26 април 2011 г.

Една българска роза...

Тези празнични дни бях изключително ангажирана с пренасянето ни в нова квартира от Офинген в Бургау,а после пътуване до дома,след което се изнизаха 3 празнични дни на високи обороти и пълна заетост.Времето отлетя толкова бързо,че дори не ми е ясно,как се случи този път,но е факт,че от много дни насам,не правих нищо ,свързано с пачуърк или бродерия,просто се наслаждавах на дома и на цветята си.Седях на балкона,припичах се на слънце,закусвайки с любимия мъж,гледах синевата на небето,отразена в очите му и се чувствах прекрасно-обичана ,защитена и спокойна.Чувствах се на мястото си и като ленива котка,оставих времето да изтече покрай мен,без да правя нищо значително,без да преускам и да се състезавам с него.Едва вчера,скед като Вилфрид замина за местоработата си,а аз останах сама и се почувствах безкрайно самотна и тъжна,хванах гергефа отново...За двете нощи,резултатът е това:
Използвах първите панделки,от колетчето от Бразилия и подарък ми от Хрис-един прекрасен вируален приятел и много мил човек! Благодаря още веднъж Хрис,за това че те има и за голямото сърце,което тупти в гърдите ти!

24 април 2011 г.

Великденско настроение

Нямах много време тези дни, но сега си отделих няколко минутки, за да поблагодаря на една душа, за жеста, който направи за мен и събуди в душата ми ред чувства...
Благодаря ти Хрис, за чудесното настроение, което създаде в мен твоето пред великденско пакетче, за жеста изобщо и за човещината, която носиш такава, каквато си себе си! И най- вече за безрезервната ти вяра в мен, таланта ми и бъдещите ми постижения! Остани винаги такава, каквато си,з ащото такава си чудесна! Направи празника ми тази година още по-значим и вълшебен! А докато има хора като теб и моята вяра в добрите хора е жива и силна! И света е един грам по-добър! Весели празници и за теб и дано друга добра душа, да направи за теб това, което ти стори за мен!
А сега следва разказче в картинки! :)



А това е мястото,където закачих моето Ангелче,за да си го гледам ,лягайки си всяка вечер и правейки си кратка равносметка на деня и пожелавайки си нещата за следващия.
 
Благодаря Хрис ,още веднъж!

20 април 2011 г.

За добрите хора...

Силно вярвам, че ги има ! Нищо, че не се забелязват като алена роза , сред зелена трева. Те са по скоро като благородните гъби- намираш ги на най-скритите места. Така е навярно, защото освен добротата която излъчват, са и много раними и с висока чувствителност. А живота ден след ден им нанася удари под кръста, които с годините ги научават да се движат назабележимо сред другите, за да си спестят поредната горчилка в сърцето. Но винаги, когато изпаднете в беда, ще се изненадате, че до вас ще се отзове поне един от тях, за да ви подкрепи с благи думи, да ви подаде ръка за да се изправите, пък дори и само да ви приласкае в  топлата си и мека прегръдка. Такива са те, добрите хора - назабележими докато не се наложи да проявят силата на характера си и да помогнат отново някому. И тогава, ако се загледате в тях, ще откриете нещо общо - меката  светлина,  която  струи от очите им и ви облива като  топла пелена, за да ви защити.

Те не са Бог, но явно са негови пратеници и носят частица от него,  дават ви нова надежда и упование, че не сте изгубен и не сте сам в този сявт, а част от едно огромно енергийно цяло и , че насочите ли мислите си с молба и доброта към него, винаги ще получите подкрепа.
Наближава светъл празник - Великден. И когато този път се помолите за себе си пред олтара в църквата или този ,  в душата си, не ропускайте да си помислите с добро и за тях ! Защото тях ги има и са около вас, просто човек трябва да има очи, за да ги види. Впрочем , това е валидно за всички хубави неща и красотата в живота ни...

Пожелавам ви един слънчев във душата ден! И ...много усмивки :)))) !

19 април 2011 г.

И още една осъществена мечта!

Това е още нещо,което съм желала да направя винаги. Но не се чувствах готова с качестовто на куилтване на свободни ръце,т.е.  когато зъбите на машината се изключат. Може би така се получава при мен,когато първият ми опит в нещо е несполучлив или - неуспешен. В такива случаи вземам решение,че не мога да го правя и не се опитвам по вече. Но този път желанието ми да успея явно винаги бе по - силно от неуспеха и не се отказах да опитвам и опитвам отново.
Е явно момента дойде,когато посегнах към четките и боичките и върху чисто бялото платно с боя в бледи тонове нарисувах полята и короните на дърветата. Филц си бях купила отдавна,още преди два месеца заедно с поръчаната за работа с филц книга.Не ми дотрябва да я чета,знаех какво искам,не знаех дали е правилно това , което правех,но е факт, че се получаваше желаният от мен резултат. Днес привърших и последния бод. Ето,това са моите пролетни дървета ,с вграден филц върху рисунка. Размерът на изделието в момента е 21,5,на 44 см.
Това е преди изработването и прошиването на небето:
а това е гърбът на куилта:
куилта с вградените облаци и капитонираното небе:

Готово!
 
