Новата дрешка за моя таблет


 Когато Вилфрид ми подари поредната електронна играчка - таблет Samsung Galaxsy незнам си кое поколение... беше в калъф -имитация на кожа. С времето ъглите се износиха и протъркаха, тъй като аз го влача навсякъде с мен, макар, че не го ползвам активно. За мен лаптопа си остава нещо предпочитаемо с големия си екран и удобната клавиатура за писане( нищо, че моята издава все повече багажа...).
Та... ,когато заумувах в какво да вградя поредната малка бродерия, пред погледа ми се мерна остатъка от наситенорозовия плат, с който кантирах част от квадратите в одеялото за Анна-Изабела и моментално усетих, колко подходящо ще си пасне с цвета на бродерията на глицинията. Не бе нужно дълго да умувам...
Първата крачка -да обиколя бродерията , показа, че не съм сбъркала.
И тогава ми мина мисълта, че за да е истински мое, трябва да поставя и монограма си на него. Е, избродирах го, но бе доста трудно и си давам сметка, че зрението на човека е нещо относително. Трябва да отида на лекар, защото очите ми се променят, а аз не знам какво точно им е, факт е, че очилата които ползвам не са ми достатъчни, налага се да отдалечавам бродерията далеч от мен, за да не е рамазан контура, който виждам, което пък е фатално за един перфектен контур на бродерията, дразни ме, но какво пък, неравностите и кривините както казва Вилфрид, създават на творбите неповторимост. Никой не може да фалшифицира кривините на тегелите ми, нито неравността в дължините на бродираните от мен бодове :) !
 Продължих нататък, но се оказа, че ширината на извицата плат е по-тясна с около 2 см от ширината на предницата , която се получи. Е, трябваше да измисля нещо и аз го измислих- приших контрстни ленти в жабешко зелено, на които после избродирах линия от мъниста , които участват в цветята на бродерията.
Разбира се, не пропуснах да поставя и инициала си - за къде без него? Та гърба си стана направо "професионално-фабричен"
Започна пинкането с вътрешния калъф и прикачването му към външната част, което си бе и най-трудоемко и нервещо, тъй като вътрешния калъф е с около два сантиметра по-тесен, за да не ''танцува'' таблета вътре и да няма възможност лесно да се изплъзва от леглото си, което може да има доста фатални последици понякога.
И така, почти готов, остана да му направя и петлика за закопчаване, отново на ръка съответно...
Тази снимка е правена без светкавица, цвета е видоизменен и илюзорен и точно това ми хареса в нея, едно усещане за старинност има в тази мекота, сякаш виждам този калъф... след 20 години.
Тук ще ви покжа и моето малко ''бижу'' -ютийката на Prym ,
 която е наистина перфектна и получих за р.си ден в добавка на специално одеалце разчертано като дъската за рязане в сантиметри с размер 60 х90 см и специално покритие отдолу за да не уврежда повърхината на масата отдолу от топлината, както и платче , през което да се глади при финни материи.
И така, таблета ми си има нова дрешка и спи доволно в нея вече втора нощ.
Това за днес от мен, а за вас денят да е изпълнен с чудеса и предизвикателства , които чакат да ги откриете!

Не вярвате в чудесата?? Е, там грешите, защото сте заобиколени с тях, само трябва да имате очи да ги видите и да повярвате в тях. Те са нетърпеливи да ви дарят със себе си! :)


Коментари

  1. Поредната красота, сътворена от твоите ръце!!! Честито ти ново калъфче!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?