Публикации

Показват се публикации от Август, 2014

Отново към Германия...

Изображение
И така... приключи поредния етап от живота ни във Франция. Утре ни предстоят 1100 км до домът ни в Германия..., който ще ни е дом точно само една нощ и после - ново преместване, в следващото '' у дома'' - за 2 месеца.
Питам се понякога дали така ме е орисала орисницата ми или пък силната ми жажда да пътувам и любознателността ми да откривам нови и нови места, неща, хора и да опознавам техния живот провокира този  начин на ''живот на колела''? Питам се, но да си призная честно, може и да остане този въпрос без отговор. Това няма да ме притесни, защото ме удовлетворява. Реално по-измъчения от двама ни е съпруга ми- за него всъщност ме е грижа при тези местения се опитвам да поема по-голямата отговорност и натовареност по организация, опаковане, товарене- разтоварване и редене на такъмите ни. Да, това си е рибарски термин, но наистина това е думата, която смятам, че най-ни подхожда, защото аз мъкна със себе си и навсякъде моята малка работилничка, понсям &…

За старите вещи...

Изображение
Трудно ми е да се разделям с вещите си, правя го с голяма неохота, все едно че откъсвам част от себе си. Такава е съдбата и на тези чехли, чиито подметки се износиха и плетеницата по тях се разръфа. 


И все пак ще го направя и ако качвам тази снимка то не е за да си покавам чехлите, а за да ви кажа, че за да влизат в живота ни нови неща, трябва да им отваряме място, като рачистваме около нас всичко ненужно и непотребно без тъга и съжаление. Все пак в един човешки живот са малко нещата, които ни придружават през целия ни житейски път, а и вкусовете ни се променят. Променя се тялото ни, ходилата ни, усещанията ни, желанията ни.
Има една мисъл, че ако нещо не сме облекли или използвали една година, то явно не ни е нужно - или го подарете или- изхвърлете. 
Жалко е, че в случая мога да ги подаря някому, ако му харесат , но съм далеч , а обратно в колата за Германия няма да попаднат.
И когато се установя в България за постоянно, ще направя една гооооооляма чистка на целия си дом- особе…

Възглавница за Лаура.

Изображение
Когато уших одеялото на Лаура през 2009-2010 година, аз грижливо събрах в плик остатъка от платовете. Винаги првя така, когато шия одеало за подарък- утре може да ми дойде някоя хрумка и да прибавя нещо  дребно към  вече сътвореното.
Така и стана, уших един допълнителен блок с геометрията на квадрта вложен като модел в одеалото, и направих и един друг квадрат със същата големина, но различна геометрия.


Когато миналата седмица извадих паното, което шия пак за Лаура, изскочиха и тези два квадрата. Е, не му мислих много, а изрових от торбата с ципове един тъмен , приших двата квадрата един с друг, добавих ципа и калъфката с размери 40 Х 40 см е готова!

И от останалите парченца, спретнах и едно сърчице- за късмет в любовта и хубави емоции. Сърчицето има две лица:




Сега работя над паното- бродирам му дребни цветя , листа и клонки, но за него ще има специална тема.
Тук само един поглед :

И така, на вас - жизнерадостна неделя!

Новата дрешка за моя таблет

Изображение
Когато Вилфрид ми подари поредната електронна играчка - таблет Samsung Galaxsy незнам си кое поколение... беше в калъф -имитация на кожа. С времето ъглите се износиха и протъркаха, тъй като аз го влача навсякъде с мен, макар, че не го ползвам активно. За мен лаптопа си остава нещо предпочитаемо с големия си екран и удобната клавиатура за писане( нищо, че моята издава все повече багажа...). Та... ,когато заумувах в какво да вградя поредната малка бродерия, пред погледа ми се мерна остатъка от наситенорозовия плат, с който кантирах част от квадратите в одеялото за Анна-Изабела и моментално усетих, колко подходящо ще си пасне с цвета на бродерията на глицинията. Не бе нужно дълго да умувам...
Първата крачка -да обиколя бродерията , показа, че не съм сбъркала.
И тогава ми мина мисълта, че за да е истински мое, трябва да поставя и монограма си на него. Е, избродирах го, но бе доста трудно и си давам сметка, че зрението на човека е нещо относително. Трябва да отида на лекар, защото очите …

Историята на една възглавничка

Изображение
И така... новата ми възглавничка ме връща в спомените през 2011 г, когато се наложи да остана две седмици в България, а се оказа, че нямам никакво ръкоделие под ръка.
И така... когато установих, че книгата не ми е достатъчна, тръгнах на разузнаване в Смолян за панделки, мулинета, игли и - гергеф.
След като учудващо бързо си купих две игли с широки уши и остър връх за панделките, аз бодро и с увереност тръгнах към магазините за кинкалерия.
Бодростта ми обаче много бързо се изпари, поради факта, че освен няколкото цвята сатен в един от четирите магазина, няма да намеря.
Най-голямата трудност се оказа намирането на гергеф, но! Който търси- намира, и се оказа, че моите два гергефа ме очакват... в магазин за бельо!
Грабнах ги, върнах се да купя по 5 м от четирите цвята панделка, ставаща за бродиране на цветя и - в къщи!Това са цветята с най-голям обем в розово, лила, бяло и екрю



Модела? Почти както всички останали, следвах сърцето си и усещането за цветове, форми, контраст.




Следкато запо…

Новият ми несесер за игли

Изображение
В момента , когато видях несесера на Жижу в групата по пачуърк в Барневил-Картере , го пожелах! Какво ти, направо се влюбих! Толкова мъничък и така изящен , напомнящ четирилистна детелина в разтворено състояние и сърчице- в сгънато. Тя явно забеляза желанието,примесено с умиление в погледа ми и на следващата сряда носеше картоненото шаблонче, по кето бе ушила несесерчето си. Намериха ми на бързичко картонче, за да си го пречертая, с жестове ми обясниха да пречертая и рзделителните черти, а Ирен ми даде от нейните филцове в различни цветове, за да с направя вътрешния  слой, на който се забождат иглите. Тук ще спомена, че всички са много мили и  обгрижват неимоверно!
И така... няколко седмици нямах възможност да посегна към шаблона, защото упорито шиех паното за конкурса, а след това се амбицирах да довърша още едно , но онзи ден видях отново шаблончето и изпитах такова неистиво желание да го ушия, че то просто.... се случи! Зарязах всичко останало и се захванах с несесера.
Удивително е…