27 февруари 2011 г.

Тишлайфер за Мануела е готов

Да,стана бързо,нощес го нашивах до към 4 часа с мънистата ,а тази съ=утрин в 10 часа бях отново над него и току що приключих и последния бод от кнта му.Доволна съм от резултата,и прошивката се вписа добре в геометрията му.Остава сега и получателката му да го хареса във вторник.
Ето и малко снимки от развитието му.






Аз за днес съм доволна от себе си.Сега ще се разтоваря забавлявайки се с разглеждането на 2 каталога за платове и креативност.А после...ще побродирм малко розички с булион нот и....може би панделки?!
Дива


26 февруари 2011 г.

Размяна "Пролет"-събрани снимки от всики участващи

Е,първата българска размяна в клуб "Пачуърк .бг " е вече факт и е в разгара си.Тук искам да ви покажа красотите,създадени от взелите в това начинание участнички,да почувствате техния пролетен свят и любовта,която са вградили в своите произведения!
Насладете се,това е един панаир от багри и усещания за душите и очите ви!
И така,първа бе готова Валя Кънчева,а радостно изпищя в ефира Бистра Писанчева :)) :
Ето нейните вълнения,споделени от нея самата:
"Да се похваля с подаръка си от играта "Пролет"! Познайте кой е ухилен до уши! Започваме ли да публикуваме?" - ех каква нетърпеливка,а  ;)))   ??!

Валя Кънчева, цитирана от Бистра:
"...в подаръка се опитах да вложа много от символите на пролетта - прокрадващите се слънчеви лъчи, изплъзващия се сняг, зеленината на полетата, ромоленето на планинските поточета, многообразието на цветните лехи... И за късмет - долетяха и по една калинка!"

Следващите подложки са на Жени Макдоналд


Цитирам думите на получателя им-Зорница Николова:

"Получих моите подложки !! Уникални са !!! Жени, много ти благодаря, за емоцията и радостта, която ми донесе твоя прекрасен подарък и милите думи в картичката !! Момичета, радвам се, че ви има !!!"

На ход съм аз ,моите подложки са за Пепа Петракиева:

Тук ще кажа аз какво съм чувствала и искала да направя.Моята пролет е в разгара си.Тогава,когато мечтите ни за ново начало и  нова сила за живот са най-силни,тогава когато нарцисите и лалетата цъфтят,когато можеш да отидеш в горичката и да набереш букет дъхави теменужки за любим човек(спомен за моята мила баба Соня..."Бабо обичам те!!!И ти блгодаря за честта ,че си била  именно моя баба!").Когато всичко е пробудено тревата е порасла и полягвайки в нея в топъл ден,можеш между тревичките да забележеш проблясъка на нишката на паяжината и как едно малко паяче усърдно плете ли плете...А когато сутрин се събуждаш те галят лъчите на слънцето и те очарова птичото чуруликане...
И сред всичко това аз всяка сутрин пожелавам мислено на всички мои познати по един прекрасен ден-всяка сутрин без изключение,независимо какво е времето на вън!.И благодаря на слънцето,че го има и че грее за мен и вас.За това и избродирах едно пожелание,за настроение и добра карма през деня на Пепа .Да ти носят много късмет и настроение Пепа :))!

Следващият участник(ще мояля да бъда извинена,ако допусна някаква грешка,ако сменя реда на получаване,ровя се във фейса за да документирам всичко.Не искам нищо да бъде забравено! Ние сме началото на организирия пачуърк в България,един ден това ще бъде вписано в неговата история.Вярвайте ми!Ако няма кой друг да го направи,то ще трябва това да съм аз...
Та следващите подложки са на "Лайза"от Пловдив.Взех  снимката ти от блога,Мина,надявам се да не ми се сърдиш,някой ги бе качил във фейса,но не ги намерих там сега
Смятам,че това са най-трудните,стилни и професионално изработени подложки-мое мнение:
Подложките са за Мария-Мима Флора,която не е регистрирана във фейса и няма нейни мисли,но знам,че тя чете в блога ми,така ,че може би в коментар ще каже какво е било нейното усещане...
Идва ред на друга двойка,прочетете сами вълнението,трепетът на Жени:
"Ох, не можах да изтрая ,докато се прибера в къщи, за да ви покажа тези красоти! Още веднъж благодаря, Диляна!"
Шие Диляна Тополарова за Жени Макдоналд и вижте колко е свежо,вижте и малката добавка с"грозния " Дилянин почерк!Не е ли стрхотно всичко това,момичета??! И че сте част от това събитие,което се случва с вас и чрез вас??!!!

Следващите подложки са ушити от Пепа Петракиева,за Оля Недкова
 Думите на Оля:
"Вече първото кафе е изпито, а подложките показани на много дами. Поздравления от всички за уменията на Пепа!"
Пчеличка,тръгнала да прелита от едната до другата подложка и да събира прашец от нацъфттелите пепини цветя....и мнооооооого зеленина наоколо! Свежо и дантелено-много крейзи!

Яна Тодорова шие за Кети Константинова,вижте сами какво?!
Чуйте,каво мисли Кети за своята "мека поща":
"Получих моите прекрасни подложки - благодаря ти, Яна! Определено ще бъдат използвани за вдъхновение и радване - не мога да си позволя да залея такава красота с кайвенце:)! "
Тези подложки лично мен ме грабнаха със силната комбинация на червеното и синьото и уникалността им въпреки тонаалността си  да имат пролетно звучене(за мен червено е огън и зной-по-скоро лято,но тук е невероятно съчетано всичко!) Поздравления ,Яна! И вижте накрая малкия дребен,но толкова перфектен акцент на копченцата!
Тази двойка има някаква кармична връзка,ще разберете сами след миг!
Кети Константинова е следващата героиня в нашата сага за Ножиците и платчетата и не само! И в злощастен избор на машина,купена единствено от импулса,че може  да бродира мравки,ето ги и тях:
За кого са ушити ли?! Прочетете сами!
"Тази сутрин получих пролетните подложки на Кети - много слънчеви и цветни и с ужасно сладурски избродирани мравчици.
Благодаря ти, Кети, прекрасни са!"Думите са написани от Яна Тодорова,е няма ли карма тук??!Едната шие за другата и-обратно.
Лично за мен , Кети живее в детския свят на децата си и това се усеща в нейния стил на работа,погледнете цветето,колко е стилизирано и не ви ли напомня на малка къщичка в ,която биха могли да живеят смалените Карик и Валя??!Ако един ден тя стане име в пачуърка(пожелавам ти го от сърце и душа Кети,знам че ти живееш за това и чрез това!),този период от творчетвото на Кети сигурно ще носи името:"Детски период"
Следващата "Пролет" е на Веселина Василева,за Лайза от Пловдив.
 Само като видях цикламено-розовата гама,знаех кой е автора :)) ! Мисля,че тук е  много интересно какво казва получателя им.Лайза,пак си откраднах от блога ти,но с най- добри чувства и мисли,прости ми още веднъж!
Цитирам Лайза:
"Вчера получих моите подложки от размяната. Не мога да опиша с думи приятното чувство с което взех и отворих плика.Вълнението ми беше голямо, защото това е първото нещо, което получавам и е ушито за мен :)
Снимах ги безброй пъти, но на снимките не може да се видят в цялата си прелест.
Определено няма да пия кафе на тях - чашата е само за снимката.
 ....
И като казах, че това са първите ушити за мен неща, наистина са специално за мен ;) шивашкото ми ъгълче е в тези цветове и мисля на първо време да ме радват от стената ето така
Добре де,кажете сега сами,не са ли правени точно за тази стена,тези "цъфтяши" подложки??!

 Весела Мишева,шие за Веселина Василева,нейната пролет,която изглежда така:
"Ето и на адашката Веси пролетните подложки за мен.Вчера дойде известието и спринтирах до пощата да си го взема-голяма тръпка си е;-)).Благодаря Веси-много са сладки и имат специален кънтри привкус .А малката "хартийка" е съчетала мандала и келтски възел за баба Марта-много приятна изненадка"-думите са на Веси от Ст.Загора.
И разбира се,моите подложки получени преди малко от мен.Ушити с любов и цветни като нея самата-представям ви Зорница Николова и нейната интерпретация за пролет!
Отделила съм специална темичка за тях,така,че тук няма да се повтарям пак.
Това са до момента ушитите неща.В размяната сме се включили 14 човека,това означава,че трябва да има още 4 творби,ще ги включвам последователно в статията с появата им.
Това,което написах е моето субективно виждане и мнение и галейки през цялото време моите подложчици от Зори,които са до мен !Всички снимки обаче са обективна реалност.И тя за мен се описва с три думи: Красота,Талант,Любов!
Ей,аз днес съм страшно усмихната и слънчева в душата си! Пожелавам ви го и на вас :)))!
Ваша Дива


P.S.Днес 27.02.се появиха още едни подложки-тези на Мария,която за съжаление няма регистрация във ФейсБук-а.Подложките са за Весела Мишева.

Знам,че Мария страшно се притесняваше,защото куилтва едва от няколко месеца-тя е от първия клас обучаващи се от Кети и Тея,по инициативата на Аксиома.Доколкото разбрах се е записала и на втория курс и понеже нея я познавам задочно от няколко години(събра ни друго наше хоби-любовта ни към цжветята),смея да твърдя,че в нея има голям потенциал ,чувство за хармония на цветовете и прецизност на изработката.Като се добави и желанието и упоритостта смятам ,че името и няма да остане неабелязано в бъдеще в средите ни.
Появиха се подложките и на още един участник от тима-тези на Бистра Писанчева.За мен те са с най-детско  трепетно  и неповторимо излъчване- минзухар,синори и облаци...Някак си уникално неповторими като минзухара нарисуван от първолак за да бъде превърнат в картичка за 8-ми март за любимата му мама! Има някакво неуловимо излъчване на енергия,неподправена първичност,детска чистота! Страхотни са,Би!
 

И при мен пролетта почука на вратата ми !

Точно преди половин час видях пощенското бусче да приближава...И понеже чакам с нетърпение една от трите поръчани за бродерия от мен книги да пристигне,нямах търпение да слязна до долу след закуската и да видя дали не е дошла? Каква бе изненадата ми,когато с отварянето на вратата видях на стълбите да се мъдри голям бежов плик и ооооооооо чудеса!!! Това яха моитр положки от Зори от Ст.Загора,която е моето другарче по жребий в първата българска размяна между занимаващите се в България с пачуърк.Идеята и темата я зададох аз и много се съмнявах,честно казано в успеха на играта.Но тя,за мое голямо учудване и радост надмина всичките ми очквания!!!Разви се чудесно,всички предсрочно си направиха подложките и честно-всичките изглеждат прекрасно.Много ми е трудно да кажа,че:" Ето,тези сега са най-хубавите!",защото погледа ми се плъзва на следващите,на по следващите....Всички са със собствено излъчване и пиетет,във всички е вкарана толкова много добра мисъл и любов!
Благодря ви момичета,за чудесната игра,за това,че ви има и за това,че ми дадохте възможността да бъда една частичка от вас!
А сега да ви покажа каква е пролетта през очите на Зори и моята интерпретация,на нейния замисъл...
Погледнете и какво си имам  в добавка!!! Чистокръвни български мартенички!!!Ще ме разберат само тези,които живеят в чужбина,какво е да се докоснеш до българската тразиция,когато си в странство и какво значи носталгия...
Първи поглед

Погледнете само колко пъстър е света на Зори! Тя живее в цветове и багри! И разбира се стил "А'ла Зорница"-с нехната красива кръстата бродерия! Сега ще ви покажа под специален ъгъл снимана подложката за да видите на каква панама е бродерията в което аз намирам символикаъа с отоващата си зима и как пролетта си проправя през снега път
Виждате ли това,което вижда моята фантазия?? Цъфналите върху снега иглики?
А сега още малко пролетна символика в тегелите,които е използвала Зори-лаленца,цветенца,листенца...

Мила Зори,благодаря ти за чудесната пролет,която днес ,благодарение на теб почука на вратата ми!!!
А в следващта тем ще кача снимките на всички ушити подложки от участващите в размяната на клуб "Пачуърк.бг".
Усмихнат ден!
Дива

25 февруари 2011 г.

