Смъртта на дряна

Винаги съм тъжна, когато човешката ни природа не е градивна , а разрушителна...Тъжна съм и сега.Защо ли? Ще ви разкажа...
В двора на къщата ни имаше дрян,отстоящ на около метър от стената й,леко наклонен напред,към двора.Когато вземахме решения кои дървета да бъдат махнати и кои да останат в бъдещия двор,дрянът бе единствения богопомазан - той щеше да остане на мястото си.Защо ли? Може би от сантименталност или детските спомени за драновите сурвачки по Коледа и баницата с късмети,която майка и баба правеха с дрянови клонки,на които имаше различен брой пъпки,а на едно листче бе написано колко пъпки ,какво означават.
Преди няколко дни обаче,бригадира ми каза,че дрянът пречи на багериста да може да влезе навътре и да изкарва ненужната пръст от горната градинска тераса. Помислих малко и попитах,дали не бихме могли да го присадим извън двора,на мястото,където ще се изрежат дървяетата на съседа,тъй като са немощни,болни и загрозяват гледката,понеже никой не се грижи за тях.Изрази се съмнение,че може да загине дряна,но решихме,че ще опитаме.
Реалността обаче се оказа различна и когато онзи ден видях работниците да се суетят под прозореца ми,където беше дървото излезнах на вън,за да видя ето тази тъжна гледка...


И така,един живот бе прекъснат,защото багериста не си бе дал зор да запази един дървесен живот.Много се разстроих и през целия ден нямах настроение...Работниците се опитаха да ме успокоят и убедят,че и да го бяхме пресадили,пак щял да умре,защото съществувало мнението,че дрян може да се изкоренява само,когато са му окапали листата...Това не ме успокои,знам,че всичко е въпрос на ситуация,възможности и грижа.
Ех,започнах деня леко тъжно,но за добро утро ще ви покажа и една слънчева снимка от днешното утро тук

Коментари

  1. Не тъгувай,мила!Нали знаеш,че когато нещ умира се ражда друго.....Ще се роди някой друг мил спомен,ти е създадеш нещо-ако случаййййно нямаш с какво да се занимаваш ето ти предложение=пресъздай дряна и спомените си от детството!За мен ще е удоволствие да видя това!

    ОтговорИзтриване
  2. Иди, с голям интерес изчетох историята за дряна!Настръхнаха ми косите докато я четях- толкова образно си я написала! Разбирам много добре , защо си тъжна! И аз щях да бъда тъжна , ако бях на твоето място...
    Такъв е днешния свят....Понякога се унищожава нещо живо, с много лека ръка, без да се замисли човек какво причинява..
    Но,...не тъжи, нищо не може да се върне! Когато се счупи една чаша на хиляди парченца,...и да ги сглобиш - пак няма да е здрава, така че....не тъжи за нещо , което не можеш да върнеш! Вдигни главата горе и...гледай напред!!!
    Желая ти незабравими почивни дни, изпълнени с много щастие и любов и те прегръщам сърдечно!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей Бени :)! Благодаря ти за съпричастността и за житейската мъдрост! Така и правя,вдигам главата и продължавам напред,но не мога да се примиря с непромиримото в мен! За това и докато имам сили,ще се боря! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?