31 октомври 2011 г.

Пеперуден свят

Не знам защо,но явно доста хора са завладяни в последно време от пеперудите... И аз реших,че искам да ги вместя в моята програма.Пеперудения плат купих още преди Великден,но ето,че едва сега му дойде ред.
И така,нещо крейзи,нещо пъстро,нещо много цветно,живо и ...под органза.




Пръстите ми са силно напукани иначе щех да се захвана и с бродерията й,но тя ще почака.
Спокойна вечер!

25 октомври 2011 г.

Вълшебна есен

Есен е. Понякога дните са слънчеви,но в последно време превесът е за мрачните,облачни,дъждовни и студени дни. Обаче ,от деня,в който открих света на художника Леонид Афремов, моят есен се оревърна във вълшебна любовна тръпка. Толкова ме заплени една от неговите картини,че реших да я пресъздам от плат и моя пачуърк свят . И не само в размер 20 Х 30 см,защото тя ще е следващото ми участие в конкурса ЕКО.
Та ето развитието до момента в три стъпки:




И така... следва продължение :)!
Спокойна нощ!

Случайности ???

Вчера спрях на едно място,което години на ред исках да посетя. Е,случи се,когато отново преминавайки през населеното място,пак мисълта ми се завъртя в посоката"Ех,един ден трябва да отида там!" си дадох сметка,че този един ден никога няма да настъпи,ако не предприема сама тази крачка. И дали защото валеше, небето се бе схлупило свъсено над пъстрата премяна на есенните дървета,всичко изглеждаше някак забулено в тайна и мистика, ръката ми посегна машинално към лостчето за мигачите и се престроих в лявата лента...
И това,което ме впечатли,не мога да не споделя с вас. Нямах право да снимам там,но когато го видях него,бял,красив и наперен,извадих телефона си...фотото бе останало без батерия от снимките по пътя в планината. В следващия момент ме сепна нечий глас зад гърба ми:"Снимането тук е забранено!" "Знам,отговорих аз,не искам да снимам нищо тук,изкуши ме той, не е ли прелестен??!" "Не съм Ви видяла и нищо не съм Ви казала, снимайте го!"- бе отговора. Е,снимах го,макар и отдалеч,не е ли прекрасен и дали наистина бе там случайно? Той е точно горе,над единствения прозорец:


Толкова много символика в един дъждовен есенен ден...и...дали всичко бе само случайности?

20 октомври 2011 г.

Конкурс "ЕКО" мини пачуърк

Здравейте приятели!
Впуснах се в поредното ново приключение,което разтупква сърцето с по чести импулси,а именно- уастие в конкурса за ЕКО мини пачуърк.
Ще се радвам да получа вашата подкрепа,ако харесвате моята "Родопска рапсодия"
ето тук

Благодаря ви и ви пожелавам един усмихнат ден!:)

Есенна разходка

Миналата събота си направихме разходка до Дилинген, съчетана с неотложността да си купя малко нови панталони. осадни са ми такива моменти, не съм фен на шопинг терапията и бях очарована,че в рамките на час и половина се сдобих с цели три панталона !!! И дори с една огроооомна чаша за декор, която веднага си намери приложението като саксия на босилека в кухнята!

И като награда за бързото пазаруване ни остана време да си откраднем и една бърза есенна разходка в следобеда, докато слънцето не само светеше, а и даваше малко топлинка,ако 13 градуса могат да се нарекат така...
Ето малко уловени мигове





Пожелавам ви един прекрасен ден, а на мен ми предстои поредното опаковане на куфара ми за поредния полет в неделя...

18 октомври 2011 г.

Родопска импресия

Животът е пълен с провокации...
Мен ме провокираха приказките на съседите ми по къща в Чокманджи, интелигентни пенсионери,живеещи в София и пребиваващи в топлите месеци по родните си места.За какво иде реч ли? За това,че най-красивия сезон в Родопите е есента.
Аз все още не съм я видяла с пълният й размах,когато си тръгнах тук таме се бе обагрило някое единично дърво...А дали няма да се приземя директно в зимата след една седмица?? Ще разбера ,когато стигна отново там.
И понеже нямах никакво желание за шев,да не кажа,че нямах и силно желание за живот в къщата ни без любимия човек до себе си и осезаем стимулатор за творческата ми дейност,се опитах да затворя очи и да си представя обагрените склонове под и срещу мен в есенни краски. Взех ножиците и оскъдното количество на зеленикави платове които имах в момента и изрязах хълмовете...


Прикачих ги към основата,след което по същия начин изрязах и подредих и къщичките - голямо боричкане падна с голямата ножица,тъй като малките къщички са с размери 5 х 5 мм.


