Какъв прозорец съм аз?

"Хората много приличат на прозорците. Едни са затворени, други - отворени. Едни са открити, а други - плътно засенчени. Едни стоят разбити, а в други се отразяват ярки огньове. Повечето прозорци имат общо свойство: те гледат един към друг или пред себе си. Но рядко се срещат такива, които гледат към небето."

Рей Бредбъри




И така, това е прозореца на моята работилничка- шивалнята на Ида... обичам да гледам през прозореца, няма много какво да се види, освен старата и огромна корона на ореха , но на мен ми е достатъчно това - да виждам натрупания като захарен памук сняк по клоните или зелената премяна на листата, когато дойде пролета, а на есен, ореховите''семейства''- по два на стебълце и дойде ли му времето и развихри ли се вятърко, не само ги гледам тези палави орехи, ами ги и чувам как падат по покрива за да се търкулнат в някоя посока. А когато ми се прище- излизам и напълвам някоя и друга празна саксия попаднала ми на пътя с орехи, които после подарявам. Не ми харесват орехите обаче, били костеливи. Е, да такива са, но са със здрава и хубава ядка. Всъщност... ние с ореха доста си приличаме, защото и аз съм  от костеливите...

Водена от горната сентенция на Бредбъри... се замислих за себе си или, направих си лична анкета .

И така, никак не обичам да пускам щори, пердета, завеси. Ама- никак! Обичам да гледам на въм, винаги, по всяко време, денем, по обед, да ме препича очупената мекота на слънчевите лъчи, преминали през стъклата, вечер, когато се запалят първите лампички, когато съвсем се смрачи и...когато на небето се появят звездите. Особено тогава! Взирам се в тях и започвам да търся.... движещите се обекти, питам се, къде са чуждоземците в този момент, защото аз знам , че ги има.Гледам пулса на звездите и...мечтая! Ама как само мечтаяяяяя!!!
За мен е важно аз да гледам навън. Пусне ли Вилфрид ролетната щора, все едно, че осиротявам. Част от мен сякаш пропада, затваря се, загубва се. Дискомфортно ми е, липсва ми досега със всичко навън.
Дали мене гледат, щото не съм си пуснала щорите? Ми.... не е мой проблема, аз съм си в къщи и мога да правя каквото си искам, а този, който наднича в моя свят, без да е поканен , явно му липсва част от възпитанието или пък- е много любопитен!
От друга страна, винаги съм харесвала къщите с дървени кепенци и искам моЯта къща да има такива. За красотата, която създават и.... за сигурност. Веднъж да ми дотрябват, да знам, че ги има и ме защитават. 
От това, че не обичам щори, означава ли, че съм отворена към света? А това, че искам да се скрия зад кепенците понякога, означава ли че съм вълк единак? Ми - не. 
Нито едното, нито другото. С напрадването на годините, месеците, седмиците и дните в живота ми, осъзнавам все повече, че съм си самодостатъчна. Мога да стоя с дни в къщи и да не срещам живо същество и да си... творя моите си правилчета. Но- да виждам цветовете на природата около себе си- без тях, не мога! И да слушам музика ...Искам да видя още много природни красоти, феномени, места, като това например, искам да го усетя, почувствам изживея!



И ... това  се оказва ми е напълно достатъчно . Понякога, изпитвам желание да  се срещна с живо същество, по възможност, от моята ''кръвна група'', да си побъбрим за нещата , които ни вълнуват, да изпием чаша кафе, чай или- мляко с какао, да се усмихваме, един на друг, ама- мнооооого да се усмихваме, чак докато се изморят устните ни от разтягане в усмивки :). И да си тръгнем, всеки по своя път и към своя дом и мечти, обвит в топлото чувство на съпреживяните съвместни мигове, с лека усмивка в ъгълчетата на устинте само - доказателство за доволство и пълнота на мига. Но това е само понякога. Нагледала съм се на много грозни сцени във човешките взаимоотношения, преживяла съм доста разочарования, била съм предавана , разнищвана, използвана... с годините осъзнавам, че не мечтая за повече ''истински'' приятелства, запазвам добрите познанства с определен кръг от хора, спирам с очакванията за подкрепа от ''приятели'', които са такива, но само когато аз трябва да отдам дължимото на думичката приятел, ако те са в нужда, и благодаря на Вселената за моментите, в които ще ми праща правилните хора да ме подкрепят в нужните моменти. Защото точно така се получава, когато ни е  най- необходима подкрепа, приятелите ни...сякаш са се изпарили, но били ли сме добри и благодарни, отзовават ни се съвсем непознати до момента хора и стават нашите ''патерички'' в трудната ситуация. Някои, остават за по- дълго, други се появяват и- изчезавт на мига...
Та... какъв прозорец съм аз? 



А вие?

Коментари

  1. Накара ме да се замисля...... аз харесвам щорите и пердетата, особено през лятото, когато слънцето иска да попари с горещите си лъчи всичко живо, а зад тях остава приятна хладина... въпреки това съм отворена към света и мноооого доверчива... и също като теб, не си представям да живея без досег с природата, цветята, тревата и птичата песен... Мисля, че съм смесен тип ;)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък