20 февруари 2017 г.

Една картина от плат

Когато за първи път я видях в интернет-пространството, веднага ме впечатли похвата на автора да рисува, все едно, че я е сглобил от различни десени. Беше някак различна , леко детинска, наивистична, но и завладяваща. И разбира се  я принтирах. Тъжното е, че не знам кой е автора, а да спомена името му с нужния респект.
Преди два месеца се зарових в бумагите си, които са толкова много  и са събрани  в кутии, класьори, папки, които едва ли ще успея да видя още пъти в живота си или, да осъществя като моя мечта, но си стоят там и събират прах... Та ровейки се, попаднах отново на тази картина, грабнах листа, и го забодох с карфица на корковата стена.


Загледах се в цветовете и се замислих, че имам достатъчно подходящи за нея цветове или сходни до тях, а за някои вече бях убедена, че искам нещо по- наситено. И, че не искам птици на жидата по вечерно време, защото противоречи на природата, птиците спят нощем, с изключение на нощните, но те на казац по жиците...
Зарових се в кутиите, вадих, отделях, после пак връщах и така , след около един следобед натрупах порядъчна купчина от платове, от които сама знаех, че ще използвам не повече от 1/4 от тях, но... винаги е така, когато се занимавам с картинен пачуърк.


И се започна едно разчертаване, рязане и пак разчертаване, съответно в движение отпадаха и редица от платовете, защото не се наместваха добре спрямо другите.
Първо разбира се , бе ред на фона за небе, който определено е важен, за да съзададе усещане за вечер и да  е в единство с всички оставащи цветове и най-вече с дърветата.


После дойде ред на дърветата, а след това започнах да строя къщите. Покрив, стени, комин...




След като градът бе построен, дойде време да изработя прозорците и вратите, както и да отразя вечерта в различните домове- някъде къщите са празни, хората ги няма, прозорците са тъмни, другъде, свети прозорче едно, какво ли прави обитателят на стаята? Чете, гледа телевизия, пише доклад или цялото семейство се е събрало на семейна вечеря? Ако гледайки една вечерна картина в която има светещи прозорчета  във мен се провокирт мисли и въпроси от рода на:" Кой живее там, какъв е, сам ли е, млад или стар, какво се случва в момента?'', значи авторът ме е докоснал.
Винаги съм обичала да се разхождам привечер в онзи отрязък от деня, когато слънцето вече е залязло, но небосклона е разделен на няколко нюанса по тъмнота и плътност на синьото и да наблюдавам как започват една по една да се палят светлините, да светват прозорчетата на къщите, блоковете, неоновите светлини на рекламите, бензиностанции и ресторанти. Светлината, особено вечерната ме привлича и аз не обичам да пускам и пердета  или ролетките на прозорите, защото те ме отделят от нея и света, който е навън. Дори светлината на уличната лампа в съседство ме зарежда с хубава мисъл и усещане.
 И така, реших за първи път да използвам текстилните си маркери, които закупих с цел да оцветявам копринените си панделки за бродиране, но до днес не бях ползвала и с тях да оцветя платовете, където е възможно.



За тъмните прозорци, за основа избрах черното и после рамкирах с цветни конци рамките на прозорците. И така, прозорче тук, прозорче -там, завърших ги.


Междувременно бях направила и контурите на дърветата и дойде ред на листата им, както и на луната. За листата използвах тънък в златисти шифон, който претегелирах във формата на листо с различни светли нюанси конци: синьо, резида, лила, сиво. Така листата са незабележими на пръв поглед, но доближи ли се човек, събуждат любопитството му.


Дойде ред и на луната... Доста ме затрудни изборът за нейната изработка, за да е хем не много забележима, но да се вижда, хем да е луна и да блести, ама да не е чак толкова много златно, че човек да я обърка със слънце. И понеже най-ситните мъниста, с които разполагам са в златист цвят, те надделяха над другите, които за размера от 3 см на луната , пясваха най-добре и аз я окичих с блясък пришивайки по контура на кръговете от св. синьо и екрю, които бях очертала с машината, малки златни синци с различна едрина на разстоянието помежду им.


И да, получи се и луната се извиси над вечерния град.
Както сами се досещате, наближава края, но преди да е готова всяка една картина за публика, трябва да се постави в рамка. Същото се отнася и до картината направена от плат.
Избора , който аз направих от над 5-6 варианта, които пробвах, даде най-добър контраст и възможност да изпъкне картината( благодарение на тънката кафява рамка), синята бе свързващо звено със самата картина, а бежовата даде завършения вид. Изключих белия вариант, защото много делеше и някак си прекъсваше симбиозата в цялото.

И така, картината ми бе готова. Ето я и нея, в завършен вид.


Избрах  нарочно място, което е слабо осветено и няма директна светлина, така приглушеното осветление допринася да се усети атмосферата на... вечер .


А на вас- усмихнат остатък от днешния  понеделник! :)

1 февруари 2017 г.

Миди и охлюви в пастелни тонове и тук таме - трапунто - част 1

След цяла веченост най-сетне успях да си влезна отново в блога! :)
Не знам споменавала ли съм, че на тема компютърен софтуер съм пълен илитерат. Особено пък, когато всичката блогърска информация ( основно) ти се подава на английски език. Та, аз обикаляйки и живеейки на различни места в Европа, явно шашвах моя блог със постоянната смяна на ай пи адресите и... в един момент блогът ми отказа да ми приема контото и паролите.
Как успях да го излъжа ли? Питайте създателката ни- Вселената . Факт е, че успях, наложи  се да си правя и нова регистрация в дир.бг, вероятно там пък да ми бе изтекъл срока на пощата...
И така, завръщайки се в моето блогърско ''У дома'', ще споделя с вас проектът, който прележа 4 години в една найлонова торбичка, до преди 3 седмици, когато нещо в мен подскочи, грабнах я и от нарязаните ленти и квадрати, почнах да събирам моето ''Морско одеало в бежово'', наричам го така, защото някой ден ще се появи и едно друго, подобно на това, което уших за моята голяма дъщеря , тъй като купувайки плата с чайките и корабчетата изобразени във вид на пощенски марки, закупих още толкова количество от същия плат и за мен. Имах късмет, защото в магазинът в Шербург беще свършил, но те се обадиха по телефона на шефа си и се оказа, че в друг техен филиал имат и ми го доставиха за няколко дни. Този десен толкова ми харесва, а и ме свързва като с невидима нищка с място, което обикнах, пречисти ме и бях щастлива- Нормандия.
Та като сме на тема френско, преди малко се прибрах от Лидл - има седмица на френски продукти, хладилника ни вече е зареден с френско сирене и десерт с крем карамел както и френска тарта- киш с крем фреш и спанак предполагам, по много зеления цвят на киша от снимката.
И така, одеалото ми е почти готово, в момента го обкантвам с завършващото бие


Когато го извадих от чантата, бях изработила 12 блока с морски обитатели и бях избродирала на ръка, малко морско дъно около тях- пясъчни хълмчета , корали, камъчета. Имах и още 12 само с ушитите на машина морски обитатели. Първоначалната ми идея преди години бе всичките 42 квадрата да са така.
Сега обаче като ги извадих и се замислих, че трябва да избродирам още 20 блока ми се видя...непосилно и вътрешно знаех, че пак ще го захвърля в някое чекмедже недовършено. За това  бързичко прецених и си казах, че ще редувам наличните блокове с бели такива.
Речено- сторено! Започнах да кантирам всеки бял квадрат в нужната последователност с платът на миди и  морски охлюви, а после и две от страните- със плата на мехурчета. За събирателно място избрах спалнята в стаята за гости, така нямаше да се налага много да се търкалям по земята:


Почнах да събирам квадратите в редове. И тогава ми хрумна, че ще стане много по-интересно, ако на някои от белите квадрати избродирам мисли, свързани с морето.


Продължих да  подреждам събраните ленти една след друга. И накрая ги съших заедно две по две. Избродирах и 10-тина мисли за морето по белите квадрати...Събрах одеалото и го подлепих с ватата, като претегелирах всеки ред на машината за да не се разделят двете части. Само дето... обърках бройката квадрати в ред и ширина и одеалото ми вместо да е по квадратично и широко, стана издължено и тясно. Е хубаво, каквото, такова, пак ще му се намеря приложението и мястото!
Тук се вижда как виси извън спалнята, пък би трябвало да я покрива без остатък и да виси от двете и страни, ама - не би!


Загледах се  в пачуърка. Мидите и охлювите, които бяха без бродерия ми се виждаха някак бледи, невзрачни и скучни... Озари ме мисъл, а какво ще стане, ако ги направя обемни?  И да, направих ги, но вие не правете като мен, ако ще правите трапунто, никога с подлепена вата за вашия пачуърк! То и без нея си е трудно изтеглянето на многослойния дебел конец, а с нея е ад! Изтрих си кожата на пръстните стави, напуках си пръстите до кръв. Ама го направих! В моменти, когато вече воля и хъс не ми достигат, включвам ината на задна :).


Ето малко снимки и отблизо, на  обемните фигурки, след като ги напълних със специалния конец за трапунто, който си бях купила във Франция:



Крайният ефект ми хареса, доволна съм!


И така,  дойде ред, за образуване на ''сандвича''- пак куилтърски термин, означаваш събирането на трите слоя: пачуърка- предница, ватата и гърбът на изделието. И.... ново двайсет! Оказа се, че нямам достатъчно от натурално белия плат. Добре , че не сме сами на този свят и други ги тресе шивашка лудост! Благодаря ти Мариела, че ме спаси в тия снегове и ми закупи и прати платчето от София!
А то пък пристигна със собствена история :), във вечерта, когато ни спряха тока в селото. Сняг над 50 см и аз сама във тъмната вечер със светеща палка в ръце и пееща си зимни песнички... И да е имало мечки, уплашила съм ги, да знаете!
Снимах с телефона, да ми остане спомен този миг, ето няколко снимки, макар и ниска резолюция и телефонно вечерно качество, щото и колета дойде в ненормално време - 20 ч  вечерта:





След като получих плата, и го изпрах на 30 градуса с две лъжици оцет в добавка в пералнята, дойде трудната част
- да го прикача към вече оформените два слоя от одеалото и да го прошия, това е едно от най- неудобните неща при големи пачуърк-куилтове. Защото рамото на машината трудно събира големия обем плат. За капак и моята по-добра машина нещо отказа да ми служи в този момент, та се наложи да взема старата от тавана. Хубавото на лошото е, че можеш да правиш сравнителни характеристики, на събития, хора или- техника, като в моя случай. Осъзнах колко напред са отишли в Пфафф само за  няколко години и колко по-скоро искам да ми бъде препрограмиран софтуера на машината, ама ще стане през май. Добрата новина е, че от французойките научих нещо ценно - човек има две ръце, за да шие пачуърк и на ръка. Така, че  няма да скучая, ще си досъбера одеалото от шестоъгълници , по подобие на ''Бабината градина''- стил далеч познат във пачуърк средите.
Прикачването:


После- навиването на излишния пачуърк на руло, за да не пречи на тегелирването на първия участък:




И така, тегелирах всичко по дължина:


После по същия начин направих на руло одеалото по ширина и го проших. Започнаха да се оформят квадратите на гърба:


След като приключих със събирането на куилта, започнах да обрязвам излишните кантове плат на сандвича:


и прикачих лентата за завършващото обкантване:



Сега ще си гледам филмчета вечерите и ще пришивам бието от опаковата страна - 8 м път ме делят от финала. А, да и поставянето на инициалите ми :).

Скоро ще ви покажа готовия експонат. Обещавам!

Топла и уютна трифонзарезанска вечер ви желая! :)





15 март 2016 г.

И замириса на лято....

Студено, мрачно, мокро, неприветливо.... Такова е навън вече трети ден.  В добавка, резервоара на планинската чешма се е спукал и водата тече ли тече...Ще си тече до края на седмицата, когато вероятно ще дойде човек да я погледне.
Правя сметки за нужния ни дървен материял за строежа на гаражния карпорт и склад за пелети и недоумявам, как може човек да си върши цял живот работата през пръсти, защото на чертежите, които имаме като проект, много размери липсвта, трябва да гадаем и какво количество е дадено за дадена греда и...да умуваме къде се намира тя на чертежа.
В добавка идват и опасенията ми за цветята в градината - онзи ден видях, че магнолията- германка( тази Сюзън, която се наложи да пренеса от Германия и три години милата бере душа и едва-едва крета, заради посечените си корени) е отворила две пъпки, които при температурата от -4 градуса вероятно ще се гътнат...
В ред на тези мисли, ме изби дивото и....за да не изпадна съвсем в дупката на безвремието, хванах ножиците. Бях обещала да ушия подвързия, с наличие на любима лавандула. Знаех, че някъде имам платче с лавандулови букетчета, порових 2- 3 часа из кутиите и събрах материала


Реших, че ще избродирам и инициала на собственичката, което означаваше буквата ''В'', поумувах малко, разгледах снимки в нета и се спрях на вторта от тази колода:

Речено - сторено! Принтирах я , тя се получи големичка, но това не ме притесни, а напротив- зарадва ме. Ще се опитам да я украся също с лавандулови клонки :).
И така, разчертах я с помоща на моята безценна помагачка- светещата дъска и.... тук дойде умуването - оста широк контур за бродиране ми се получаваше, а аз не знаех как да го запълня, с досегашните си познания по бродерия. Е, винаги има първи път! Разрових се в нета и Ю туб-а, намерих подходящите клипчета при рускините, разбира и запретнах ръкави.






В момента, палеца ми е обелен целия, и втория плас - сцепен до кръв, болезнен е всеки бод , който правя, но любопитството и желанието ми са така силни, че до ранни зори бродирах, за да стигна до този резултат:


И така, продължавам. Дали интусиазма ми плени и слънцето или предизвика любопитството му- гледам , че надникна свъсено през прозореца на моята шивачница. Стана по-ведро, лъчите му погалиха околните къщи, зеленото на тревата стана по ярко и... всичко това ме усмихна.
Усмивка и за вас! :)

13 март 2016 г.

Моята душа

Замисляли ли сте се някога  как изглежда вашата душа? И ако решите да я присъздадете така, че да достигне до сетовата на околните, как бихте я пресъздали?
Е такъв импулс ме осени преди 4 или- 5 години и понеже аз се поддавам на импулса, взех едно от средтсвата, с които смятам , че съм силна да изразявам своята същност , емоции и чувства- платчетата и ножиците и започнах да действам.
След първия импулс, дойдоха въпросите , а с тях- замислянето.
Та, с какъв цвят бих изразила душата си?- бе първото, което се запитах. Отговора дойде мигновено- светла, бяла. Е да, ама ....не съвсем, тя е пъстра и цветна, много цветна, но в светли тонове... И така, започнах от белия фон, след което добавих бежов нюанс под форма на кривки, за да осъзная в един момент, че съм създала нещо хибридно между крила на пеперуда и  стерилизиран цвят на огромен лотус...


И между тези завъркулки... се появиха цветни сегменти: екрю, жълто, зелено, синьо, розово, лила, вероятно в деня, когато реша да продължа напред, да се появи и... оранж- много любим цвят напоследък, знам ли?


За сега, това което съм създала на един дъх в рамките на две-три седмици през 2012, както сочат намерените от мен днес снимки се вижда на долните снимки. Материлите - разнородни : дантела, мъниста, панделки, седеф, полускъпоценни камъни...


Това, което не съм снимала тогава, са пластовете, тъй като бях сигурна, моята душа е от много слоеве, за това се появиха воала, тюла, даващи слоевете...


И... най- отгоре ще има цветя: от филц, рози от тюл

 

 и...каквото ми сърце измисли в последния момент на сътворението.

Просто днес попаднах на тези снимки... и се върнах в спомените, изрових творбата от единия кашон, в който лежат много УФО-та и....ви разказах тази история за моята душа. А дали я виждат и другите около мен такава, могат да кажат само те .

Едно е сигурно обаче, попаднах на една теменужена история в кашона и се надявам скоро да е пролетна възглавничка, красяща дома ни.



Лека нощ!

4 януари 2016 г.

Нека да вали !....

Казвала ли съм ви колко обичам снега? Безкрайно!
Какво е снега за зимата?Адреналин. Без него българската зима не е пълна и истинска, поне за мен.
Когато виждам как снежинките се сипят от небето, в мен се събужда детето с грейнали и сияйни очи, тръпнещо от предстоящите лудории с шейната на пързалката, глъчките, замерването със снежни топки, оваляния снежен човек пред къщата ... И разбира се, мирис на прясно изпечен кекс, щрудел, курабийки,с във вълшебната фурна на баба! Ммммм, вкусно!
И така, вчера сутринта, Родопите изглеждаха така от прозореца  на спалнята ми:


Нахлух чорапите на босо, метнах шала на врата и както съм по пижама, навлякох якето, грабнах фотото и- навън! Обви ме бяла тишина... а слънцето превръщаше снега в слюда, диаманти, рибешка кожа...каквото още си решите. Минах напред и... оставих първите следи в девствената покривка, покрила терасата ни...


Оказа се бая височък снега и веднага почувствах хлад по петата на крака си- газех с градинските чехли... Това хич не ми попречи възхитена от всичко наоколо да защракам с апарата.  И да забравя за времето и - 7 -те градуса навън.
Исках да снимам всичко, всичко! Градините ми,






 дърветата, къщите,




 покривите, орехите,



 планината,




 храма на източното било,


църквата "Св.Илия'' в ниското,


 снежните калпаци скрили до неузнаваемост колите ни,


романтичната ми градина  с нейните бели лампи,


 каминката, с бяло калпаче и снежен обръч в ниското,


поръсените сякаш с пудра захар маса и столове от ковано желязо,


  белия , замрял на 12 без 15 от месеци часовник, фенера от Икея,


 който се поклащаше от вятъра, керамичния слон извил сякаш хобота си в почуда от това какво му се случва , не видял до сега в живота си сняг...


Така се омотах и замотах, че май целият ми ден премина в едно снимане и съзерцание на всичко.... и додето се опомня... притъмня. Е, тогава дойде ред на вечерните снимки и коледни лампички - бяла красота и топли пробляскващи жълти светулки...







Накрая премръзнала , но щастлива се прибрах в обителта на нашия дом, който слънчево се усмихваше с прозорчетата си на падащата вечер....


Разтопена от цялата тази красота, не пропуснах и един фотосеанс на зимната градина, нейното слънце и цъфналите за Нова година кали, спатифилум и антуриуми:






И разбира се, поглед навън в тъмното...


 Разходих ви в моя вчерашен ден, а сега.... отново вали... Нека да вали! Може и да не можем да се измъкнем за известно време от тук, но аз имам достатъчно неща за творене, а и не на последно място, няколко нови романа за четене....
Усмихната вечер! :)