27 февруари 2013 г.

Фенерчета


 Понеже от време на време правя и по някой друг въртел за ураса на дома, реших, че мога да показвм тези нещица тук в нова рубрика : " Да си направим..." . Така при желание от ваша страна, ще можете да си ги изработите и сами.
Кръстих фигурките фенери, защото ми напомнят на това. Всеки може да даде собствено име на получената заврънкулка.
Необходими са ви :
тънка, но сравнително стабилна тел, малки клещички, за нейното извиване, шило- за пробиване на отвори, картонени лентички в различни цветове(може и хартия, но тя ще се очупи бързи заради това, че е тънка) - за едно фенерче са ви необходими 6 лентички, като дължината им трябва да е долу горе два пъти дължината на телта ; мъниста - по ваш избор, но е хубаво тези, които ще използвате като ограничители да хармонират с цвета на фенерчето ; завършващи елементи от картон , формата е по ваш избор , но най лесната е да са с форма на кръгчета, аз съм използвала цветенца.
И така, сега в картинки ще видите как се случва всичко.
пожелавам ви приятни мигове и ако решите да опитате сами, ще се радвам да споделите мислите си тук!





 

 







Пожелавам ви усмихнат ден! 

21 февруари 2013 г.

Малко уют с нотки на романтика

Никога не съм харесвала бечовите жилища, може би ми напомнят началото на моя семеен живот преди 28 г със първия ми съпруг, когато като студенти по ред обстоятелства се наложи да живеем в една подземна стаичка за няколко месеца в къща близо до х.Хемус. Липсата на светлина е може би най подтискащото ме нещо. Аз рядко пускам щорите в къщи, дори и нощем. Обичам през прозореца да наблюдавм сиянието на луната на тъмния небесен фон и да усещам леко процеждащата се светлина на уличните лампи през прозореца.
За това, когато Вилфрид след изнасянето ни от дома ни в Германия нае това подземно жилище, много се разочаровах . Но когато видях в какво мизерно състояние е оставено след предишните наематели, ми се доплака. За съпруга ми жилището нямаше особена важност - покрив, под който  като се прибере след работа  да се нахрани, да почете малко книга и да си легне. Той прекарва всъщност тук много малко часове, като по-голямата част от тях , в сън. За мен обаче домът, макар и временен, е мястото, където трябва да се чувствам добре, да ми е уютно, удобно и красиво. И се зарекох, че ще вложа сили за да го освежа поне малко с това, на което съм способна - да шия.
След нанасянето на съпруга ми в него прекарах точно 4 часа тук и се качих на самолета за България , поради това преобразяването не се случи миналата година. Но тръгвайки насам в началото на месеца, първото което сложих в колата, бе шевната машина и шивашките такъми. Разбира се и няколко плата.
Най- окаяно изглеждаше кухненското ъгълче, което седеше в ъгъла с прокъсани и увиснали възглавници, като на места се виждаше пожълтелия с годините дунапрен.

Дълго умувах на какъв десен да се спра, докато не закупих шифонените роло- перденца ,които замениха найлоновите чувал за боклук, които Вилфрид си бе залепил на прозорците.



 Воала е в  цвят екрю с щампа на кленови листа в малко по плътен вътък. Закупих и подобна в екрю с перлен нюанс мушама за масата с щампа изобразяваща рози. Тогава взех и решението- ще използвам едно хасе за чаршафи с щампа на рози в преобладаващо синьо и тук-таме розово.
Речено- сторено. И се започна...

Ъгълчето е вече пременено



на ред са възглавницците, но тъй като ги бродирам, ще отнеме още време, докато са готови.




И така... ъгълчето си има вече нова цветна рокличка, скоро ще са готови и възглавничките. Следващия път като си дойда, искам да направя  постелка на градинската пейка, която Вилфрид е вкарал в къщата и заедно с градинската маса  са обрзували неговото импровизирано бюро . Но ще трябва да закупя дунапрен и от същото хасе в България, както и ципова лента, тук цените са космически! 

Пожелавам ви спокойна нощ!

Ваша Дива

14 февруари 2013 г.

Поредният 14 - ти февруари...

Добро утро в днешната снежна сутрин!

За мен денят започна, когато свърши вчерашния, защото лягайки в леглото и вдигайки възглавницата ми за да се наместя удобно и почета малко книга, преди сънят да затвори уморените ми от цял ден бродиране очи, изпадна ето това...






Сега ще споделя, нещо,което навремето ми попадна в нета и понеже ме изразяваше добре мен самата, си го запазих в компютъра. За съжаление, не знам кой е автора му, за да му благодаря и напиша името му тук.



"ЛЮБОВ Е, когато те няма,
а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път.
Любов е, когато си тук, поглеждам те и забрявам... накъде бях тръгнал преди малко.
Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата... през две стаи...през четири улици...през седем царства...
... Любов е, когато мълчим заедно - заради споделената тишина на общите ни мисли.
Любов е, когато поглеждам в огледалото и...виждам Теб.
Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз...Защото си наблизо.
Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл.
Любов е, когато се ударя, а теб те боли повече.
Любов е, когато си кораб, а аз съм всички пристанища.
Любов е, когато вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път.
Любов е, когато се разпадаш, а аз знам как да събера парченцата.
Любов е, когато смехът покръсти самотата.
Любов е, когато за мен най-важно е да си добре. Дори и, ако това добре не включва мен.
Любов е, когато вече няма значение как го наричаме.
Любов е, когато тръгваш в обратна посока...за да не те заболи от близостта ни.
Любов е, когато съчинявам приказки за Теб до сутринта. Защото как иначе ще дойде утре?
Любов е, когато си непрекъснат обертон в мелодията на мислите ми.
Любов е, когато знаеш, че съм тук, каквото и да става, какъвто и да си.
Любов е когато е притеснително истинско, нелогично хубаво, плашещо нежно...
Любов е, когато не успяваме да го прогоним, дори и с много работа, дори и с много смях, дори с приятелство, дори и с други...
Любов е, когато султанът и Шехерезада си лягат сами, в двата края на света...но заспиват прегърнати...
Любов е, когато... те искам, въпреки себе си.
Любов е, когато... ме искаш, въпреки себе си.
Любов е, когато бръкнеш в джоба си и вм
eсто ключовете от къщи, намериш
ключа от сърцето ми."


Пожелавам ви един вълшебен ден, който да звърши с чаша вино до любим човек, край вас да валсират  Любовта и Щастието!

Ваша Дива