Винаги съм следвала мечтите си,дори и тези,които са ме обезсърчавали и са ме карали да се чувствам неуверена в себе си. Знам едно, ако аз не си вярвам, едва ли ще ми повярват и другите. А те доста често не са вярвали в това, в което съм вярвала аз. И си мисля, че докато вярвам в безрезервната подкрепа на Вселената, затворени врати в моя живот няма да има!
Сега съм заслужила да взема едно судоку и да се разтоваря, решавайко го, а после-малко книжка, припичайки се на диванчето на слънчевите лъчи, влизащи през отворения прозорец!

Залез в каменната равнина

Отдавна ме сърбяха ръцете за нещо подобно... Е, явно денят дойде! И съм почти пред завършването му.Няма да разказвам по вече с думи.Нека разказват снимките...



Спокойна нощ!

15 април 2011 г.

Великденско каре за Вилма

Утре сме поканени на гости на най-любимото немско семейство от обкръжението ми: Вилма и Алберт. Запознах се с тях , когато ни поканиха на първия ми гроздобер в Германия. Какъв ти гроздобер?! Няма нищо общо със спомените ми от юношеството, когато ходехме на бригадите в с.Мечка и беряхме като луди по норматив грозде...Това си бе живо забавление и малко дневно рандеву: час бране, после закуска-пак 1 час, след което дообрахме лозето за около още полвин час и се прехвърлихме в къщата в селото. Мъжете отидоха да мелят гроздето и проточат виното, а жените останахме да подготвим трапезата за после, е излишно е да споменавам , че Вилма и трите й дъщери бяха приготвили вече всичко.
Та така се запознахме,след което продължихме да се срещаме съвсем случайно и спонтанно, ние често ходим в Бад Винцхайм, където има солено езеро и минерални солени терми, а те живеят съвсем близко. И понеже не сме се виждали от почти година, преди 3 седмици ни се обадиха и попитаха, няма ли да им отидем на гости, че им е домъчняло за нас. Е, не бе нужно да настояват много, защото и ние  често си мислим и говорим за тях.
Та вчера приготвих в огромната си нова правоъгълна форма с отделяща се стена двойна доза Тирамису(Алберт го обожава!!!) а от седмица пошивам по малко по карето на Вилма. И сега съм готова. То е съчетание от апликация и бродерия. Ето малко снимки:





Сега удовлетворена мога да почета малко от новата си книга за бродерия с панделки.
Усмихнат остатък от деня на вас!
Дива

13 април 2011 г.

Пролетно зелено и пеперуди във въздуха - .2

Е,най сетне е готов моя зелен пролетен килим - тишлайфер. Почти както всичко останало започна с  една идея, а бе завършен по друг начин. Случва се поякога, а при мен-доста честичко :) ...


Но излъчването му е точно такова,каквото го желаех - свежо, зелено и пролетно.

Нова книга

Желанието ми да науча по вече за бродерията с панделки и изобщо за самата бродерия,ме накара да си поръчам набор от руски книги.За около месец доставката ми бе изпълнена,при това коректно и книгите от Русия са пристигнали в къщи преди около седмица. Ще започна с ето тази:

Дадох си сметка,колко по-лесно е,да четеш на език,който знаеш,от това да се опитваш да улавяш във въздуха отделни думички на език,по който имаш познания,но не са достатъчи,за да се учиш и да трупаш нови знания.
А книгата е разкошна!
Спокойна нощ!
Дива

8 април 2011 г.

Преобразената тениска

Купих си я миналото лято. И с първото й обличане успях да се сдобия с едно малко петънце,точно до бието в средата...Какво ли не пробвах, за да го изчистя - безуспешно! И онзи ден взех решението да се опитам да я избродирам.

След 10 часа бродиранне,се появи ето това.

Пролетно зелено и пеперуди във въздуха...

Започнах този тишлайфер за отмора и отпускане от всички сметки....по готов модел на квадрата,който е поместен 3 пъти в него

,но гледа в различни посоки и са разменени цветовете.Разочарованието ми бе огромно,когато със сборката на първия квадрат ми стана ясно,че "почивката" ще се превърне в нова математика и преизчисляване на всичко, но така или иначе, моделчето е лесно, в рамките на 5 часа се справих със събирането му, като накрая подравних квадратите по размера на най -малкия.
Следващият момент бе избора на бродерия-харесаха ми мотивите от един шаблон и ги "откраднах", като добавих  и  пеперудите и разбих модела на парченца, защото бе прекалено голям за размера на правоъгълниците, върху които трябваше да се побере.

Ето и малко от бродерията:





Сега остава да избродирам и двете бели успоредни ленти с малки цветенца, още не съм взела решение дали ще е с панделки или- с мулине, но и това ще стане.
Усмихнат ден на вас! Тук е облачно, но мисля , че слънчо няма да се предаде и ще огрее небосклона. А аз отивам да купя още малко боя за яйца за да изпратя и нея и зарадвам поне мъничко  още някого...:). Другите две писъмца пътуват вече за Франция и Дубай...,а това ще полети за ...Япония.

4 април 2011 г.

Каре с рози-продължение

След като през измоналите дни работих усилено часове на ред над бродерията,центъра на карето е вече готов:
Сега идва ред да се избродира и контурната широка бяла ивица.Нещата свързани с бродерията с панделки стават бавно,но пък се получават много красиво и аз се чувствам удовлетворена от крайния резултат.