24 февруари 2015 г.

Нормандското ми одеало - III част

И така, след точно 20 дни - моето '' Нормандско одеало'' е вече факт и в момента се върти в барабана на пералнята - на 30 градуса, с препарт за пране за чувствителни материали, две листчета за предпазване от оцветяване и едно- за да стане бялото по- бяло... И всичко това- на кратка програма.


След 10 минутна дискусия със съпругът ми снощи, преминала в спор ''за'' и ''против'' прането ... аз все пак  последвах вътрешното си убеждение и интуиция- да го изпера. Ако ще му се случва нещо, по-добре да е сега, преди да премине в ръцете на човека, за когото го ших с толкова голямо желание и любов!
Оооооо, мислехте си, че е за мен??! Не, не е. Ще радва някой друг, а аз ще му се радвам всеки път, когато отивайки при този друг, ще го виждам отново и в главата ми ще нахлуват препускайки като бели коне спомените, а там, в ляво, където е сърцето ще се разлива топлинка...Защото за мен днес, тук и сега, не къде да е другаде, а точно в Нормандия- аз съм щастлива!
 И така, хайде малко снимки, от последните дни на прошиването на моя армаган.

Дойде времето да направя моя пачуърк в сандвич, т.е. да го подплатя с вата и да го задъня с гръб. Аз си оставам традиционалист в това начинание и винаги за груб използвам от финнотов екрю цвят хасе, което си купувам на топ в България. От него винаги имам в наличност поне 10 м. и го нося навсякъде с мен .
Понеже ватата, която имам също на топ и нося навсякъде с мен, където пътувам и живея, бе много тънка за целта , а ватата за юргани ми е разделена на две- една част е в България, друга- в Германия, а аз съм в Нормандия, се наложи да закупя вата - сърцето още ме боли- 10 Е/м са си доста пари. Купих 2,2 м. , при ширина на ватата 1,5м. .
 И така, прикачих първо ватата към лицето, после поставих гърба на земята


след което внимателно наложих  вече двойното лице отгоре


после закрепих с безопасни неподвижно и тропосах на едро на квадрати цялото одеало, така риска да се размести и да се накупчи някъде и нагърчи другаде е минимален.


Проших вътрешните квадрати на машина и ...дойде ред за избор на мотиви за ръчно куилтване, защото исках да се науча да правя и това.
Мартин от групата по пачуъррк ми даде книга с модели за куилтване и в нея си харесах едни вълни. Първо мислех, че ще куилтвам на машина, но после се отказах и куилтвах както вълните, така и морските обитатели върху всеки квадрат в 4-те панела - на ръка- общо 16.
Лицето


и - гърба


В общ план с прошитите вълни


И така, дойде ред на финала- обкантването на одеалото. За целта първо мина подравняването,


а после - поставянето на завършващия бордюр

 

Ще бъде двойно по тесен,когато се пришие, ето долу-горе така



И така, започна пришиването от вътрешната страна


след като го бях прикачила машинно към юргана.
Резултата?
След 20 дни труд, ето го и него




И така, остава да свърша още две неща- да си избродирам монограма и... да изработя едно послание ...
За това , както и кого ще топли моето морско юрганче- в последната част на сагата  след няколко дни! :)
Аз днес ще чета книжка...и , разбира се , ще се завърна към моите шестограни и сърчица, от другите две одеяла, които също чакат своя финал.

Да е ведър и щастлив денят ви! :)

23 февруари 2015 г.

Какво представлява живота?

Човек трябва да поживее на място, където да осмисли и разбере как функционира човешкия живот.
За мен това явно е Нормандия.
Времето се сменя не на дни, а на часове...
Събуди ме бясна градушка премесена с дъжд сутринта, вдигайки щорите, от бурята нямаше и помен и изгряваше сллънцето... После, докато си правих гимнастиката, отново се смрачи и заваля, излизайки от банята , слънчо ми се усмихваше от ведрото небе, а в момента.... е така,


като на снимката - в очакване за дъжд. През цялото време- ветровито- дължим го на океана.
И така... е и в живота ни: има бури, слънчеви дни, има затишие, има възходи, спадове, меланхолия, подеми и устрем, липса на желание, понякога - дори и да живеем, но само след ден - два, се случва нещо и ни изкарва от това подтискащо настроение,


една малка дъхава горска теменужка може да ни усмихне и да разберем- живота е прекрасен и трябва да се изживее!
 Как?
 Всеки по своя си начин.
Аз отивам да си доършвам морската приказка... :)

18 февруари 2015 г.

