5 ноември 2011 г.

Смъртта на дряна

Винаги съм тъжна, когато човешката ни природа не е градивна , а разрушителна...Тъжна съм и сега.Защо ли? Ще ви разкажа...
В двора на къщата ни имаше дрян,отстоящ на около метър от стената й,леко наклонен напред,към двора.Когато вземахме решения кои дървета да бъдат махнати и кои да останат в бъдещия двор,дрянът бе единствения богопомазан - той щеше да остане на мястото си.Защо ли? Може би от сантименталност или детските спомени за драновите сурвачки по Коледа и баницата с късмети,която майка и баба правеха с дрянови клонки,на които имаше различен брой пъпки,а на едно листче бе написано колко пъпки ,какво означават.
Преди няколко дни обаче,бригадира ми каза,че дрянът пречи на багериста да може да влезе навътре и да изкарва ненужната пръст от горната градинска тераса. Помислих малко и попитах,дали не бихме могли да го присадим извън двора,на мястото,където ще се изрежат дървяетата на съседа,тъй като са немощни,болни и загрозяват гледката,понеже никой не се грижи за тях.Изрази се съмнение,че може да загине дряна,но решихме,че ще опитаме.
Реалността обаче се оказа различна и когато онзи ден видях работниците да се суетят под прозореца ми,където беше дървото излезнах на вън,за да видя ето тази тъжна гледка...


И така,един живот бе прекъснат,защото багериста не си бе дал зор да запази един дървесен живот.Много се разстроих и през целия ден нямах настроение...Работниците се опитаха да ме успокоят и убедят,че и да го бяхме пресадили,пак щял да умре,защото съществувало мнението,че дрян може да се изкоренява само,когато са му окапали листата...Това не ме успокои,знам,че всичко е въпрос на ситуация,възможности и грижа.
Ех,започнах деня леко тъжно,но за добро утро ще ви покажа и една слънчева снимка от днешното утро тук

3 ноември 2011 г.

Един малко закъснял подарък

Ето тези тикви ,трябваше да станат по- рано готови...,но все не успявах да ги довърша.Знаете как е с всички творящи,защо да правят нещата едно по едно,като могат да ги започват и оставят на купчината с недовършени неща,за да започнат следващото нещо,предизвикало някакъв трепет в творческата душа?! И така...нещата се струпват ли струпват,дните се изнизват незабелязано,сезоните се сменят...Докато един ден не те "завихри" желанието да завършиш нещотдавна започнато. Така се случи и с тиквите,които вече са и подарени!:)

Пеперуден свят- 2

И така и това мини-куилтче в стил крейзи и "Ен" други примеси "А ла Ида" е готов. Знам, че се появи на белия свят, защото аз се намирам в странно състояние в момента. Използвах го, за да направя това пъстро, ярко творение, пълно с толкова цвят, живот и пъстрота, която в нормални граници си е КИЧ. Но така се чувствам самата аз в тези дни- шарена, пъстра, в пеперуден ефирен полет. За това улових момента на мига. И се радвам, че всичко това ми се случи и успях да го пресъздам. Няма да говоря по- вече, ще го направят снимките.








Тази вечер сънувайте пеперуди ! :)