Тишлайфер за Мануела

Мануела е моята комшийка.Вчера прибирайки се от работа,Вилфрид ме попита,дали имам нещо готово за нея,за да й го подаря,като се прибера другата седмица в къщи?Ами аз винаги имам готови дреболии,но случая е по-специален и реших да й ушия тишлайфер.Като модел използвах този ,който показах в предната статия.Цветовете ги избрх обаче в сивкавата гама,понеже миналия месец мануелини си купиха ново кухненско обазавеждане в светло и тъмно сиво послучай рожденния й ден-навърши 50 .
Речено,сторено.Ето какво се получи до момента:





Продължението утре,най -вероятно!
Спокойна вечер!
Дива

23 февруари 2011 г.

Тишлайферът ми от "Задружно крупкосване 2"

Е вече е готов и въпреки,че схемата му на изработване бе лесна и елементарна,мисля ,че аз се сдобих с един прекрасен нов тишлайфер! Преценете сами.





И бродерията с панделка от близо:

 На вън е страхотен студ,снежно е,но през прозореца влизат весели и усмихнати слънчевите лъчи.Усмихнете се и вие!
Дива

И още бяла цветна магия


Това е едно пано ,което както и по вечето други е разрсботвано и допълвано като идея в движение.Модела тръгна от зелените цветя,после се роди иеята за клонките с листа,а накрая-белите,обемни цветчета.

21 февруари 2011 г.

Моите подложки от размяната

Моите подложки от първата българска куилтърска размяна са получени.Това ми дава правото вече да ги покажа в блога си.Както знаете,темата бе "Пролет",надявам се,да съм я изразила с цветовете,цветята и пролетните емоции.
Ето и малко снимки в цялост и детайли:


Спокойна нощ!
Дива

18 февруари 2011 г.

Хранене,здраве,отслабване...

Каня се да отворя една специална тема в блога си,касаеща една клубна диета,която в Германия е много популярна,но в България е почти непозната.Нарича се "Контрол на теглото" и началото и тръгва от Америка преди по вече от 35 години.
Понеже аз винаги съм била дебеланка,след раждането на първата си дъщеря,знам какво е да си пълен,да не си намираш дрехи,да нямаш настроение,да носиш 2 ведра вода в по-вече,както казва съпруга ми,и какъв товар е излишното тегло за нашето сърце.Преди почти 2 години свалих 20 кг по системата на Weight Watchers.Невероятна е! И най-хубавото е,че няма забрани,няма табута,и няма характера на диета.Това е един нов начин на живот и една нова възможност за вашето тяло.Ако успея,да се справя с всики материали,които бих искала да поместя тук,ще започна тази рубрика.Защото това е една сложна и комплексна система,основното в която е едно-ежедневно записване на всичко,което поставяме в устата си.А ти има свой еквивалент в точки.Изчисляването им е доста сложно,но има 18 базови продукта наречени:"Засищащи глада",които са строго въведени като точки и човек може да ги прилага безусловно.
Лошото в България е това,че на продуктите в магзините и до днес няма таблица със
съставките ,които се намират в дадения продукт: килокалории,мазнини,въглехидрати,протеини.
Още нещо ме спира,а то е,че когато аз ходих на курса,точковата система и сегашната са променени.Аз имам старите проспекти и брошури,както и стария калкулатор,и гид за пазаруване.А сега нещата са променени,но честно,факт е,че сега след нова година се бях отпуснала,и започнах от няколко седмици системата и вече съм с 2,2 кг по-лека.
Много важна е зависимостта на нашия организъм и наето активно ежедневно движение.Да не кажа,че е основното помагащо в допълнение да се слабее.Аз открих така за себе си фитнеса и велоергометъра,вече си го имам в къщи.Но сега сме пак на ново местоживеене,фитнеса ми е на 180 км,колелото-в къщи.И резултата не закъсня- качих почти 9 кг! Ще се наложи да се стега и положа много воля,за да започна да правя гимнастика сама в къщи,нещо,което честно никак не ме очарова! Но ще трябва! Когато веднъж усетиш лекотата на тялото си,качваш стъпалата без редовното тежко дишане и се чувстваш лек,като волна птичка,е много трудно да се примириш отново с напълняването.
Надявам се да ви зарадвам в близките дни,ако не успея напълно,поне ще се опитвам да давам рецепти ,на неща,които готвя по системата.Уверявам ви,много са вкусни,нищо,че повечето пържене се извършва с една чаена лъжичка олио!
Желая ви спокойна нощ!
Дива