Импулс - Жажда за зима

Зимата ми липсва. Много! Онази зима от спомените от детството, със затрупаните от сняг градини на баба ми, със студа, онзи сух студ, когато ''зъбестото'' слънце грее( така го наричаше баба- грее , но не топли ), със улиците покрити със скриптящ под обувките сняг, с блясъка на снежинките в многоцветна дъга под светлината на уличните лампи... Тук, в Нормандия - зима няма. И сняг няма... преваля веднъж и целувайки земята всяка снежинка, се превръщаше в миниатюрна капчица роса...
И гледайки тези дни зимните ми снимки от Чокманово, толкова болезнено ми се прииска да е зима, че явно този импулс ме накара да запретна преди обяд ракави и да хвана ножицата.
Рязах и лепих, лепих и рязах... докато не покрих бялото платно. Когато приключих, бе станало време за поредната работилничка в пачуърк клуба , но докато не довърших, не тръгнах.
Резултата?
Ето го моя първи зимен импулс...



Докато седях на масата в клуба, без да се усетя, зарязах подготвянето на поредните шестоъгълници за моето одеало и започнах да рисувам...

И така, роди се моето мистериозно  ''Снежно село''


И така, идва прошиването, добавянето на сняг - филц, началото съм го положила вече на


покривите, следват оформянето на  къщите, прозорците, дърветата... но сега подхващам отново куилтването на ръка на нормандското ми одеало, защото изоставам. А става толкова бавно...


 А времето... напредва.
Хубава вечер на вас !

14 февруари 2015 г.

Нормандското ми одеяло - II част

И така... време е да продължи разказа в картинки от моята морска сага, наречена от мен ''Нормандско одеало''.
 След като изработих четири блока от вида:


трябваше да реша как да ки съпера понататък... Имах идея за пълна асиметрия, за частична такава и разбира се- симетрия, варианта, който най се хареса на съпруга ми, но не и на мен. Не умувах много дълго, идеята за асиметрия, но нествсем, си бе първоначалния варинт и това и направихп събрах блоковете разместени по хорезонтала, но вертикало в една линия:


Идваше рад на една от най-приятните части, избродирването на надписите, както и апликирането, което този път реших, че ще е изцяло ръчно, а около апликациите  ще има ландшафтни бродерийки
Кратък подбор на конците за бродиране на надписите:


И- в действие!


Паралелно с бродирането умувах какъв да бъде канта на одеялото. След ''съвещание '' в скайпа с Юлето :), единодушно бе приета издеята за обграждане с малки квадрати от морския мотив, които обградих в различни цветови рамки от вече използваните платове. Първата проба от три квадрата


ми даде увереността, че избора ми е добър.
Изрязването на мотиви от щампата за апликация си отне време, както и различни варианти на ''това- да, това - не " 


Така или иначе, времето си вървеше, а нещата продължаваха да се случват. При пъвите ми апликации на ръка бях леко под напрежение, дали ще ги пришия добре и незабележимо, но нататък бе лесно...



И така, надписите са избродирани, един голяяяммм по средата на английски и едно българско възклицание, което за мен казва всичко, когато морето е в мислите ни...


Първоначалната ми идея  бе да има надпис и на френски, нали говорим все пак за Нормандия, но тъй като замисъла на това одеяло е реално много различен, от това, кеото ви казвам, реших, че Нормандия си е моята сантименталност, за това, един прекрасен стих зае третото широко пространство - него го избродирах на машината , за да мога да го сбера там. Не съм убедена, че се справих най- добре, но тъй като машината е немска, имам красиви азбуки на латиница и един единствен шрифт на кирилица. Все пак чудесно е, че и него го има! Резулата ? Ще видите сами по-нататък.
И така, всички апликации са пришити и идва ред на бродерията... Реших, че около чайките , добре ще се наместят няколко папура и треви, както и преплетени сламки за нещо като гнездо и скицирах идеята си върху плата Хареса ми и започнах да бродирам, като започнах от цвета на папурите


Първата бродерийка е вече готова


Идва ред на морските обитатели, за тях избрах пясъчна дюна и... треви разбира се, каквото реално расте сред пясъците


Ето ги и на парче  готовите резултати: надпис- апликация- бродерия


Това е и стиха, за съжаление, понеже го свалих от нета, не попаднах на това, кой е автора му- жалко, хареса ми и бих се радвала да прочета и други неща от него. В първия момент реших , че е н Петя Дубарева, но после... не бях така сигурна.



Една идея за обточване със сърца... още не е съвсем узряла и ясна, но е нарисувана частично...


