Преди старта в Новата 2014 г....
Още от дете баща ми ме научи да си правя равносметка и разбор на деня. Намирам го за много полезно действие, коства няколко минутки дневно, а носи много девиденти за бъдещите дни. Така си правя разбор и анализ също в края на вяка година.
Тази няма кой знае какво да ми се е случило извън рамките на строителството на зимната ни градина, за това ще си позволя и да кача снимки точно от там, постигнатото вътре в нея до днес.
През другото време от живота ми в 2013, освен пътуванията ми между две държави : Българя и Германия ,кратките ми престои при съпруга ми, няколко срещи с приятели, мечтаната ми екскурзия до Италия, не се е случило кой знае какво. Е, за изпроводяк на годината точно след последното ми пътуване от Германия, на 20.12 се опитаха да откраднат колата ми в София, докато спях уморена в хотела. Не успяха да я откраднат, но я обездвижиха за месец време- сега е в сервиз и поради Коледа и Нова година, частите й ще пристигнат не по- рано от 15 -ти, а аз изкарах един изключително нервен и напрегнат 20-ти декември, защото в интервала между 8,30 и 17 ч трябваше да се справя и организирам с всчко: обаждане на 112, полиция( която отказа да дойде на мястото и удостовери събитието), намиране на возило под наем, в което да мога да прехвър багажа от пълната ми кола, намиране на автовоз, за да качим Хондата и я закараме до сервиза, отиване до летището, където да посрещна пристигащия ми съпруг. Справих се , но и днес още ми е болезнено при спомена за ситуацията, болезнено, че живея в такава държава, където служителите на реда първи нарушават законите на страната ни. И въпреки всичко - аз отказвам да вярвам , че нещата не могат да се променят към добро, отказвам да се примиря, отказвам да се предам!
По същия начин се развиваше и строежа ни през годината: бавно, мудно, тегаво, попадения на некомпетентни хора, твърдящи обаче колко много могат и колко са талантливи, забавяния в изработки, доставки, срокове. Много нерви, висок градус на напрежение, безсънни нощи, тежест в гърдите от гняв, обида и безсилие...Понякога - сълзи... те обаче лекуват душата, така, че аз никога не спирам сълзите си, щом избликнат, не спирайте и вие вашите, доплаче ли ви се.
И така, снимките, които направих днес за вас са от вътрешността на зимната градина и двора ни. Монтирахме лампите, една от които е много култова и със специална стойност и насоченост - слънцето, за това ще започна от него.
Мога да го снмам всеки ден и няма да ми омръзне - кацнало на високо на каменната стена , симбиоза между натура, стъкло и метал - като икона на олтар е и намирам, че наистина постигнах целта, която си представих , виждайки го за първи път в магазина "Инхофер" в Зенден.
От същата серия е и лампата на каменната колона до вратата, която монтираха най- сетне днес, тъй като стената трябваше да се префугира на ново:
Последната седмица боядисаха всички греди на гредореда и ги лакираха, а също днес боядисаха и кошаците. така се подчерта камъка, както и самите лампи.
На втория етаж , освеителните тела са от една цветна серия, за съжаление аплиците за стените не дойдоха до преди потеглянето ми за България и ще се монтират след следващото ми завъщане в страната. Избора бе основно на Вилфрид , макар, че аз насочих вниманието към висящата лампа със златисти листенца и кремави чашки на цветенцата:
Реален факт е вече и завършената днес сауна- кабина , реализирана мечта на моя съпруг. Обичам да го виждам щастлив!
И така., остават работите по дървените части на дюшемето, стълбата - стъпалата й и парапета, обрамчващ втория етаж и спускащ се странично по нея. След нива година ще дойде човек, да облицова шадравана с плочици за басейни, също трябв да пристигнат и радиаторните ламели -надявам се до края на януари този строеж да е зад гърба ми.
И тази година "опаковах" градинските тераси в лампички и светлина - създавам настроение за пътуващите по главния път за Смилян. Поглед от вътре на вън:
И няколко снимки отвън:
Липсата на сняг ме натъжава леко, но голяма част от земното кълбо изобщо не познава снега, така, че е важно настроението вътре в нас.
Пожелава ви една прекрасна и щастлива нова година!
Тази няма кой знае какво да ми се е случило извън рамките на строителството на зимната ни градина, за това ще си позволя и да кача снимки точно от там, постигнатото вътре в нея до днес.
През другото време от живота ми в 2013, освен пътуванията ми между две държави : Българя и Германия ,кратките ми престои при съпруга ми, няколко срещи с приятели, мечтаната ми екскурзия до Италия, не се е случило кой знае какво. Е, за изпроводяк на годината точно след последното ми пътуване от Германия, на 20.12 се опитаха да откраднат колата ми в София, докато спях уморена в хотела. Не успяха да я откраднат, но я обездвижиха за месец време- сега е в сервиз и поради Коледа и Нова година, частите й ще пристигнат не по- рано от 15 -ти, а аз изкарах един изключително нервен и напрегнат 20-ти декември, защото в интервала между 8,30 и 17 ч трябваше да се справя и организирам с всчко: обаждане на 112, полиция( която отказа да дойде на мястото и удостовери събитието), намиране на возило под наем, в което да мога да прехвър багажа от пълната ми кола, намиране на автовоз, за да качим Хондата и я закараме до сервиза, отиване до летището, където да посрещна пристигащия ми съпруг. Справих се , но и днес още ми е болезнено при спомена за ситуацията, болезнено, че живея в такава държава, където служителите на реда първи нарушават законите на страната ни. И въпреки всичко - аз отказвам да вярвам , че нещата не могат да се променят към добро, отказвам да се примиря, отказвам да се предам!
По същия начин се развиваше и строежа ни през годината: бавно, мудно, тегаво, попадения на некомпетентни хора, твърдящи обаче колко много могат и колко са талантливи, забавяния в изработки, доставки, срокове. Много нерви, висок градус на напрежение, безсънни нощи, тежест в гърдите от гняв, обида и безсилие...Понякога - сълзи... те обаче лекуват душата, така, че аз никога не спирам сълзите си, щом избликнат, не спирайте и вие вашите, доплаче ли ви се.
И така, снимките, които направих днес за вас са от вътрешността на зимната градина и двора ни. Монтирахме лампите, една от които е много култова и със специална стойност и насоченост - слънцето, за това ще започна от него.
Мога да го снмам всеки ден и няма да ми омръзне - кацнало на високо на каменната стена , симбиоза между натура, стъкло и метал - като икона на олтар е и намирам, че наистина постигнах целта, която си представих , виждайки го за първи път в магазина "Инхофер" в Зенден.
От същата серия е и лампата на каменната колона до вратата, която монтираха най- сетне днес, тъй като стената трябваше да се префугира на ново:
Последната седмица боядисаха всички греди на гредореда и ги лакираха, а също днес боядисаха и кошаците. така се подчерта камъка, както и самите лампи.
На втория етаж , освеителните тела са от една цветна серия, за съжаление аплиците за стените не дойдоха до преди потеглянето ми за България и ще се монтират след следващото ми завъщане в страната. Избора бе основно на Вилфрид , макар, че аз насочих вниманието към висящата лампа със златисти листенца и кремави чашки на цветенцата:
Реален факт е вече и завършената днес сауна- кабина , реализирана мечта на моя съпруг. Обичам да го виждам щастлив!
И така., остават работите по дървените части на дюшемето, стълбата - стъпалата й и парапета, обрамчващ втория етаж и спускащ се странично по нея. След нива година ще дойде човек, да облицова шадравана с плочици за басейни, също трябв да пристигнат и радиаторните ламели -надявам се до края на януари този строеж да е зад гърба ми.
И тази година "опаковах" градинските тераси в лампички и светлина - създавам настроение за пътуващите по главния път за Смилян. Поглед от вътре на вън:
И няколко снимки отвън:
Липсата на сняг ме натъжава леко, но голяма част от земното кълбо изобщо не познава снега, така, че е важно настроението вътре в нас.
Пожелава ви една прекрасна и щастлива нова година!
Много е хубаво! Весело посрещане!
ОтговорИзтриванеЧестита Новата 2014 Година, мила Илианче!!! Дано е по-добра и спокойна от миналата!!!
ОтговорИзтриване