29 декември 2013 г.

Преди старта в Новата 2014 г....

Още от дете баща ми ме научи да си правя равносметка и разбор на деня. Намирам го за много полезно действие, коства няколко минутки дневно, а носи много девиденти за бъдещите дни. Така си правя разбор и анализ също в края на вяка година.
Тази няма кой знае какво да ми се е случило извън рамките на строителството на зимната ни градина, за това ще си позволя и да кача снимки точно от там, постигнатото вътре в нея до днес.
През другото време от живота ми  в 2013, освен пътуванията ми между две държави : Българя и Германия ,кратките ми престои при съпруга ми, няколко срещи с приятели, мечтаната ми екскурзия до Италия, не се е случило кой знае какво. Е, за изпроводяк на годината точно след последното ми пътуване от Германия, на 20.12 се опитаха да откраднат колата ми в София, докато спях уморена в хотела. Не успяха да я откраднат, но я обездвижиха за месец време- сега е в сервиз и поради Коледа и Нова година, частите й ще пристигнат не по- рано от 15 -ти, а аз изкарах един изключително нервен и напрегнат 20-ти декември, защото в интервала между 8,30 и 17 ч трябваше да се справя и организирам с всчко: обаждане на 112, полиция( която отказа да дойде на мястото и удостовери събитието), намиране на возило под наем, в което да мога да прехвър багажа от пълната ми кола, намиране на автовоз, за да качим Хондата и я закараме до сервиза, отиване до летището, където да посрещна пристигащия ми съпруг. Справих се , но и днес още ми е болезнено при спомена за ситуацията, болезнено, че живея в такава държава, където служителите на реда първи нарушават законите на страната ни. И въпреки всичко - аз отказвам да вярвам , че нещата не могат да се променят към добро, отказвам да се примиря, отказвам да се предам!
По същия начин се развиваше и строежа ни през годината: бавно, мудно, тегаво, попадения на некомпетентни хора, твърдящи обаче колко много могат и колко са талантливи, забавяния в изработки, доставки, срокове. Много нерви, висок градус на напрежение, безсънни нощи, тежест в гърдите от гняв, обида и безсилие...Понякога - сълзи... те обаче лекуват душата, така, че аз никога не спирам сълзите си, щом избликнат, не спирайте и вие вашите, доплаче ли ви се.
 И така, снимките, които направих днес за вас са от вътрешността на зимната градина и двора ни. Монтирахме лампите, една от които е много култова и  със специална стойност и насоченост - слънцето, за това ще започна от него.
Мога да го снмам всеки ден и няма да ми омръзне - кацнало на високо на каменната стена , симбиоза между натура,  стъкло и метал - като икона на олтар е и намирам, че наистина постигнах целта, която си представих , виждайки го за първи път в магазина "Инхофер" в Зенден.




От същата серия е и лампата на каменната колона до вратата, която монтираха най- сетне днес, тъй като стената трябваше да се префугира на ново:
 



Последната седмица боядисаха всички греди на гредореда и ги лакираха, а също днес боядисаха и кошаците. така се подчерта камъка, както и самите лампи.





На втория етаж , освеителните тела са от една цветна серия, за съжаление аплиците за стените не дойдоха до преди потеглянето ми за България и ще се монтират след следващото ми завъщане в страната. Избора бе основно на Вилфрид , макар, че аз насочих вниманието към висящата лампа със златисти листенца и кремави чашки на цветенцата:



Реален факт е вече и завършената днес сауна- кабина , реализирана мечта на моя съпруг. Обичам да го виждам щастлив!



И така., остават работите по дървените части на дюшемето, стълбата - стъпалата й и парапета, обрамчващ втория етаж и спускащ се странично по нея.  След нива година ще дойде човек, да облицова шадравана с плочици за басейни, също трябв да пристигнат и радиаторните ламели -надявам се до края на януари този строеж да е зад гърба ми.
И тази година "опаковах" градинските тераси в лампички и светлина - създавам настроение за пътуващите по главния път за Смилян. Поглед от вътре на вън:


И няколко снимки отвън:









Липсата на сняг ме натъжава леко, но голяма част от земното кълбо изобщо не познава снега, така, че е важно настроението вътре в нас.

Пожелава ви една прекрасна и щастлива нова година!


18 декември 2013 г.

