Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2015

Нормандското ми одеало - III част

Изображение
И така, след точно 20 дни - моето '' Нормандско одеало'' е вече факт и в момента се върти в барабана на пералнята - на 30 градуса, с препарт за пране за чувствителни материали, две листчета за предпазване от оцветяване и едно- за да стане бялото по- бяло... И всичко това- на кратка програма.


След 10 минутна дискусия със съпругът ми снощи, преминала в спор ''за'' и ''против'' прането ... аз все пак  последвах вътрешното си убеждение и интуиция- да го изпера. Ако ще му се случва нещо, по-добре да е сега, преди да премине в ръцете на човека, за когото го ших с толкова голямо желание и любов!
Оооооо, мислехте си, че е за мен??! Не, не е. Ще радва някой друг, а аз ще му се радвам всеки път, когато отивайки при този друг, ще го виждам отново и в главата ми ще нахлуват препускайки като бели коне спомените, а там, в ляво, където е сърцето ще се разлива топлинка...Защото за мен днес, тук и сега, не къде да е другаде, а точно в Нормандия- аз съм щ…

Какво представлява живота?

Изображение
Човек трябва да поживее на място, където да осмисли и разбере как функционира човешкия живот.
За мен това явно е Нормандия.
Времето се сменя не на дни, а на часове...
Събуди ме бясна градушка премесена с дъжд сутринта, вдигайки щорите, от бурята нямаше и помен и изгряваше сллънцето... После, докато си правих гимнастиката, отново се смрачи и заваля, излизайки от банята , слънчо ми се усмихваше от ведрото небе, а в момента.... е така,


като на снимката - в очакване за дъжд. През цялото време- ветровито- дължим го на океана.
И така... е и в живота ни: има бури, слънчеви дни, има затишие, има възходи, спадове, меланхолия, подеми и устрем, липса на желание, понякога - дори и да живеем, но само след ден - два, се случва нещо и ни изкарва от това подтискащо настроение,


една малка дъхава горска теменужка може да ни усмихне и да разберем- живота е прекрасен и трябва да се изживее!
 Как?
 Всеки по своя си начин.
Аз отивам да си доършвам морската приказка... :)

Импулс - Жажда за зима

Изображение
Зимата ми липсва. Много! Онази зима от спомените от детството, със затрупаните от сняг градини на баба ми, със студа, онзи сух студ, когато ''зъбестото'' слънце грее( така го наричаше баба- грее , но не топли ), със улиците покрити със скриптящ под обувките сняг, с блясъка на снежинките в многоцветна дъга под светлината на уличните лампи... Тук, в Нормандия - зима няма. И сняг няма... преваля веднъж и целувайки земята всяка снежинка, се превръщаше в миниатюрна капчица роса...
И гледайки тези дни зимните ми снимки от Чокманово, толкова болезнено ми се прииска да е зима, че явно този импулс ме накара да запретна преди обяд ракави и да хвана ножицата.
Рязах и лепих, лепих и рязах... докато не покрих бялото платно. Когато приключих, бе станало време за поредната работилничка в пачуърк клуба , но докато не довърших, не тръгнах.
Резултата?
Ето го моя първи зимен импулс...



Докато седях на масата в клуба, без да се усетя, зарязах подготвянето на поредните шестоъгълници за моет…

Нормандското ми одеяло - II част

Изображение
И така... време е да продължи разказа в картинки от моята морска сага, наречена от мен ''Нормандско одеало''.
 След като изработих четири блока от вида:


трябваше да реша как да ки съпера понататък... Имах идея за пълна асиметрия, за частична такава и разбира се- симетрия, варианта, който най се хареса на съпруга ми, но не и на мен. Не умувах много дълго, идеята за асиметрия, но нествсем, си бе първоначалния варинт и това и направихп събрах блоковете разместени по хорезонтала, но вертикало в една линия:


Идваше рад на една от най-приятните части, избродирването на надписите, както и апликирането, което този път реших, че ще е изцяло ръчно, а около апликациите  ще има ландшафтни бродерийки
Кратък подбор на конците за бродиране на надписите:


И- в действие!


Паралелно с бродирането умувах какъв да бъде канта на одеялото. След ''съвещание '' в скайпа с Юлето :), единодушно бе приета издеята за обграждане с малки квадрати от морския мотив, които обградих в раз…

Какъв прозорец съм аз?

Изображение
"Хората много приличат на прозорците. Едни са затворени, други - отворени. Едни са открити, а други - плътно засенчени. Едни стоят разбити, а в други се отразяват ярки огньове. Повечето прозорци имат общо свойство: те гледат един към друг или пред себе си. Но рядко се срещат такива, които гледат към небето."

Рей Бредбъри



И така, това е прозореца на моята работилничка- шивалнята на Ида... обичам да гледам през прозореца, няма много какво да се види, освен старата и огромна корона на ореха , но на мен ми е достатъчно това - да виждам натрупания като захарен памук сняк по клоните или зелената премяна на листата, когато дойде пролета, а на есен, ореховите''семейства''- по два на стебълце и дойде ли му времето и развихри ли се вятърко, не само ги гледам тези палави орехи, ами ги и чувам как падат по покрива за да се търкулнат в някоя посока. А когато ми се прище- излизам и напълвам някоя и друга празна саксия попаднала ми на пътя с орехи, които после подаряв…

Нормандското ми одеяло

Изображение
Още щом открих топчето с десен на море, чайки, платноходки и морски фарове се влюбих в него на мига. Купих ей-така, 40 см и го оставих да лежи в кошницата с платове както си е с чантичката. И когато тръгнах да търся сините нюанси за одеялото с 381 квадрата и сърчицата, миналата седмица, попаднах отново на него. Такак ме завладя, че просто го грабнах и почнах да режа него, зарязвайки всичко останало. Но... плата беше крайно малко за идеята, която се роди в мисълта ми и... яхнах колата и- към Шербург. Оказа се , че плата е свършил... което ме разстрои, но хубавата новина дойде след около 5 минути- в друг магазин на фирмата  имат от него и в петък пътува към мен! :)
В събота имах вече платчето, неделята я прекарах лениво, а в понеделних бях на общо шиене в Кутанс, за това пък, вчера денят си бе само за мен и моето ново творение...което толкова много ми напомня за Нормандия и моя отрязък от живота тук. За това й спонтанно му дадох име :" Одяло Нормандия", нищо, че маслиновите кл…