25 февруари 2014 г.

Залез над океана - в процес- 1

И така, мръднах стъпка напред. За да мога да бъда полезна на прошиващите, които имат желание да правят също пачуърк- картни, ще се постарая да показвам всяко ниво на наслагване и следваща стъпка.
Това, което съм направила до момента е грубия фон на небето с платове. Хубаво е да се използват меланжирани мостри, от серията ''Батик'', а който има мерак да боядисва сам платове, може да използва и такива. Аз все още не съм боядисала собствен плат, не съм имала вопиющо и неутолумо желание да пробвам това, а и не съм убедена, че после няма да ми се разливат цветовете, ако се наложи изпиране( а то рано или късно се налага).
И така, след изрязване на отделните цветови кунтури, не изхвърляйте нито едно парцалче, което ви е останало от рязанетпо, дори и лентички с 3-4 мм ширина, може да ви дотрябват, така, че си ги приберете в кутийка, така, както са смесени - не пречи.

 Ето това е резултата до момента:



Следващата стъпка - добавяне на влакна филц, за ''размиване на контурите''.
Тъй като при платовете, няма как да се получи смесването , което е възможно при боите, за получаване на по- плътен или- по-прозрачен цвят и негов нюанс, аз постигам това с помощта на филца и шифона.
Предварително трябва да сте наясно, че работата е пипкава изисква освободена от напрежение психика, защото както някои биха казали, това е пипкав и изнервящ процес. И ако до сега тегелирах с един цвят макара, при добавяне на филца, се сменя с всеки цвят и макарата, както такава, която е с цвета на филца, така и понякога такава с цвета на основата, за получаване на ефекти.
За днес се настоях права - за да виждам добре наслагването на цветовете, шия права, а не седнала на стол- така имам ''птичи поглед'' над картината и ако не ми хареса нещо, мога да корегирам веднага.
Лека вечер!

20 февруари 2014 г.

Спонтанно...

Тази подвързия за книга направих съвсем спонтанно в ранните сутрешни часове - онези, кото аз най- обичам за работа - между 23.00 и 5.00 сутринта. Когато си лягах в леглото уморена, но доволна, чух през прозореца утринното чуруликане на птичките...Погледнах часовника - бе 4,38 сутринта. Бях работила упорито 4 часа и половина за да изработя една подвързия за подарък, на човек, когото дори не познавам, но исках да зарадвам. Защото тя ме мотивира отново да вярвам, защото мечтае, зашото раздава цялата себе си за това, в което вярва и мечтае да сбъдне мечтата си- за свой дом на село в Родината. Една млада жена, която е само на 20 години, но вече над две години следва сърцето си... До кога? Вие можете ли да кажете до кога ще искате да направите това, в което днес силно вярвате и искате да осъществите? Едва ли...
Благодаря ти Гергана, че те има! И на Вселената, че ни срещна  :)) !


Искам да направя още нещо по твоя ''дневник на градинаря'' ,както съм го кръстила този тефтер, опакован в момента по този начин отпред:







и изглеждащ така - отзад:





Квадратчето със слънчогледите и кошниците със селскостопанска продукция и - тикви :)) е не само да ти напомня за твоята градина в Тюркмен, а и за да си събираш всички сълфетки, а които пишеш, драскаш плануваш, преди да ги загубиш и пренесеш на сигурно място в твоя дневник- това е джобче :




Вътре съм поставила една от моите любими по формат и изработка тетрадки за моите дневници- със спирала, 200 листа и разделена с делители- така може човек да си направи раздели, като мечтите си ... ''моята къща'' например или '' новата ми напоителна система''....''мъдри мисли'' и каквото още акъл ти роди.

18 февруари 2014 г.

Залез над океана - в процес

И така... започна се! Канех му се вече месеци на ред на Леонид Афремов да пресътворя от плат отново негова картина, разбира се, с моя си интерпретация. Дълго се чудих, между лампи в парка, къщи с лампи, пейки в паркови алеи..., но накрая морето взе връх, макар, че изпитвам притеснение да интерпретирам вода с шев и платове, е -по вече от това да не стане, няма какво да е!
Знам обаче, защо ме повлече към себе си ето тази  картина - заради моята вечерна разходка до океана преди няколко дни- бе също толкова красиво и единтично с тази картина, липсваха само лодките и заревото на залеза, сега над Нормандия е мрачно и дъждовно, но със сетивата си аз го виждам как би било през лятото...
И така...напред!

Първо определих големината - около 60 Х 45 ще е този път, трудно е да се шият от плат големи картини, трудно и - много трудоемко: изрязване на форми, тегелиране, ама - много тегелиране с различни бодове и променящи се големини, добавки на снопчета филц, шифон, малки лентички парченца.... и накрая - бродериите на ръка.... Предишната му картина , която бе не по голяма от 40 Х 30 ми отне над месец време. При това сега много трябва да внимавам и пазя кръста си- никакви излишни натоварвания и пренатоварвания иначе рискувам да се самоунищожа.
Разделих на квадрати и с молив нахвърлих основните обекти на плата: кулата с фара, къщичката до нея, трите яхти, планинския масив в далечината и брега на самата кула.





Почнах да наслагвам цветовете по небето и да изрязвам, гладя и подреждам върху бялата основа, следвайки картината...


когато ми писна, спрях, махнах ги от плата и ги подредих  на кухненския шкаф


Усетя ли вътрешно напрежение , означава, че трябва да спра това, което правя и да го заменя с друга дейност. Това и направих - започнах да монтирам по основата цветните парцалки, като преди това направих шаблончета от хартия на яхтите, защото платовете ще ги покрият на рисунката , изрязах и кулата, както и къщурката от тъмно кафяв плат



И така, изрязах и релефа на земните участъци и спрях  до тук. Вложено време до момента - 6 часа.


Как изглежда долния етаж? Ето така :







Е нали сме в проце ??! Никой не е уточнил какъв ?
Значи, може и да е на разхвърляне... :) !
Весела вечер на вас!
Аз отивам да шия листа на тикви... :)

Порт Расин ( Port Racine )

Съботният  ми следобед бе чудесен - един от тези дни, които остават за винаги с незабравим спомен в душата.
Вилфрид напираше още от преди обед да излезнем, но аз се събудих с неразположение и болки  в кръста и бедрото. Предвид предходни събития от началото на седмицата, 8 часов престой в болницата в Шербург и  съвет на лекарката да почивам и пазя по - скоро леглото, от колкото да обикалям околностите, нямах никакво на мерение да стигам по-далеч от диванчето в дневната, смятах да побродирам малко, да почета, да се загледам в ТВ -то, ако се появи хубав филм...
Мислех си, че се е кротнал, когато слезна опакован в хавлията си, след поредния един час във ваната. Е, само след 10 минути регистрирах грешката си . За да приключим, облякох се, седнах на диванчето и зачаках той да с приготви... което трая... още цяла вечност!
Стана така, че вместо да хванем рядката възможност да се разходим по слъчнево време, излезнахме точно, когато вятъра отново се усили и закапаха първите  едри дъждовни капки...
И така, потеглихме към мястото, което отдавна исках да открием, по съвета на Жинет, французойката, която ни помогна да открием първата си къщичка в Нрмандия. Мястото се наричаше Порт -Расин.
Дестинцията бе зададена на навигацията и ние потеглихме. Носех си книжка и се надявах да почета, но съвсем скоро ми стана чясно, че няма да се получи. Вилфрид се закачаше, подръпвайки ми ту кутрето на лявата ръка, ту подрасквайки по лявото ми коляно. Затворих книгата и се загледах на вън...Времето си бе направо неприветливо духаше от Атлантика, валеше на моменти силно. И въпреки всичко - бе красиво. Сурова, първична, неразмита  красота. Тя ме завладя и не бе нужно време, за да извадя фотото и да започна да снимам...
Първото докосване до океана бяха тези слънчеви зайчета по повърхността на водата, удивително е, че от небе, от което се изсипва дъжд и е оловно сиво, се оказва , че има слънчеви пробойни. Е резултатът е на лице


Следващото , което ме впечатли бяха храстите и дърветата, погледнете ги сами и ми кажете какво не е  наред?


Виждали ли сте дървета, които имат посока? Не? Е, тези си имат.
И така, спускайки се по този тесен и лъкатупещ път


изведнъж в ляво се появи портичка, каменен зид и жив плет.


Какво се криеше зад тази ограда? Само след няколко минути разбрах и гледката пред погледа ми бе очарователна! На където и да погледнех - първично, каменно, влажно, мокро и - красиво.


Цветът на водата


облаците


малките бели вълнички край скалите  и контраста на отрязъка земя между небе и вода, в прокрадналото се от някъде слънево сияние


прецъфтелите и изсъхнали цветове на хортензиите, които някога са били синьо-лилави...