Моите дядо и баба

От известно време се усещах,че имам желание да ви разкажа за тях,може би най-вече за да можете да разберете мен самата...Защото ние сме комплексност от ген и семейно възпитание,в последствие лични амбиции и желания.Смятам,че това са наистина опорните точки,върху които се развива и живее всеки един човек,но една от най важните роли е тази,на семейната среда.Семейството е първото място,където ти отваряш очите си за първи път и виждаш други човешки същества.Виждаш ги всеки ден,виждаш лиццата им,движеняита им,постъпките,деиствията им.Чуваш как говорят,какви думи използват.Това,което се запечатва в съзнанието ти,после ти проектираш като твое поведение в обществото,твоето държание,постъпки,говор,повтарят почти без или с малки изменение онова,което те заобикаля в твоето семейство, средата ,в която живееш,тя е твоя еталон.Идва един период,в който се разбунтуваш и отричаш тази среда,тогава всичко там те дразни,чувстваш се неразбран и правиш всичко на пук,държиш се различно,грубо,цялото ти същество крещи и излъчва този протест.Периода се нарича пубертет...
Но не това ми е целта днес и тук.А моя дядо,първия човек в моя живот,този който изгради основите ми и представите ми за света и начина ми на поведение и любимата ми баба Соня-неговата съпруга.
Сега аз ще си позволя и да поплача,пишейки,така,че моля ви,простете ми грешките,ако има такива,но не мога да не бъда сантиментална понякога,а точно сега му е дошло и времето да го направя.
За другите ,дядо бе деспотична натура,за мен-най-любимият човек на този свят! Този,който се грижеше за моето духовно и емоционално изграждане,който ме закърми с любов към всичко живо ,природа,книги,хора.При това се грижеше и за детската ми душа,нарушавайки много забрани и купувайки ми сладолед ,например! Ах как го обичах пък тогава!!!
Дядо бе сух в изказа, но умееше да разказва чудесно! Четеше много,много,много и не само четеше а се грижеше за книгите и им даваше втори живот,като им правеше нови подвързии(безкрайно съжалявам,че съм била прекаленно малка тогава,за да открадна от него и този занаят)бе почетен член на читалище "Цанко Церковски" и се грижеше за възстановяване на старите книги там.
По натура бе сприхав доста често и много бързо избухваше,ако събеседник му противоречеше или имаше различно от неговото мнение.Казваха,че единствения човек с който се отнася с мекота и нежност съм аз...Знам ли??!.Не знам,но мисля,че баба имаше през целия си живот страх от него,което е тъжно.Но в крайна сметка му бе намерила цаката и си постигаше по свой си начин нещата ,които желаеше.Баба не бе слаба жена!Но бе умна,умятна и хитра.Бе завършила френския колеж в Русе и така бе попаднала в града,където в последствие се запознават с дядо ми.Бе интелигентна,дребна леко прегърбена но с финес жена,едно от петте оживели от 8 деца на омурташкия учител-дядо Васил.От всичките й роднини помня двама: Вуйчо Съби и леля Жейна.
Баба не бе ходила никога на работа,била е домакиня и е отгледала двете им дъщери: мама и леля.Ходела е понякога на гроздобер с други домакини,от елита на града.Спомням си,че понякога я викаха да превежда на туристи в "Парка на възрожденците" ,развеждайки ги из гробниците и гробовете,понеже нашата къща се намираше точно до него-пресичаш булевард Съединение и си на Пантеона(в моето детство съществуваше още прекрасната стъклена църква,която ме привличаше неустоимо като магнит винаги,бе заключена и имаше някаква мистика в нея за мен.
Но това,с което аз ще запомня баба е нейната вкусна кухня и нейната ръчна шивашка машинка Сингер,на която тя ши до последния си дъх и си помагаше така в препитанието.
