Поредният 14 - ти февруари...

Добро утро в днешната снежна сутрин!

За мен денят започна, когато свърши вчерашния, защото лягайки в леглото и вдигайки възглавницата ми за да се наместя удобно и почета малко книга, преди сънят да затвори уморените ми от цял ден бродиране очи, изпадна ето това...






Сега ще споделя, нещо,което навремето ми попадна в нета и понеже ме изразяваше добре мен самата, си го запазих в компютъра. За съжаление, не знам кой е автора му, за да му благодаря и напиша името му тук.



"ЛЮБОВ Е, когато те няма,
а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път.
Любов е, когато си тук, поглеждам те и забрявам... накъде бях тръгнал преди малко.
Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата... през две стаи...през четири улици...през седем царства...
... Любов е, когато мълчим заедно - заради споделената тишина на общите ни мисли.
Любов е, когато поглеждам в огледалото и...виждам Теб.
Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз...Защото си наблизо.
Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл.
Любов е, когато се ударя, а теб те боли повече.
Любов е, когато си кораб, а аз съм всички пристанища.
Любов е, когато вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път.
Любов е, когато се разпадаш, а аз знам как да събера парченцата.
Любов е, когато смехът покръсти самотата.
Любов е, когато за мен най-важно е да си добре. Дори и, ако това добре не включва мен.
Любов е, когато вече няма значение как го наричаме.
Любов е, когато тръгваш в обратна посока...за да не те заболи от близостта ни.
Любов е, когато съчинявам приказки за Теб до сутринта. Защото как иначе ще дойде утре?
Любов е, когато си непрекъснат обертон в мелодията на мислите ми.
Любов е, когато знаеш, че съм тук, каквото и да става, какъвто и да си.
Любов е когато е притеснително истинско, нелогично хубаво, плашещо нежно...
Любов е, когато не успяваме да го прогоним, дори и с много работа, дори и с много смях, дори с приятелство, дори и с други...
Любов е, когато султанът и Шехерезада си лягат сами, в двата края на света...но заспиват прегърнати...
Любов е, когато... те искам, въпреки себе си.
Любов е, когато... ме искаш, въпреки себе си.
Любов е, когато бръкнеш в джоба си и вм
eсто ключовете от къщи, намериш
ключа от сърцето ми."


Пожелавам ви един вълшебен ден, който да звърши с чаша вино до любим човек, край вас да валсират  Любовта и Щастието!

Ваша Дива

Коментари

  1. Наистина така е написано, че няма какво да се добави... Макар и със закъснение, Ви пожелавам всеки един ден да е изпълнен с такава благодат.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат