Да си направим книга сами

 От години мечтая да се науча да подвързвам прокъсали се книги - спомен и носталгия от детството ми и моя дядо - един от хората, който заложи корените в мен на това, което съм днес : обич към природата и хората, любов към книгите, да бъда вежлива и да поздравявам, както и да помагам на немощните.
Та моя дядо подвързваше всички стари и разкъсани книги както нашите , така и съседските, а също се грижеше за тези, на библиотека ''Цанко Церковски'', която се намираше в другия край на нашата улица ''Есперанто'' в Русе- за съжаление библиотеката отдавна я няма и последно- в сградата се помещаваше някаква банка...
 Та днес, аз си спретнах цяла книга :). Тази е с инструкциите за работа на новия ми мобилен телефон - така наречените вече ...таблети, поради факта, че телефоните вече са почти компютри, а инструкции за употреба - няма или са свити листчета, като тези в кутийките с лекарствата- непълни и- недостатъчни.
И така, съпругът ми ми разпечата инструкциите от интернет 122 стр, а аз днес най-сетне изпитах желание да направя книгата... Сега е пристегната с щипки- чакам да изсъхне лепилото хубаво , а утре ще видя дали съм се справила с подвързването качествено.

 Днес изработих корицата от плат в меки пастелни тонове на бежово, синьо и тъмно сиво, а табелката с надписа е от вълнен филц, купен от разпордажба на завода за филц в Офинген- Германия.

И така, снимах всяка стъпка  от изработката, за да ви е полезно, ако някога решите сами да опитате. Не казвам, че няма по-добри идеи или- начини, просто моя е един начин в домашни условия да си направите нова книга- ръчна изработка.
И така, накарах Вилфрид да ми разпечата книгата  на две страници върху формат А4, като преди това разделихме обема на 5 равни части- това с цел, да мога да изработя отделни малки коли, които да подвържа отделно всяка, а после - отново събрани заедно- да ги прошия още веднъж за здравина.
И така, това са отделните коли

След това точно по средната сгъвка на око през равно разстояние направих с шило пет прободни отвора- нечетния брой позволява да завършите прошивката отново на страната, на която сте започнали и така да завържете двата края и да стегнете колата.

Понеже нямах здрав конец, направих моя от полиестерна макара в 4 -ри ката и проших всяка кола по отделно.

След като привърших прошиването на всяка, събрах ги внимателно заедно и направих с шилото прободни отвори през всички коли заедно, на около 4-5 мм от края.

 Отново прошиване , внимателно и двойно , за да бъде здрава книгата и да не мърдат колите.

Воала!

По спомените които имам от дядовите подвързии, той използваше платнено парче за прикрепване на събраните коли към корицата... но спомените ми са изключително оскъдни и бледи. За това, отрязах 5 см широка платнена лента, която приших към средата на корицата, а после на по 5 мм в ляво и дясно - още едни тегел- така се получи ивица с ширина 10 мм- среда на корицата, точно с ширината на дебелината на подвързаните коли.

А това е ръчно изработената ми корица на книгата погледната от лицевата страна.

И така, моята първа ръчно изработена книга е факт .  Надявам се да съм ви и полезна, ако решите да опитате сами, има толкова неща, които може човек да си подвърже и то- в красива подвързия.
А на мен ми предстои още една- с инструкциите на новото ми фото, обаче... ще е доста дебела или- ще я разделя на 2 части- стрниците са само...329 !