Не съм виждала никой от тях да рисува,но имаше доста нарисувани вече неща и от двамата,а баба държеше в ъгъла на бюфета една графика-портрет на Антоанета Луалди от леля.Всички казваха,че и тримата са рисували чудесно,а баба е имала период,когато е рисувала за някаква фирма поздравителни картички и ги е продавала...Това аз не си го спомням...На стената висеше в масленно изпълнение картината с подполковник Калитин"Самарското знаме",репродукция,направена от дядо ми,която бе невероятно сполучлива.Толкова за талантите в семейството.
Та в средата на тия двама сладурковци аз израстнах и изживях първите си 7 години...Живеехме в жилище на жилфонд-те никога нямаха свое такова и дори когато дядо спечели 5-ца от тотото,даде парите на леля,та тя да си купи жилище,уж с тенденцията да живеят един ден заедно,което...не се случи никога.Ама е и по -добре така. Та жилището представляваше една средна по големина стая,повдигната на полуетаж и един приличащ на коридор и обособен за кухня ,умивалня и т.н.приземен придатък,до който се стигаше слизайки по 5-6 изкривени от времето и стръмни дървенои стълби.Толкова.Баня и тоалетна,нямаше,на двора имаше външна тоалетна обща за всички обитатели на къщата.Тясно и малко,но мястото където аз бях най-щастливото дете и се чувствах най-обичана!Имаще и малко дворче с калдаръм,където що весели игри съм изиграла с внучката на хазяйте,направих първият си шпагат,натисната от нея яко по главата(Краси ходеше на спортна гимнастика в "Ялта"и мисля ,че бе доста добра,но преживя някаква травма и до там със спорта)Баба нямаше цветя,но имаше едно,което не му знам българското име,но в Германия се нарича "Вундер блуме" и аз като го видях,си го купих веднага,защото ми навя спомена за нея.Имаше мисля и 5 колци с домати...
Това,което си спомням затваряйки очи и пренасяйки се там през лятото са проснатите върху тревата между кълдаръма  изпрани със синка  бабини чаршафи и нейното през петминутно подвикване да внимавам къде ходя и стъпвам.Баба имаше най-белите чаршафи,които някога съм виждала,постигаше го по този невероятен начин и когато ги надиплеше в тях се прокрадваха бледи сини отблясъци-от синката.От нея тя слагаше и на още едно място,в последната вода,с която изплакваше косата си-така ми напомняше леко за Мълвина,феята със сините коси от Пинокио.
Дядо страдаше от астма,когато вече живеех при тях,бе пенсиониран,така,че много често ходехме на разходки с него.Любимата ни дестинации с автобус бе хижа "Приста",а пеша-парка на младежта.А вечер-градската градина,където дядо се заговарваше с други пенсионери-дядовци като него,довели внучетата си да поприпкат на воля и да поиграят там!А такава игра падаше,и такава жмичка се играеше,няма да ви разказвам!Имаше толкова храсти дървета с хралупки,и без такива.абе чудесно беше!Тук ще спомена,че аз съм се губила веднъж в живота си,и това бе точно една вечер там.Не знам как точно е могло да стане,знаех точно на коя пейка е седнал дядо,но после го нямаше там,въртях се,търсих го,е не и не! Явно съм се разплакала,а полицейското управление бе там където сега е театъра и явно някой ме е завел там.Беше много забавно и интересно,смешното е,че знаех адреса си,но знаех на дядо само едно име :"дядо Митьо" и толкова...А моите си ги декламирах и трите,но те нали се сещате,в случая нямаха голяма стойност.
Сега от позицията на времето винаги се усмихвам на гротеската от моето загубване.Който познава центъра на Русе и пространството около паметника на "Свободата" знае,че там да се загубиш звучи абсурдно! Пространството е открито и четириъгълно.Винаги се питам,как обаче аз успях да направя и невъзможното- възможно тогава и да се загубя! Но пък в полицейското бе толкова хубаво и забавно,купиха ми сладолед,черпеха ме с оранжада и бонбони,че даже обмислях дали да не почна да се губя по- честичко... ?!
