20 февруари 2017 г.

Една картина от плат

Когато за първи път я видях в интернет-пространството, веднага ме впечатли похвата на автора да рисува, все едно, че я е сглобил от различни десени. Беше някак различна , леко детинска, наивистична, но и завладяваща. И разбира се  я принтирах. Тъжното е, че не знам кой е автора, а да спомена името му с нужния респект.
Преди два месеца се зарових в бумагите си, които са толкова много  и са събрани  в кутии, класьори, папки, които едва ли ще успея да видя още пъти в живота си или, да осъществя като моя мечта, но си стоят там и събират прах... Та ровейки се, попаднах отново на тази картина, грабнах листа, и го забодох с карфица на корковата стена.


Загледах се в цветовете и се замислих, че имам достатъчно подходящи за нея цветове или сходни до тях, а за някои вече бях убедена, че искам нещо по- наситено. И, че не искам птици на жидата по вечерно време, защото противоречи на природата, птиците спят нощем, с изключение на нощните, но те на казац по жиците...
Зарових се в кутиите, вадих, отделях, после пак връщах и така , след около един следобед натрупах порядъчна купчина от платове, от които сама знаех, че ще използвам не повече от 1/4 от тях, но... винаги е така, когато се занимавам с картинен пачуърк.


И се започна едно разчертаване, рязане и пак разчертаване, съответно в движение отпадаха и редица от платовете, защото не се наместваха добре спрямо другите.
Първо разбира се , бе ред на фона за небе, който определено е важен, за да съзададе усещане за вечер и да  е в единство с всички оставащи цветове и най-вече с дърветата.


После дойде ред на дърветата, а след това започнах да строя къщите. Покрив, стени, комин...




След като градът бе построен, дойде време да изработя прозорците и вратите, както и да отразя вечерта в различните домове- някъде къщите са празни, хората ги няма, прозорците са тъмни, другъде, свети прозорче едно, какво ли прави обитателят на стаята? Чете, гледа телевизия, пише доклад или цялото семейство се е събрало на семейна вечеря? Ако гледайки една вечерна картина в която има светещи прозорчета  във мен се провокирт мисли и въпроси от рода на:" Кой живее там, какъв е, сам ли е, млад или стар, какво се случва в момента?'', значи авторът ме е докоснал.
Винаги съм обичала да се разхождам привечер в онзи отрязък от деня, когато слънцето вече е залязло, но небосклона е разделен на няколко нюанса по тъмнота и плътност на синьото и да наблюдавам как започват една по една да се палят светлините, да светват прозорчетата на къщите, блоковете, неоновите светлини на рекламите, бензиностанции и ресторанти. Светлината, особено вечерната ме привлича и аз не обичам да пускам и пердета  или ролетките на прозорите, защото те ме отделят от нея и света, който е навън. Дори светлината на уличната лампа в съседство ме зарежда с хубава мисъл и усещане.
 И така, реших за първи път да използвам текстилните си маркери, които закупих с цел да оцветявам копринените си панделки за бродиране, но до днес не бях ползвала и с тях да оцветя платовете, където е възможно.



За тъмните прозорци, за основа избрах черното и после рамкирах с цветни конци рамките на прозорците. И така, прозорче тук, прозорче -там, завърших ги.


Междувременно бях направила и контурите на дърветата и дойде ред на листата им, както и на луната. За листата използвах тънък в златисти шифон, който претегелирах във формата на листо с различни светли нюанси конци: синьо, резида, лила, сиво. Така листата са незабележими на пръв поглед, но доближи ли се човек, събуждат любопитството му.


Дойде ред и на луната... Доста ме затрудни изборът за нейната изработка, за да е хем не много забележима, но да се вижда, хем да е луна и да блести, ама да не е чак толкова много златно, че човек да я обърка със слънце. И понеже най-ситните мъниста, с които разполагам са в златист цвят, те надделяха над другите, които за размера от 3 см на луната , пясваха най-добре и аз я окичих с блясък пришивайки по контура на кръговете от св. синьо и екрю, които бях очертала с машината, малки златни синци с различна едрина на разстоянието помежду им.


И да, получи се и луната се извиси над вечерния град.
Както сами се досещате, наближава края, но преди да е готова всяка една картина за публика, трябва да се постави в рамка. Същото се отнася и до картината направена от плат.
Избора , който аз направих от над 5-6 варианта, които пробвах, даде най-добър контраст и възможност да изпъкне картината( благодарение на тънката кафява рамка), синята бе свързващо звено със самата картина, а бежовата даде завършения вид. Изключих белия вариант, защото много делеше и някак си прекъсваше симбиозата в цялото.

И така, картината ми бе готова. Ето я и нея, в завършен вид.


Избрах  нарочно място, което е слабо осветено и няма директна светлина, така приглушеното осветление допринася да се усети атмосферата на... вечер .


А на вас- усмихнат остатък от днешния  понеделник! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар