Новата дрешка за моя таблет

 Когато Вилфрид ми подари поредната електронна играчка - таблет Samsung Galaxsy незнам си кое поколение... беше в калъф -имитация на кожа. С времето ъглите се износиха и протъркаха, тъй като аз го влача навсякъде с мен, макар, че не го ползвам активно. За мен лаптопа си остава нещо предпочитаемо с големия си екран и удобната клавиатура за писане( нищо, че моята издава все повече багажа...).

Та... ,когато заумувах в какво да вградя поредната малка бродерия, пред погледа ми се мерна остатъка от наситенорозовия плат, с който кантирах част от квадратите в одеялото за Анна-Изабела и моментално усетих, колко подходящо ще си пасне с цвета на бродерията на глицинията. Не бе нужно дълго да умувам...

Първата крачка -да обиколя бродерията , показа, че не съм сбъркала.
И тогава ми мина мисълта, че за да е истински мое, трябва да поставя и монограма си на него. Е, избродирах го, но бе доста трудно и си давам сметка, че зрението на човека е нещо относително. Трябва да отида на лекар, защото очите ми се променят, а аз не знам какво точно им е, факт е, че очилата които ползвам не са ми достатъчни, налага се да отдалечавам бродерията далеч от мен, за да не е рамазан контура, който виждам, което пък е фатално за един перфектен контур на бродерията, дразни ме, но какво пък, неравностите и кривините както казва Вилфрид, създават на творбите неповторимост. Никой не може да фалшифицира кривините на тегелите ми, нито неравността в дължините на бродираните от мен бодове :) !

 Продължих нататък, но се оказа, че ширината на извицата плат е по-тясна с около 2 см от ширината на предницата , която се получи. Е, трябваше да измисля нещо и аз го измислих- приших контрстни ленти в жабешко зелено, на които после избродирах линия от мъниста , които участват в цветята на бродерията.

Разбира се, не пропуснах да поставя и инициала си - за къде без него? Та гърба си стана направо "професионално-фабричен"
Започна пинкането с вътрешния калъф и прикачването му към външната част, което си бе и най-трудоемко и нервещо, тъй като вътрешния калъф е с около два сантиметра по-тесен, за да не ''танцува'' таблета вътре и да няма възможност лесно да се изплъзва от леглото си, което може да има доста фатални последици понякога.

И така, почти готов, остана да му направя и петлика за закопчаване, отново на ръка съответно...

Тази снимка е правена без светкавица, цвета е видоизменен и илюзорен и точно това ми хареса в нея, едно усещане за старинност има в тази мекота, сякаш виждам този калъф... след 20 години.
Тук ще ви покжа и моето малко ''бижу'' -ютийката на Prym ,

 която е наистина перфектна и получих за р.си ден в добавка на специално одеалце разчертано като дъската за рязане в сантиметри с размер 60 х90 см и специално покритие отдолу за да не уврежда повърхината на масата отдолу от топлината, както и платче , през което да се глади при финни материи.
И така, таблета ми си има нова дрешка и спи доволно в нея вече втора нощ.
Това за днес от мен, а за вас денят да е изпълнен с чудеса и предизвикателства , които чакат да ги откриете!

Не вярвате в чудесата?? Е, там грешите, защото сте заобиколени с тях, само трябва да имате очи да ги видите и да повярвате в тях. Те са нетърпеливи да ви дарят със себе си! :)