Отново Италия - част 2 - Viamala (Лошият път)

И така... очаквах с нетърпение пътуването ми специално през Швейцария, бях ходила веднъж съвсем в близост до немската граница - Schafhausen, където Рейн образува страхотен по сила водопад- бученето е токова силно, че не можеш да разговаряш.Имах даже камъни в градината си в Лангензенделбах от там... - сив гранит, нашарен с бели ивици. Минавали сме и през Davos. Но сега, щеше да си е не минаване, а преминавне и то...през Алпите. Нямах никаква подготовка или знание, къде ще минем - исках да се насладя на видяното, без да съм си правила планове и без да си създам очаквния. Единствено сигурната вяра, че ще е красиво и прекрасно ме караше да се чувствам с леко повишен адреналин от любопитство и тръпка.
Швейцария не ни послрещна усмихната, беше сивкаво и мрачновито

и в един момент заваля обилен дъжд. Но дори и това не ми развали настроението, знаех, че дъжда е временно явление, а бях поръчала за отпуската ни прекрасно топло и меко есенно слънце, което междувпрочем и точно така си беше. За всичкото време имахме само един ден с превалявания на остров ди Елба.
И така... валейки... изведнъж насреща ни в зеленото пространство по билата  се отвори едно яроко,слънчево петно.
 Почти бях стигнала до края на пътеписа... и сайта блокира... :(

Движейки се по А13 преминавахме покрай забулени върхове
 покрай пътя се виеше река...
Аз гледах обръщах се на всички посоки и попивах всичко с жадни очи. Нищо не ми бе достатъчно, исках още и още, да запечтам слънчевот петно огряло само църквата на появилото се в дясно селце или да видя още веднъж онези лениво похрупващи трева крави, а ето и следващото селце се показва и тези малки швейцарски къщи-плевни по билата на склона, разхвърляни като семе от някаква огромна незнайна ръка. Мога да се опитвам да го разкажа, но не мога д ви накарам да го усетите, а как бих искала!!!
И така, Вилфрид небрежно спомена, че е чел един роман за Виамала и иска да види на живо ''Лошия път''. Казах му, че не е нужно да ме пита, да кара, където го води сърцето, не може да ни сие случи нищо различно от прекрасно. Защото си беше така, а най-прекрасното от всичко бе, че сме заедно и сбъдвхме заедно една моя мечта, която исках до края на пътуването ни обаче да увлече и Вилфрид толкова, колкото бе увлякла и мен.
И така, отбихме от А13
и поехме към целта, аз дори и не усетих кога сме стигнали, само дето, вече бях изтощила едната батерия на фотоапарата си.


Това е действителността , погледната отгоре, ако решите да си спестите таксата за вход от 5 Е и се спуснете по стъпалата, слизащи в каньона почти до нивото на Рейн. Но не бих ви съветвала да не изживеете това спускане и тази сурова красота, извивките на скалите, които като че ли някой е изрязвал на зиг-заг и ги е полирвал с едра шкурка...
И така, ние слизаме и вие - с нас.














Умишлено не коментирм, иначе ще разваля магията ... На последната снимка виждате само едно напомняне за хората, че природата може да бъде и опасна - до тук се е покачило нивото на водата на осми август 1951 г...
И така... след около час, бяхме слезли и качили стъпалата и на двете пътеки, качихме се, в добавка от 2,95 Е , към 1-то евро за тоалетна си поделихме едно малко капучино и ... продължихме към прохода Сан Бернардино на височина 2066 м, но за него .... знаете вече сами- в следващия ми разказ.

Нека ви е усмихнато! :)




Коментари

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат