30 май 2013 г.

Цветенца, цветенца !

За разлика от Германия, ние в България не можем да се оплачем от студено време!

















Да, красиво е вече на всякъде! Пролет е!

4 май 2013 г.

Ябълки, ябълки....и пак - ябълки....

Мястото, където живеем в момента се характеризира освен с красотата на съчетанието езеро- планина, също и с овощния поминък на голяма част от населението тук. И разбира се- основно ябълки...



 











Разходих ви в ябълковите плантации на нашето село- Обердорф, но подобна е гледката и в Линдау, Ноненхор, Лангенарген, Ерискирх, Тетнан, Васербург, Меерсбург, Бодолц, Фридрихсхафен и много, много други селца в продължение на десетки километри по крйбрежието на Бодензее. И стопанството се предава от поколение на поколение, дори и някой от братята или сестрите се откаже от бизнеса, децата в семейството са били достъчно много ( нашия хазяйн има още трима братя, като единия е излезнал от ябълковия бранш и е колега и приятел на Вилфрид). Въпроса е какво ше се случи в бдеще, тъй като раждаемостта е ниска, а и условията за бизнеса стават по трудни. Важното е обаче, че хората не губят дух и се чустват щастливи в земята на дедите си.


3 май 2013 г.

Разходка в Меерсбург

Едно от любимите ми градчета по крайбрежието на Бодензее е Меерсбург. Невероятно привлекателно със своята стъпаловидна структура на застрояване, съобразена с ландшафта на скалния бряг, стария грами напомня някак си Несебър. Нямат нищо общо, разбира се като архитектура.
И така, тръгваме на разходка!
Това е градината на частен ресторант край езерото

Тук сме аз и Неди, която ни гостува.

Подстриганите платани вече чакат с нетърпение да се развихрят- всички са покрити с пъпки, а един се бе покрил със корона от зелените кестенови листенца. Извършва се ремонт на площа около заведението, но това не пречи на красотата да ни гране.
От другата страна на ресторнта...

 А малко по нататък, на перваза на стената се разхождаше ето тази напрена двойка...

Следващите снимки са градини, градинки лалета и теменужки...



И една част от замъка, погледната от долу

 И така... продължаваме по крайбрежната алея нашата разходка, щерката ни е издебнала...

 И пак цветенца...

И замъка над пристана



 и на всякъде кафененца, ресторанчета и... туристи...


А това е хотел, който се реконструира

И пак лалета, лалета, лалета...



А тази флициния ълзяща по къщата е невероятна, жалко, че няма да съм тук, като се накичи с лилавите си пищни цветни гроздове...





По пътя към замъка, изкачвайки стълбите, се изпречва тази чудновата къща с огроооомно водно колело
 А ето го и него...камерата се завъртя на 360 градуса...





 И поглед над покривите към езерото...

Площадчето, което се образува от другата страна на замъка е пълно с магазинчета и кафененца




А после по стръмната уличка... се спуснахме надолу към пристанището,







за да се натъкнем на едни лилави водопади...



И така, разходката свърши, ние се качихме на колата и се върнахме, за да се присъединим към прзника на нашето село, в което живеем в момента.
Надявм се да ви хареса разходката?
До следващата ни среща!
Хубава вечер!