И така, събрния и избродиран Нормадски юрган на Ида е вече факт!


Днес закупих и ватата, моята, която ми е налична е добра за пана, подложки, подвързии и тишлайфери, но е прекалено тънка за одеало.
Докато пиша поста си, след поредния дъжд, отново се появи слънце, а над детската градина засия дгъа.


Бързичко си пожелах едно желание  и влезнах да допродължа писането си, а до мен се мъдреше моят валентински букет от прекрасни рози!


 Не бях пропусната и тази година, значи- още съм обичана! А какво по-хубаво от това??? !
Казвам ви довиждане и отивам да се приготвям за ресторанта със специално меню за Св. Валентин,


другата изненада, която ми направи моят прекрасен съпруг!
Човек трябва не само да работи, а и да се забавлява, за да може да натрупа нови положителни емоции и енергия, която после да впрегне в нови трудови изяви.

Весело изкарване на празничната вечер и на вас!

5 февруари 2015 г.

Какъв прозорец съм аз?

"Хората много приличат на прозорците. Едни са затворени, други - отворени. Едни са открити, а други - плътно засенчени. Едни стоят разбити, а в други се отразяват ярки огньове. Повечето прозорци имат общо свойство: те гледат един към друг или пред себе си. Но рядко се срещат такива, които гледат към небето."

Рей Бредбъри




И така, това е прозореца на моята работилничка- шивалнята на Ида... обичам да гледам през прозореца, няма много какво да се види, освен старата и огромна корона на ореха , но на мен ми е достатъчно това - да виждам натрупания като захарен памук сняк по клоните или зелената премяна на листата, когато дойде пролета, а на есен, ореховите''семейства''- по два на стебълце и дойде ли му времето и развихри ли се вятърко, не само ги гледам тези палави орехи, ами ги и чувам как падат по покрива за да се търкулнат в някоя посока. А когато ми се прище- излизам и напълвам някоя и друга празна саксия попаднала ми на пътя с орехи, които после подарявам. Не ми харесват орехите обаче, били костеливи. Е, да такива са, но са със здрава и хубава ядка. Всъщност... ние с ореха доста си приличаме, защото и аз съм  от костеливите...

Водена от горната сентенция на Бредбъри... се замислих за себе си или, направих си лична анкета .

И така, никак не обичам да пускам щори, пердета, завеси. Ама- никак! Обичам да гледам на въм, винаги, по всяко време, денем, по обед, да ме препича очупената мекота на слънчевите лъчи, преминали през стъклата, вечер, когато се запалят първите лампички, когато съвсем се смрачи и...когато на небето се появят звездите. Особено тогава! Взирам се в тях и започвам да търся.... движещите се обекти, питам се, къде са чуждоземците в този момент, защото аз знам , че ги има.Гледам пулса на звездите и...мечтая! Ама как само мечтаяяяяя!!!
За мен е важно аз да гледам навън. Пусне ли Вилфрид ролетната щора, все едно, че осиротявам. Част от мен сякаш пропада, затваря се, загубва се. Дискомфортно ми е, липсва ми досега със всичко навън.
Дали мене гледат, щото не съм си пуснала щорите? Ми.... не е мой проблема, аз съм си в къщи и мога да правя каквото си искам, а този, който наднича в моя свят, без да е поканен , явно му липсва част от възпитанието или пък- е много любопитен!
От друга страна, винаги съм харесвала къщите с дървени кепенци и искам моЯта къща да има такива. За красотата, която създават и.... за сигурност. Веднъж да ми дотрябват, да знам, че ги има и ме защитават. 
От това, че не обичам щори, означава ли, че съм отворена към света? А това, че искам да се скрия зад кепенците понякога, означава ли че съм вълк единак? Ми - не. 
Нито едното, нито другото. С напрадването на годините, месеците, седмиците и дните в живота ми, осъзнавам все повече, че съм си самодостатъчна. Мога да стоя с дни в къщи и да не срещам живо същество и да си... творя моите си правилчета. Но- да виждам цветовете на природата около себе си- без тях, не мога! И да слушам музика ...Искам да видя още много природни красоти, феномени, места, като това например, искам да го усетя, почувствам изживея!



И ... това  се оказва ми е напълно достатъчно . Понякога, изпитвам желание да  се срещна с живо същество, по възможност, от моята ''кръвна група'', да си побъбрим за нещата , които ни вълнуват, да изпием чаша кафе, чай или- мляко с какао, да се усмихваме, един на друг, ама- мнооооого да се усмихваме, чак докато се изморят устните ни от разтягане в усмивки :). И да си тръгнем, всеки по своя път и към своя дом и мечти, обвит в топлото чувство на съпреживяните съвместни мигове, с лека усмивка в ъгълчетата на устинте само - доказателство за доволство и пълнота на мига. Но това е само понякога. Нагледала съм се на много грозни сцени във човешките взаимоотношения, преживяла съм доста разочарования, била съм предавана , разнищвана, използвана... с годините осъзнавам, че не мечтая за повече ''истински'' приятелства, запазвам добрите познанства с определен кръг от хора, спирам с очакванията за подкрепа от ''приятели'', които са такива, но само когато аз трябва да отдам дължимото на думичката приятел, ако те са в нужда, и благодаря на Вселената за моментите, в които ще ми праща правилните хора да ме подкрепят в нужните моменти. Защото точно така се получава, когато ни е  най- необходима подкрепа, приятелите ни...сякаш са се изпарили, но били ли сме добри и благодарни, отзовават ни се съвсем непознати до момента хора и стават нашите ''патерички'' в трудната ситуация. Някои, остават за по- дълго, други се появяват и- изчезавт на мига...
Та... какъв прозорец съм аз? 



А вие?

4 февруари 2015 г.

Нормандското ми одеяло

Още щом открих топчето с десен на море, чайки, платноходки и морски фарове се влюбих в него на мига. Купих ей-така, 40 см и го оставих да лежи в кошницата с платове както си е с чантичката. И когато тръгнах да търся сините нюанси за одеялото с 381 квадрата и сърчицата, миналата седмица, попаднах отново на него. Такак ме завладя, че просто го грабнах и почнах да режа него, зарязвайки всичко останало. Но... плата беше крайно малко за идеята, която се роди в мисълта ми и... яхнах колата и- към Шербург. Оказа се , че плата е свършил... което ме разстрои, но хубавата новина дойде след около 5 минути- в друг магазин на фирмата  имат от него и в петък пътува към мен! :)
В събота имах вече платчето, неделята я прекарах лениво, а в понеделних бях на общо шиене в Кутанс, за това пък, вчера денят си бе само за мен и моето ново творение...което толкова много ми напомня за Нормандия и моя отрязък от живота тук. За това й спонтанно му дадох име :" Одяло Нормандия", нищо, че маслиновите клонки по десена говорят по-скоро за средиземноморието, важно е, че след години като го погледна, ще ми напомня точно за това място, което ще нося до края на дните си дълбоко в някое чекмедженце на сърцето си...
Трябваше да е нещо простичко като модел, и да изпъква централния мотив, но пък да не е прекалено огромен, защото ще се загуби пауърк-излъчването. И така се роди този квадрат, който трябваше да е със страна 20 Х 20 см, но поради един погрешен сряз се приземи на 19 Х 19 см :). Биетата - 5 см ширина, квадратите в ъглите - 5 Х 5 см.
.

 Общо съм подготвила 25 кв, първоначакната идея бе да са 5 реда с по 5 квадрата, но шиейки, промених първия замисъл, хареса ми обединената четворка от 4 квадрата ,


 които да са обединени от своя страна в 4 големи блока



Ето как изглежда един блок


И после събрах двата... но нещо не ми допадна визията, някак - прекалено монотонно се получава


За това разделих отново двата блока и кантирах единия с райе в т.синьо и бяло с шир 6 см на лентата. Резултата ме удовлетвори.

 
И така, продъжавам със събирането на поредните квадрати в  4-ти блок и кантирването на останалите блокове с райе. 
Какво ще следва нататък? Две идеи в главата: полученото да бъде обрамчено от всички страни с малките квадрати. Втори вариант- поставяне на широк мотив- лента в средата между първите два и следващите два блока, на която... Е, нека остане нещо тайничко за следващия пост ;) ! А и... в процеса на работа, при мен се променят вижданията и... целите модели понякога претърпяват пълна промяна, знам ли какво ще се случи и сега??

А аз се качвам горе в шивачницата до 14 ч, после съм на пачуъркска среща и тъй като от седмица сме само с една кола, която днес е работна и придружава Вилфрид, ще минае да ме вземе едно от '' момичетата'' в групата в 14.30 ч Ирен, която преди 2 седмици навърши 80 години!

 Никога не бих й ги дала, толкова е динамична натура, смятах, че е около 70...Прошиването на кръпки прави чудеса , помислете си и вие как да запазите дълго младостта и бодростта на духа си, правейки нещо, което обичате, при това - с много любов!
Усмихнат ден на вас!