шестоъгълници, в представите ми се въртеше някакво одеяло например... Но, че ще се влюбя така безвъзвратно в несесера на Мартин от групата ни по пачуърк в Барневил- Картере и ще го пожелая до такава степен, че да се изтезавам да шия хексагончета с големина на страната от 1 см - не съм вярвала.
Е, да , но е факт! И не само този несесер от света на дреболийките в приказното царство на изделията от платнени остатъци накара да бие сърцето ми по-бързо, а и всички дреболийки, които се оказаха в книгата на Мартин, от която тя си бе спретнала несесера и бе така мила да ми даде да ползвам. Какво ли няма в нея: дрешки за ролкови сантиметри, шивашки несесери, игленици с рзлични причудливи форми, портмонета за стотинки, кошнички ...Опитах се да си я поръчм някъде, уви, оказа се изчерпана. Е, ще снимам явно повечко...
Та ето я книгата:
Време е за учене на японски! Да разбира се, японска е книгата. Стигнах до извода, че каквото търпение имат японките за изработване на дреболийки и дребни детайли с такова финно съвършенство, май никоя друга нация не притежава.
Ето го и моя несесер- като модел:
И... какво правих в последните два часа днес:
Само ще спомена- увлече ме, но трябва да си давам почивки- на всеки 45 мин - 15 такива , като правя и специални упражнения срещу умората в ръцете, раменете и кръста - взела съм решение да се науча на този алгоритъм на живот и труд, за да мога да се радвам на любовта си към шиенето и бродирането докато съм жива. Да , коства ми голямо усилие- първо да се откъсна от работата си тъкмо, когато съм се вдъхновила и второ- да правя упражненията, но пък обещания резултат за постепено отшумяване на доста от болежките е привлекателна цел .
И така, продължавам с рязането и тропосването на малките шестоъгълничета.

На вас- топла и уюутна вечер!