леконаклонената , но все още  жива и с клас пампас-трева в далечината


 този щръкнал над другите със ''собствено мнение'' цвят


шадраванчето  оградено със свежа лавандула  и цъфтящата зад него ерика


Прекрасната бяла къща в далечината, която как ли не се опитвах да приближа до обектива..., но си остана все така далечна, красива и загадъчна бяла точица на фона сливащата се синева на море и небе


купчините с камъни в подножието , които само след няколко часа прилива щеше да залее с водите си


Упорито цъфтящата в зеленикаво-бяло хортензия,


която напреко на всички природни закони продължаваше да прави нови и нови цветоноси


и тази мандевила в далечината..., която първоначално и от далеч взех за илекс


Най- удивитело от всичко  тук, бе свежеста на цветята и растенията! Белите хортензии цъфряха, дипладенията в този естествен храстовиден дувар между местата ме удиви! Пампас - тревата си вееше весело класовете от вятъра и нямаше и хабер да спи или замръзва...Само на километър разстояние, всичко изглеждаше различно - тревата бе прегоряла, хортензиите изсъхнали и покафенели останали бе нито едно листо, каквито са и в нашия двор в момента. Все едно, че това място бе омагьосано и отделено с невидим купол от околния свят.

Една частичка от мен остана там, което означава - аз пак ще се върна. Кога? Не знам, но ще се случи.
Последното, което обектива ми улови преди да подкарам колата ( с Вилфрид имахме сделка - делим шофьорлъка по равно: той кара на отиване, аз- на връщане.Така може да пие бира и да не се притеснява ) бяха порозовяващите облачета по небето...



Чак и на мен от вътре ми стана едно такова нежно и розово... , а красотата, която ни съпроводи по обратния път- бе невероятна! Не можах да снимам, но пък така всичко се запечата вътре в мен - една незабравима събота от едно вълшебно за мен място.

14 февруари 2014 г.

Първата ми пеперуда...

И така, паното за победителя в жребия е готово.






И точно на него се престраших за първи път да избродирам и монтирам релефна пеперуда- вижда се в долния ляв край. Отне ми около 6 часа, нямах всички нужни материали за правилното й изработване, но си мисля, че се получи добре. Ето я и в близък план:


Днес е Св. Валентин - аз празнувам него, но не отхвърлям и избора на тези, празнуващи Трифон Зарезан.

Е, малко импровизирана празнична атмосфера за вас с пожелание за пркрасно настроение през предстоящата вечер!


12 февруари 2014 г.

При кого ще отиде подаръка с жребий?

И така, дойде ред да направя достояние на всички ни кой ще получи моя подарък?
Много мислих над идеята предай нататък, смятам да я осъществя - в близко бъдеще. Моята мисъл когато пуснах поста си бе ибаче аз да подаря нещичко от себе си някому - познат или - непознат от мен човек, четящ блога ми. Така и ще останат нещата.
И така 9 участника има в този жребий- всички коментирали публикацията ми. Написах имената на малки листчета,


 сгънах ги и ги рабърках.


И... изтеглих името на Домът е там, където е сърцето.


Моля, за пощенски адрес на печелившия на имейла на блога ми.

За да не се получи така, че спечелилия да не се обади до края на февруари( давам малко по-дълъг срок, защото всичко се случва и не всеки всеки ден чете блогове ;)  ) изтеглих последователно още двама от вас. Втория изтеглен е- Николина Петрова.


 А третия е Дияна.


Почти съм готова и с подаръка си- ето това стенно пано:

 

Понеже има и бродерия, малко се забавих,но ще бъде готов в близките дни.
Желая ви слънчев във душите ден  :) !



Дива

7 февруари 2014 г.

Преобразяване

От два дни умувам, коя стая да направя в моята нова '' шивачница '' ? Не е удобно на масата в дневната да шия, при положение, че къщата има още 4 неизползваеми стаи от нас.
И така, въпреки, че е с най-малко прозорче, най удачна ми се видя детската стая на 3-я етаж.
Започнах са се нанасям...Първа разбира се бе машината и я поставин ха един стилаж, изпълняващ в момента функция на маса, обаче стилажчетата му много добре ми събраха и такъмите за рязане, чертане и някои материали:

После трбваше да си направя работната маса за рязане, а също и да оформя ''гладачницата'' - който мисли да шие пачуърк и да мине метар без гладене - да се не захваща. В това хоби след всеки минат тегел има и разглаждане с ютията.
И така, освобождавайки скрина от тегобата на телевизора, вземайки едно от шкафчетата , изпълняващи функция на нощни такива до сега, телевизора си намери нова масичка,  а скрина се превърна в "2 в 1" - хем в маса за гладене, хем- кроячна.