Домът на Жинет

 Жинет е французойката, която "пресече" пътя ми в Le Vretot  и благодарение на нея изживяхме една щастлива седмица в нашата втора квартира в Нормандия- каменна къщичка


,

 в каквато подобна живее и тя:


Как се срещнахме ли? Тя си търсеше котката, а аз търсех по снимката от сайта да открия визуално къщата, която се даваше под наем, но немския туроператор ни каза че не може да открие хазяйите й. Аз реших да се опитам да си помогна сама. И така, виждайки първото живо същество, появило се след половинчасово мотане по кривите и малки улички , аз  и се извиних и попитах дали може да ми помогне? Не бях убедена, че ще разбре английския ми, ако изобщо говореше езика. За моя голяма изненада се оказа, че дори говори и "айн бисхен дойч" ! :)

И така, жената ме покани вътре, извика съпруга си и почнаха оживено да разговарят- явно ставаше дума за къщичката. В един момент се появи и огромен таблет и се почна едно търсене...Разменяхме си от време на време по някоя усмивка с Жинет, но аз не се чувствах пренебрегната, защото очите ми се разхождаха от предмет на предмет, от ъгъл на друг, а повярвайте ми, очите ми бяха във възторг от това, което виждаха!
Ще ви покажа част от това, което заснех с любезното разрешение на собствениците на дома, огромна част от самобитността в този дом ще си остане само в моите спомени, но човек не бива да прекалява с гостоприемството на хората, ое по вече на такива, които са безкрайно сърдечни и готови да ти се притекат на помощ!


 Къщата е над двеста години и гредите са на същата възраст- абсолютно автентични са.


Помолих Жинет да ми позира пред медните й тигани, в които се влюбих от пръв поглед:



После , разбира се не отказах на нейното предложение да ме снима пред тях, явно съм изглеждала достатъчно влюбена в тях, след толкова погалвания, които получиха от мен...


Излишно е да казвам, че си ги пожелах  да се преселят директно в  моята кухня на първия етаж, пап ката закачени на гредореда...

След като семейството успя да открие къщичката във френски сайт за жилища под наем, Жинет проведе два телефонни разговора и в крайна сметка - откри хазяйката на къщичката. И не само това , резервира я и ни определи среща в 14ч. пред кметството в Ле Врето, за да направим оглед.  Невероятно, нали??!

Та след като уредихме важния въпрос за нас, стопанката ни покани да излезнм и разгледаме двора й. Това и направихме, а аз не спрях да щракам с фотото и там...
Тук тя обяснява на Вилфрид, че в този кръг се приготвя Калвадос и му обяснява как и какво се рави с ябълките



После аз не останах равнодушна към  ето този дънер, превърнат в цветарник, след отрязване на дървото


Дойде ред и на постройката, която в миналото е била свинарник и кокошкарник

 И ето тази къщичка за птички


Жинет отвори и покрива- капак, за да я видя и от вътре:


Отново към свинарника, от другата страна


Зад лявата врата е било прасешкото царство, а зад дясната- кокошето. А като се заобиколи къщичката от дясно, кокошките са имали и друг вход- през ето този прозорец


Сладало се е дъска, водеща от прозорчето към земята и там са се киприли кокошките денем - това обяснява стопанката на тази снимка.


Накрая, но не на последно място снимах палмата на възвишенийцито. Тук почти във всеки двор има юки, а на места - и палми в добавка.





Дойде време да се сбогуваме с нашите мили помощници и да си тръгнем, излишно е да казвам, че ако зависеше от мен, щях да приема поканата на Жинет за чаша кафе, но Вилфрид отказа, притеснен, че сме затормозили тези хора твърде дълго с приъствието ни. Щях да се полюбувам още на това място и да се потопя в добрата нергия, която излъчваше и ми действаше супер!

За довиждане, снимах съседската къща, срещу тази на Жинет, защото ми хареса





Довиждане Жинет, но аз пак ще се върна тук, за да ти подаря нещо за спомен от мен, защото аз не забравям никога човешката добрина. И ти благодаря за този прекрасен ден, който ми подари Случайността, пращайки ме при теб!

16 декември 2013 г.

Почти на финалната права...

И така, поредния етап е завършен и поредната тръгнала си и не устискала до край бригада...
С това обаче се свиква, свиква си с мисълта, че ако не тази, другата бригада ще се справи с несвършеното..Е горчилката в устата е малко по вече, поредното разочарование, количеството въпроси се блъскат в главата като разярени добермани, които не могат да докоснат плячката си...
И така, да премина към снимките...
 Етаж първи:
 Стаята за заимяване на цветята бе готова първа:


Следващата крачка ни отвежда към нишата, където ще се монтира сауна-кабината:


После идва душ пространството, изпълнено със скрит монтаж на душ-пнела:



И поглед нагоре, към тавана:


Готов е и гранитогреса на цялото пространство отпред, както са завършени и всички работи по изграждане, топлизлация и поставяне на финиш- драскана мазилка на всички стени, с изключение на голямата каменна стена, която ще започне да се фугира от другата седмица- от пореднатабригада.:




И така, качваме се на втория етаж- готови са всички стени:



Готова е и подпокривната ламперия на всякъде


Както и е фугирана колоната до вратата

 

, уви, некачествено, не е измит камъка добре, а и фугата се е оцвеила в розово нагоре:


Но напредъка е осезателен и аз наближавам края на тази строителна сага- строителство на зимна градина.
Питам се ... искам ли да я мина втори път в живота си... и не намирам ясен отговор. Времето ще покаже.