Добавих покривите,избродирах прозорчетата и вратите с тегела за илици...
А след това започнах да създавам дърветата едно по едно,смесвайки различни нюанси на филц от различни видове зелено,до смесица от винено,оранж,жълто,зелено и кафяво.
Поставих и поляните и разбира се най - много фантазия вложих в небето над селото ,него мога да го наблюдавам с интерес и с часове,защотото тук то се променя невероятно бързо,особенно,когато е в облаци


И така,всичко това ...за размера 20х30 см ми отне...две седмици и бе първото нещо, което проших, след тръгването на Вилфрид от новия ни дом обратно за Германия, а аз останах за да контролирам строителните процеси около къщата.
На второ място е провокация,защото с него ще участвам в конкурса за "Еко пачуърк" на фирма Аксиома в София. Едва ли има по-еколлогично място в България от едно старобългарско село, при това с национален ренесансов привкус на каменната си арххитектура,т.н.стил на строителство-гредоред.
И за да не изляза от размерите за конкурса,се наложи да се разделя с любимия ми тип рамки в последно време и да обкантя само с напръскано зелено каки цялата творба.
Ето я в готовия й вид


Да...винаги можем да бъдем провокирани от много неша.Хубавото е, когато провокира природната красота .
Пожелавам ви един усмихнат ден!:)
А аз отивам на разузнаване в еднно градче на 30 км от тук, където открих едно вълшебно за душата ми местенце - ателие-магазин за пачуърк в Хохщат.

17 октомври 2011 г.

Синята роза - почти готова !

Е,както с всяко създаващо се творение,така и сега се вижда края на готовата синя роза...
Остава да й прикача ушетата за закачване и да я украся с малко перли ...Но това ще й се случи другата седмица,защото перлите ми останаха в България.Така е, когато човек има две" у дома" и цикли между тях.
Ето я и нея
Първата ми мисъл,когато я погледна е "нежност"...

Сега се занимавам с ушиването на детско одеялце, тъй като Вилфрид стана дядо и го подготвям за внук му - Емил. Платчето го бях купила отдавна,като си мислех,че ще е за внуче по моята роднинска линия,но живота е пълен с изненади и това му е хубавото, особенно когато изненадите са радостни и добри!

Пожелавам ви един уютен остатък от днешния ден!

13 октомври 2011 г.

Синята роза

Идеята изскочи пред погледа ми,когато започвайки да пртемествам вещите ми от работният ми ъгъл,погледа ми се натъкна на залепналата върху подготвеното и нарисувано в розово-лилави багри платно синя роза...Случайно бе попаднала там или Вилфрид я е преместил там,ако е била изпаднала някъде.Но нещата се случват така,както трябва да станат и моментално реших,че ще я вградя точно там,нея - синята двойна роза,която реално се явяваше отпадък от един друг проект.Нещо,което никога не бих направила реално сама,защото съчетанието би ме подразнило леко...
И така,прихванах я и започнах да я куилтвама след това и да доразвивам идеята,вкарвайки лентички филц,доразвивайки цветната идея от фона.
Резултата до момента е този

Крайния резултат??
Знае ли някой,кога ще му пъкне на твореца онзи творчески импулс,който довежда идете и започнатото до край??! Но е сигурно едно- един ден ще види бял свят и готовата синя роза :) !
Спокойна и нежна вечер ви желая!

11 октомври 2011 г.

Черга -една, черги- две, че и едно килимче в добавка...

Е, след новата ми лапма,дойде ред и да открия моите черги.Изработени са в Родопска тъкан и са невероятно модерни и в същото време - традиционалнонационални.
Тази е в избата.
следващата- в кухнята
И в добавка,едно чудесно малко килимче при камината
Искренно се надявам продукцията на тази фирма да се разпространи в много български домове- цените са съвсем нормални, а производите съчетават модерно и традиционално,като желанието на клиента е определящото.

10 октомври 2011 г.

Зазимени

Е,вече прибрах цветята на стълбището,останаха само пасифлорите,но и те ще кацнат там скоро.
Така изглежда стълбището в момента,ще има още няколко попълнения

Новата ми лампа

Сдобих се с вълшебна лампа ! Съчетава всички цветове,които съм комбинирала по възглавниците за ъгъла ни пред камината. Да бях си я представяла такава,нямаше да е създадена,но нещата се случват ,стига да не поставяме граници и бариери на мечтите си. Така,че вижте я сами.
В магазина влезнах обаче заради ето това човече:
Погледът му ми напомни дяволитият поглед на внучката на моя близка и веднага взех решението- ще купя на бабата подарък! Та...купих едно "Стефи" и за мен, в добавка и още два палавника
А на излизане от магазина,погледа ми бе привлечен от лампата...
Така се вписва тя в целия интериор на дневната до камината
И така...имам и ново килимче,но за него- друг път!
Пожелавам ви усмихнат ден и прекрасна нова седмица! А аз отивам да се грижа за орхидеите си :)!