 Едното легло се превърна в мострено - на него съм разпростряла това ,което искам да видя, за да мога да подбера правилно цветовите съчетания на платовете:


Другото пък приюти кутията с ватите, масичката-представка за шиене на големи пачуърк изделия, чувалчето със силиконов пух за пълнене на сърчица и играчки:


И така, в тази обстановка вече събрах  два проекта:



Вечер в стаята е доста тъмно, така , че за тракане на машината времето е  денем. През останалата част- продължавам да бродирам квадратите за одеялцето на Анна. Напредвам, но има още доста работа, взискателна съм към всичко, с което се захвана и излиза под ръцете ми, вчера развалих цял един пълзящ клон на растение, което бях избродирала - не ми се върза с останалата композиция и... вече го няма.
Хайде, отивам да бродирам отново, а на вас- хубава и задушевна вечер!

6 февруари 2014 г.

Докосване до Нормандия



                                  
Ако кажа, че при този  ми престой във Франция първите 7 дни са били  в друга част на страната, ще излъжа. Все тук съм, но реално усещането, че съм ‘‘Алиса в страната на чудесата‘‘ дойде, когато попаднах дълбоко в провинциалните малки махали, и каменитекъщички,  наречени тук „Ферми“


които  са навсякъде, разхвърлени по 2- 3 ,



до 6-7 имения през някой и друг километър и така , до следващи район. Усещането, попадайки тук , бе  все едно съм попаднала на филмова площадка и гледам декори за  филм.














Толкова не истинско ми се стори в 21 век, това спокойствие


 
излъчване за първичност и простота,


в днешна Франция. Съвсем скоро разбрах, че това си е абсолютна действителност и във всички каменни къщички, кои по-големи,














живеят селяни, препитаващи се от труда си тук,





в техните ферми, избрали да не се поддадат на цивилизацията, а колкото и да не им е лесно, да продължат традицията .

Тъй както в болшинството дни продължавм да бъда ‘‘ частния шофьор‘‘ на Вилфрид, за да мога после аз да разполагам с колата до времето да го прибера обратно в къщи, използвам всяка свободна минута да се навирам дълбоко в това изобилие на “недействителност “, която тук обаче си е самата реалност. Пътищата са тесни, 


но в болшинството случаи- асфалтирани, 

скоростта  с която се движа по тях е около 50-60 км/ч, на кръстовище десния е с предимство.


Някои от пътищата са черни



но добри и поне сега- използваеми. 

Какво се случва, ако завали сняг? Ами не знам , за сега вали само дъжд…всеки ден.Но това тук е нещо нормално в този интервал на годината: октомври- март, както ми каза Доби по телефона. Така, че започвам да свиквам с този алгоритъм и да се възползвам по най- добрия начин, когато небето не ‘‘плаче“ над Нормандия, за да се разхождам на воля тук. И да улавям всичко това с обектива 












Това е една от любомите ми къщички тук


А тази руина ме привлече като с магнит, снимах я поне десетина пъти

и  от различни ракурси






Това е един от редките мигове, когато за около 15-20 минути слънцето разкъсва облачното небе и огрява наоколо












Мигове преди това е било така…


Често се срещат кръстове по пътя


Това е най-често срещатата порта на дворовете тук 


На мен страшно ми допада, но и в най- обикновено скованите дъски тук има някъкъв неповторим чар


Илексът тук е стигнал гигантски размери и е почти във всеки плет, ограждащ дадено имение


Кога ли моят ще стигне тези гигантски 3-4 метра, при сегашните си 40-50 см? Някой ден… ми нашепва съзнанието, не бързай да изживееш живота си на един дъх!
Точно така и правя в момента.
Тук, на това място живота ми се движи в друго измерение и аз съм щастлива, че съм част от него.


 Бих искала да остана по-дълго тук, но дори и това сега няма значение. Важен е момента, точно този, в който е сега, чувам птиците от лекооткрехнатия прозорец, виждам отрупаното ябълково дърво в близост 


Къде е това ли? В нашия нов дом през последната дни, в една вълшебна каменна къщичка. Ето я и нея

Вече седмица живеем в нея
и благодарение на това, ви пиша всичко това, защото го виждам всеки ден с очите си и съм част от него.

Как я намерихме ли? Ще ви разкажа, но друг път.
Сега отивам да видя какво правят патиците на двора,


а на вас  пожелавам прекрасен ден!


P.S. По неизвестни за мен причини, този мой пътепис не можах да публикувам до днес. Сега се получи. Реалната му дата на създаване е  29.11.13, 10:51.