По време на пролетните ни разходки,дядо ми разказваше за растенията,цветята,за това,че ние хората, трябва да се грижим за дърветата,че не трябва да ги нараняваме,показваше ми такива,чиято кора бе нарязана с ножка и те бяха пуснали смола между нарезите,все едно ,че бяха плакали....Винаги питах:"Дядо,а дървото боли ли го?!"
Обожавах да бера горски теменужки и да нося малко букетче на баба от пролетните ни излети.Ако зависеще от мен,сигурно можех да си нося кошничка и да избера всички теменужки по поляната,но дядо спираше ентусиазма ми и казваше,че е достатъчно,не бива да се обира всичко,трябва да има какво да остане , за да има и догодина. Доста често се оказваше, че съм изтръгнала някоя с коренче, дадо ми обясняваше,че тя вече никога няма да поникне пак,а аз се разплаквах,че съм я убила...
Пътувайки в автобуса, дядо ме научи на три прости правила:
1.Има ли свободно място-сядаш.
2.Няма ли-хваштам се здраво за дръжката на някоя седалка,за да не падна,когато автобуса се движи и особено да внимавам при потеглянето от тласъка и при спирането,от рязки спирачки.
3.Седнала ли съм в автобус,но влезне ли на спирка бремена жена,майка с малко дете или стар човек-ставам и им правя място те да седнат.
Прочетох на 5 и прописах на 6 години.Никой не ме караше,аз тях тормозех да ме учат.Виновен бе отново дядо.Вечер ,когато лягах,винаги го карах да ми разкаже или прочете нещо.Ако не успявах да заспя исках още,а той се измаряше,а и астмата му пречеше.Тогава казваше така:"Като се научиш да четеш сама,ще четеш толкова,колкото поискаш!"А аз все го питах:"А аз кога ще се науча да чета??! И как ще стане това? Как се учи човек да чете ,дядо?!" По този начин,събудил веднъж моето любопитство,аз нямах вече мира.Мухичката бе пусната и жужеше ли жужеше!!! И така,аз бях тази,която тормозеше тия стари хора с моя детски интусиазъм и нетърпение да ме учат! Лошото бе с писането,защото майка все не харесваше как изписвам буквите и почти бях готова да спра да пиша,мама винаги е успявала да ме доведе до лудост с нейното недоволство.Толкова исках да я зарадвам,а тя все бе недоволна и ми намираше кусури.Сега,с годините,се надявам да се гордее с мен,с нещата които съм постигнакла,постигам и ще постигна,но знам ли??!С нея приказваме малко на различни езици и никога не си намерихме общия език за разговор,уви...
Заради дядо обаче изяхдах и по някой шамар от мама! Това се случваше,когато видеше мазните петна по джобовете на палтенцето,от хартийките от баничка или милинка,които бях скрила там грижливо след закуска,за да не правя боклук по улицата,а не бях намерила кошче .Тогава ги пъхах редовно в джоба!Е сещате се какво става сзс сочно омазнена хартия,попаднала до плат!
Втората поразия бе,да ми види новите обувки с очукани бомбета...Тогава ставаше революция!!! А проблема бе,че дядо вървейки,подритваше дребните чакълени камъчета,които срещаше по пътя си. Е той сигурно го е правел както трябва,но аз в стремежа си да му подражавам,познайте как съм целела и ритала камъните като футболна топка!
С дядо се стараехме да не нарушаваме обществения ред,но за едно бяхме единодушни- нито една пътека в парковете не е поставена на правилното място!И до ден днешен,няма сила,която да ме накара да заобиколя,когато мога да намеря по-краткия път,ако ще да е през тревата! Не прегазвам само градинка,но ако мога да я прескоча-првя го.Изградила съм си навик,когато се движа в непознато място,да се спра за миг,вдигам глава,оглеждам се,няколко секунди са ми нужни за да фотографирам ситуацията и да намеря най-прекия път...Това го научих,когато бях на 5-6 годинки...вече съм на 46...Ето за това ви казвам,че семейството е много важно и навиците от детството се променят най-трудно или -никога!
Мога да разказвам още много за родителите на моята майка,но мисля да спра до тук.

