Edel-Art

 Днес ще ви разкажа една притча. Авторът й е Пламен Петров Притча за чуждите обувки Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си седеше безучастно, забил поглед в пода. Възмущението явно преля и пътничка с разтреперен от гняв глас му кресна: "Господине, вижте какво правят децата ви! Моля, усмирете ги и им направете забележка!" Мъжът се стресна, сякаш излезе от някакъв полусън и трескаво се огледа наоколо. После погледна сконфузено и тихо каза: "Много се извинявам! Току-що бяхме в болницата. Съобщиха ми, че майка им е починала а аз още не знам как да им го кажа..." Не е трудно да си представите как се е почувствала в този момент възмутената гражданка. Всеки от нас все някога е изпадал в подобна конфу...

1. Липсата на довериe. 2. Инатът да устояваш егото си на всяка цена. 3. Ровенето в миналото на партньор. 4. Постоянното припомняне на грешките на другия. 5. Опитите да промениш човека до себе си по свой образ и подобие. 6. Мрънкането за дреболии. 7. Омаловажаване усилията (постиженията) на другия. 8. Пренебрежение към емоционалните и физически нужди на половинката. 9. Постоянната заетост, която пречи да отделиш достатъчно време на партньора си. 10. Отказът да се извиняваш, когато си сгрешил и да дадеш прошка, когато другият е виновен.  

    Момче за всичко- притча Безработен мъж кандидатствал за позицията на хигиенист в много голяма компания. Работодателят го интервюирал, а след това го тествал дали ще почисти добре пода. - Нает сте - казал работодателят. - Дайте ми Ваш имейл адрес и ще Ви изпратя заявление, което трябва да попълните, както и ще Ви пиша кога да започнете. Мъжът отговорил: - Но аз не разполагам с компютър, нито имам имейл. - Съжалявам – отговорил работодателят, - ако не разполагате с имейл, няма как да Ви наемем. Мъжът бил обезверен и останал почти без надежда. Той не знаел какво да прави, тъй като имал само 10 лева в джоба си. Тогава решил да отиде в супермаркета и с десетте лева, които имал, да купи 10 килограма ябълки и след това да ги продава от врата на врата. За по-малко от два часа той успял да удвои капитала си. Повторил това няколко пъти и се върнал у дома с 60 лева. Човекът осъзнал, че може да се изхранва по този начин, и започнал да работи от рано сутри...

  1.Истината "Някога, някой ми беше казал, че за да стигне човек до истината, не трябва да вярва на никого – дори на себе си. Но трябва да се вслушва – в думите и в сърцето си. Е, сега ви приканвам да се вслушате, четейки. Четете и си позволете да почувствате това, което четете. Така, както само вие можете..." 2. Силата на вярата "За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните ти мечти." 3. Всичко се връща "Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето..." 4. Любовта на мъжа "Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът ...

Разхождайки се в различни сайтове, странички , блогове, срещам текстове, които ми допадат, полезни са ми , учат ме да виждам света и живота по-иначе или, просто разбутват чувствата ми. И тъй, като блогът е мястото, което обитавам аз, предполагам , че и те могат да намерят своето място тук в новия раздел "Мъдрости, сказания,поуки". ИНДИЙСКА ПРИТЧА ЗА ОЧАКВАНИЯТА ОТ  ХОРХЕ БУКАЙ Когато се освободи от своите очаквания, човек е склонен да оценява всичко, което има и да е благодарен, за това, което получава. Мъдростта не идва само с годините, а и с желанието да я достигнеш. Прочетете една невероятна индийска притча за очакванията, разказана майсторски от Хорхе Букай.Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина.Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попиттал: - Мислиш ли, че знаеш повече от мен? – Не, учителю – отвърнал скромно младият. Ти знаеш повече...