29 август 2014 г.

Отново към Германия...

И така... приключи поредния етап от живота ни във Франция. Утре ни предстоят 1100 км до домът ни в Германия..., който ще ни е дом точно само една нощ и после - ново преместване, в следващото '' у дома'' - за 2 месеца.
Питам се понякога дали така ме е орисала орисницата ми или пък силната ми жажда да пътувам и любознателността ми да откривам нови и нови места, неща, хора и да опознавам техния живот провокира този  начин на ''живот на колела''? Питам се, но да си призная честно, може и да остане този въпрос без отговор. Това няма да ме притесни, защото ме удовлетворява. Реално по-измъчения от двама ни е съпруга ми- за него всъщност ме е грижа при тези местения се опитвам да поема по-голямата отговорност и натовареност по организация, опаковане, товарене- разтоварване и редене на такъмите ни. Да, това си е рибарски термин, но наистина това е думата, която смятам, че най-ни подхожда, защото аз мъкна със себе си и навсякъде моята малка работилничка, понсям ''светът на ИДА'' по пътищата до следващия адрес, за да мога да сътворявам нови и нови нещица и творби, с които да зарадвам почтитателите си или сгрея нечие сърце. Както днес зарадвах хазяйката си с моя несесер за игли, който й подарих.
И така, колите са натоварени и чакат утре по ранина да натиснем педалите им и да се понесем пчти поцялата й дължината през Франция...

Първите две снимки са от багажника на съпруга ми - неговата кола е '' пощадена'' както винаги, при това си има и екстра- може да си бере доматки  :) .
Моята кола съответно е препълнена, а в добавка- и багажник над колата, което си е допълнително предизвикателство при всяко пътуване.


Не се оплаквам. А и честно, колите са достатъчно ''прилично ненатоварени'' - историята познава и други ситуации, когато на седалката до мен  имам спътник, но не човек, а - товар. Сега ако ми доскучае, мога и стопаджия да си взема :).
И така, за довиждане получих и една малка разсадена от дъщерята на хазяите  дъбовидна хортензия. Много е мъничка, но знам, че ще поресне в градината ми в Чокманово, ще ме радва с цвят и ще ми носи винаги спомен за Нормандия и това славно време тук, което ще запазя дълбоко в камерата на сърцето си, или онази част от него, която си тъгва от тук, защото една частичка от него ще остане завинаги на това място. И точно тя ще ме накара да се върна отново , ще ме вика и зове обратно, и аз знам, че ще е така, за да се срещнем отново с океана, за да почувствам силния порив на вятъра и  видя пак неподправено суровата красота на тази част от Франция. Ще бъде така. Знам го.




27 август 2014 г.

За старите вещи...

Трудно ми е да се разделям с вещите си, правя го с голяма неохота, все едно че откъсвам част от себе си. Такава е съдбата и на тези чехли, чиито подметки се износиха и плетеницата по тях се разръфа. 


И все пак ще го направя и ако качвам тази снимка то не е за да си покавам чехлите, а за да ви кажа, че за да влизат в живота ни нови неща, трябва да им отваряме място, като рачистваме около нас всичко ненужно и непотребно без тъга и съжаление. Все пак в един човешки живот са малко нещата, които ни придружават през целия ни житейски път, а и вкусовете ни се променят. Променя се тялото ни, ходилата ни, усещанията ни, желанията ни.
Има една мисъл, че ако нещо не сме облекли или използвали една година, то явно не ни е нужно - или го подарете или- изхвърлете. 

Жалко е, че в случая мога да ги подаря някому, ако му харесат , но съм далеч , а обратно в колата за Германия няма да попаднат.
И когато се установя в България за постоянно, ще направя една гооооооляма чистка на целия си дом- особено на тавана е пълно с неща в кашони, които няма да докосна никога, но имат някаква сантиментална стойност за мен или - съпруга ми. Ми сантиментлност или не- време е да се научим да се разделяме с непотребните ни вещи.

17 август 2014 г.

Възглавница за Лаура.

Когато уших одеялото на Лаура през 2009-2010 година, аз грижливо събрах в плик остатъка от платовете. Винаги првя така, когато шия одеало за подарък- утре може да ми дойде някоя хрумка и да прибавя нещо  дребно към  вече сътвореното.
Така и стана, уших един допълнителен блок с геометрията на квадрта вложен като модел в одеалото, и направих и един друг квадрат със същата големина, но различна геометрия.


Когато миналата седмица извадих паното, което шия пак за Лаура, изскочиха и тези два квадрата. Е, не му мислих много, а изрових от торбата с ципове един тъмен , приших двата квадрата един с друг, добавих ципа и калъфката с размери 40 Х 40 см е готова!

И от останалите парченца, спретнах и едно сърчице- за късмет в любовта и хубави емоции. Сърчицето има две лица:




Сега работя над паното- бродирам му дребни цветя , листа и клонки, но за него ще има специална тема.
Тук само един поглед :

И така, на вас - жизнерадостна неделя!

15 август 2014 г.

Новата дрешка за моя таблет


 Когато Вилфрид ми подари поредната електронна играчка - таблет Samsung Galaxsy незнам си кое поколение... беше в калъф -имитация на кожа. С времето ъглите се износиха и протъркаха, тъй като аз го влача навсякъде с мен, макар, че не го ползвам активно. За мен лаптопа си остава нещо предпочитаемо с големия си екран и удобната клавиатура за писане( нищо, че моята издава все повече багажа...).
Та... ,когато заумувах в какво да вградя поредната малка бродерия, пред погледа ми се мерна остатъка от наситенорозовия плат, с който кантирах част от квадратите в одеялото за Анна-Изабела и моментално усетих, колко подходящо ще си пасне с цвета на бродерията на глицинията. Не бе нужно дълго да умувам...
Първата крачка -да обиколя бродерията , показа, че не съм сбъркала.
И тогава ми мина мисълта, че за да е истински мое, трябва да поставя и монограма си на него. Е, избродирах го, но бе доста трудно и си давам сметка, че зрението на човека е нещо относително. Трябва да отида на лекар, защото очите ми се променят, а аз не знам какво точно им е, факт е, че очилата които ползвам не са ми достатъчни, налага се да отдалечавам бродерията далеч от мен, за да не е рамазан контура, който виждам, което пък е фатално за един перфектен контур на бродерията, дразни ме, но какво пък, неравностите и кривините както казва Вилфрид, създават на творбите неповторимост. Никой не може да фалшифицира кривините на тегелите ми, нито неравността в дължините на бродираните от мен бодове :) !
 Продължих нататък, но се оказа, че ширината на извицата плат е по-тясна с около 2 см от ширината на предницата , която се получи. Е, трябваше да измисля нещо и аз го измислих- приших контрстни ленти в жабешко зелено, на които после избродирах линия от мъниста , които участват в цветята на бродерията.
Разбира се, не пропуснах да поставя и инициала си - за къде без него? Та гърба си стана направо "професионално-фабричен"
Започна пинкането с вътрешния калъф и прикачването му към външната част, което си бе и най-трудоемко и нервещо, тъй като вътрешния калъф е с около два сантиметра по-тесен, за да не ''танцува'' таблета вътре и да няма възможност лесно да се изплъзва от леглото си, което може да има доста фатални последици понякога.
И така, почти готов, остана да му направя и петлика за закопчаване, отново на ръка съответно...
Тази снимка е правена без светкавица, цвета е видоизменен и илюзорен и точно това ми хареса в нея, едно усещане за старинност има в тази мекота, сякаш виждам този калъф... след 20 години.
Тук ще ви покжа и моето малко ''бижу'' -ютийката на Prym ,
 която е наистина перфектна и получих за р.си ден в добавка на специално одеалце разчертано като дъската за рязане в сантиметри с размер 60 х90 см и специално покритие отдолу за да не уврежда повърхината на масата отдолу от топлината, както и платче , през което да се глади при финни материи.
И така, таблета ми си има нова дрешка и спи доволно в нея вече втора нощ.
Това за днес от мен, а за вас денят да е изпълнен с чудеса и предизвикателства , които чакат да ги откриете!

Не вярвате в чудесата?? Е, там грешите, защото сте заобиколени с тях, само трябва да имате очи да ги видите и да повярвате в тях. Те са нетърпеливи да ви дарят със себе си! :)


14 август 2014 г.

Историята на една възглавничка


 И така... новата ми възглавничка ме връща в спомените през 2011 г, когато се наложи да остана две седмици в България, а се оказа, че нямам никакво ръкоделие под ръка.
И така... когато установих, че книгата не ми е достатъчна, тръгнах на разузнаване в Смолян за панделки, мулинета, игли и - гергеф.
След като учудващо бързо си купих две игли с широки уши и остър връх за панделките, аз бодро и с увереност тръгнах към магазините за кинкалерия.
Бодростта ми обаче много бързо се изпари, поради факта, че освен няколкото цвята сатен в един от четирите магазина, няма да намеря.
Най-голямата трудност се оказа намирането на гергеф, но! Който търси- намира, и се оказа, че моите два гергефа ме очакват... в магазин за бельо!
Грабнах ги, върнах се да купя по 5 м от четирите цвята панделка, ставаща за бродиране на цветя и - в къщи!Това са цветята с най-голям обем в розово, лила, бяло и екрю



Модела? Почти както всички останали, следвах сърцето си и усещането за цветове, форми, контраст.




Следкато започнах да разчиствам старите си и недовършени започнати проекти, тази бродерия бе сред първите, които получи привилегията да бъде '' обчечена'' в калъфка за възглавничка.
Едно UFO в по-малко и една слънчева лятна калъфка в повече.
Резултата? Мен ми е слънчево като я погледна и ме усмихва, значи съм се спрвила . А на вас как ви въздейства?





Хайде, забавлявайте се, всеки миг е ценен! Пропуснатото днес, никога няма да ви бъде дадено утре!
Усмихнат ден!


9 август 2014 г.

Новият ми несесер за игли

В момента , когато видях несесера на Жижу в групата по пачуърк в Барневил-Картере , го пожелах! Какво ти, направо се влюбих! Толкова мъничък и така изящен , напомнящ четирилистна детелина в разтворено състояние и сърчице- в сгънато. Тя явно забеляза желанието,примесено с умиление в погледа ми и на следващата сряда носеше картоненото шаблонче, по кето бе ушила несесерчето си. Намериха ми на бързичко картонче, за да си го пречертая, с жестове ми обясниха да пречертая и рзделителните черти, а Ирен ми даде от нейните филцове в различни цветове, за да с направя вътрешния  слой, на който се забождат иглите. Тук ще спомена, че всички са много мили и  обгрижват неимоверно!
И така... няколко седмици нямах възможност да посегна към шаблона, защото упорито шиех паното за конкурса, а след това се амбицирах да довърша още едно , но онзи ден видях отново шаблончето и изпитах такова неистиво желание да го ушия, че то просто.... се случи! Зарязах всичко останало и се захванах с несесера.
Удивително е, че лично при мен, дребните неща, в които на пръв поглед не изискват много усилие и време, се получават винаги много трудоемко. Допуснах както винаги и някои грешки, но то така човек се учи. Следващия ще го направя от два или- максимум- 4 цвята, защото площта е много малка, а в центъра се натрупва толкова много плат, че е невъзможно да се шие качествено, съответно разместих ъглите на розетката и това ме дразни всеки път когато я погледна.
 Но пък  първите неща винаги носят аромат на неповторимост и единственост, и колкото и несесерчета да ушия след това, споменът ми за този ще е най-силния.
 Научих се да обточвам крива форма с бие, плата се реже ''на верев'' както казваше баба ми и аз още от малка се научих, гледйки я как обточва на ръка деколтетата и ръкавните извивки на блузите и роклите на клиентките си, че срязания по диагонал плат има по-висока еластичност и позволява по-добро обточване на извивки. До сега не бях правила толкова крива линия, но вече и това ми се случи.
Също и изработих петлика за закопчаването изцяло на ръка, а как се шие ръчно, научих също в групата по пачуърк, тук почти всички жени шият ръчно своите куилтове. Аз ръчно пришивам с така наречения '' бод зад игла'', а жените пришиват със ситна тропоска. Мислех си, че няма да е така качествено и здраво, но се оказа, че съм грешала.
 И така, моето несесерче от вътре е разбира се - розово! За да ми е винаги нежно и розово на душата, когато посегна към него.
А събрано и закопчано- изглежда така:
Идеята на винената страна да избродирам монограм на името си, но ще видим. И така си ми харесва!

Усмихнат да е денят ви! :)