Всяка вечер,лягайки си аз пожелавам на любимите ми хора,напуснали този свят да са много щастливи там където са! Защото вярвам,че добротата не може и не бива да умира! Моята баба и дядо ми даваха любов и доброта и ме научиха някак неусетно и неясно как и по какъв начин   и аз да раздавам от моята любов и доброта на другите....
Днес искам да им благодаря,за това,което са направили за мен,да им кажа ,че съм щастлива такава,каквато съм,че страшно ги обичам и няма да спра да ги обичам,и докато аз съм жива,ще са живи и те,чрез моите спомени за тях! Липсват ми,много дори като визуални фигури,но често си разговарям мисловно с тях и вярвам,че те бдят над мен и моя живот,както и над този на близките ми и любими хора!

Импулс

Три дни не се бях докосвала до какъвто и да било шев...Явно ми е било нужно,а и толкова други неща имах за вършене по план и без такъв...Когато живееш на две места и домът ти не е обитаем,винаги има какво да те подразни в него и да намериш хилати неща за чистене и привеждане в по-добър вид.Така се завъртяха и моите вторник и сряда,в добавка отидох веднъж до фитнес залата ,а за награда се поглезих и с една сауна накрая.Видях се и с двете си приятелки,което винаги ме изпълва с нова енергия,обогатява ме с нови знания (и двете четат много) и си тръгнах с две нови книги за четене "Автогенен тренинг" и "Медицински речник на болестите"-тя ми е подарък от Ива,защото бях споменала,че искам да имам анатомична книга на човешкото тяло със снимки ,описания на отделните заболявания и т.н.И тя видяла тази на промоция и ми я купила,като и не даде да се изрече за плащане.И двете книги са на немски,но това е добре,ще се трупат едновременно двойно знание: езиково обогатяване и познание в дадена област.
С автогенния тренинг вече люлях махало и го здвижвак в различни посоки и кръг.Надявам се,да се науча да владея ума си и най вече,да му давам почивка....но нещо с медитацията...хич ме няма.
Та така,че се отклоних от темата,снощи изгледах два филма и вече се канех да си лягам,когато ме прониза неописуемо желание да взема иглата,конците и да шия! Отидих в другата стая,взех първия плат,който реших,че става за основа,нанизах го на гергефа....и ших до 3 часа през нощта ...ирисите,които гледах миналия ден на клипче.Пробвах и къдренето на листата със спомагателен конец,правих и опит за лупина,макар,че си давам сметка,че двете цветя не цъфтят по едно и също време,но смятах,че само ирисите ми са много голи като петно и някак си ниски исках нещо във височина,но и да е елегантно цялото звучене.

Получи се ето това:
 Аз ви казвам довиждане и ви пожелавам един усмихнат петък!
 До скоро !
 Дива

16 февруари 2011 г.

Новото ми изкушение

Днес се прибрах в къщи като горд собственик на ето тази книга

Следващото предизвикателство в живота ми се нарича филц! Хубавото е,че има и DVD към нея.

 Така, че дори и да не разбера нещо,надявам се филмчето да го изясни.За съжаление,няма за медода на филцвне с игла,но ако взема решение да развия и това си хоби,ще си взема още книги и то-не само една!
Ваша Дива

14 февруари 2011 г.

Разчистване

Ето с какво се занимавах днес:
 Сортитране,гладене и разделяне по цветове на остатъчните парченца от последните няколко седмици
След което сортиране на макари,панделки ,мъниста,мулинета и какво ли още не по местата им.
 Резултата:

 Днес мързелувам ,четейки книга,чакам края на работния ден,за да си дойде Вилфрид и да отидем до ресторанта,който си нарочихме на последната разходка в Гюнцбург,за да почетем и двата празника .

Чвстит ден на влюбените-Св.Валентин!(посвещавам на Геновева)

Дарба и изкуство е да умееш да обичаш! Блогословия е - да си обичан ! А този,който има и двете,е щастливец!
Така изглежда едно дърво, декорирано в САЩ , по случай деня на влюбените


А днес е моят 6-ти Св.Валентин в Германия.Всяка година за този празник купувам по едно каменно сърце за спомен.Първото такова видях съвсем случайно в Butlers  ,веднага ми хареса и го купих.Не съм пропуснала да го купя и тази.Но реших в добавка да направя и пано,като да е смесица от куилт с апликация и отново новото ми увлечение-обемна бродерия.А с идеята за паното,дойде и тази за едно малко каре,в същата цветова гама и същата червена щампа на рози,от която са направени сърцата.

Ето,това чакаше Вилфрид рано тази сутрин за "Добро утро"


 Ето малко снимки в развитието му.

А това е един от залезите,наблюдавани и заснети от мен,докато шия.

Нека е моя поздрав към всички вас днес,празнуващи празника на любовта или този на плодородния берекет-Трифин Зарезан.
Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255 години. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност.
Пожелавам на всички ви един чудесен понеделнишки старт в новата седмица,а защо не и в любовта?! И една голяма усмивка,разбира се!