29 ноември 2013 г.

Кухнята на втория етаж..


Нашата кухня на втория етаж бе спонтанно решение,което взех на един дъх. Казвам така, защото стаята, в която я изградих бе предвидена за перално помещение и е единствената на втория етаж,която имаше канализация. Стори ми се обаче глупаво, да монторам в стая с квадратура над 10м2 само една пералня и сушилня. При това , съществуващата кухня на първия етаж бе с вградени уреди от продавача на къщата и място за нашите електроуреди: фурна, керамични котлони, хладилник за вграждане, миялна машина и страхотната ми керамична мивка, която е сравнително нова(на около 4 години)- нямаше...Тогава си казах, че в котелното помещение ще се обособи стаичка за пералнята и сушилнята, а горе ще се направи кухня с нашите уреди маса и столове.Речено- сторено!
Но се оказа, че да направиш пачуърк кухня от различни по цвят мебели в наличната българска деиствителност никак  не е лесно...
Тръгнах от идеята, че масата ми е дъб-рустикал и ми се иска и шкафовете да са дъб. Уви, за истински дъб и дума не можеше да става. Дърводелеца, комуто съм се доверила, защото е наистина качествен,ми обясни, че ако сега закупя дъб, трябва да го суша поне 3 години..., ако искам да имам качествен материал за шкафовете. Не можех да чакам и за материал 3 години! Та аз искам да ползвам тази кухня още днес и сега!
Така, че минах на варианта да си поръчам кухня с MDF. Оказа се обаче, че само вратичките ще са от MDF, а страниците- ПДЧ или Кроношпан ...т.е. талашит. Ок, преглътнах и това, избрах си една от кънтри -кухните на Alno(страхотни са, но и цените- подобаващи, около 40000 лв за модел подобен на моя, разбира се, това с вградени уреди, но дори и без тях , цена за кухня от порядъка на 12-15 хиляди лева си е много! ).Моят модел имаше нещо,на което много държах- отдушника над котлоните да повтаря шапка на кмина, кето придаваше целия чар и самобитност на кухнята.
И така, рових тук, рових там..., накрая ми препоръчаха една фирма в с.Старцево, на около 50 км от Смолян.
Няма да коментирам фирмата, нити времето за изпълнение, нито монтажа. Само ще кажа, че като цяло се вързаха всички елементи в нея, дюшемето в тази стая от на-новото, сега изглежда да е най- старото, но пък кой ли му обръща внимание?
И малко снимки...
 Пристигналата кухня, бе разделена на две части- едната- под чардака,


а другата - в долната кухня и кът за хранене


Монтажа се оказа бавна и сложна работа, отне два дни, след което се идва още 3 пъти за доработки...










Тъй като Вилфрид много искаше гранитени плотове, бях ги поръчала в Пловдив  и кухнята щеше да ги чака докато станат готови, а след което фирмата отново трябваше да дойде и да монтира един тръбен пилон с три въртележки..., ето ги и тях


Оказа се, че не са съобразили височината на миялната машина и зееха две дупки над и под нея


Е,ще се срещнем пак , момчета!
Случи се точно след Коледа, но поне годината ще заърши добре и с окомплектована кухня!






И така, празниците и делниците и в тази кухня могат да започват!


В интерес на истината, когато съм сама в къщата, а то е през основната част на годината, аз използвам точно тази кухня, особено зимата, защото горе е по- закътано, а от долните прозорци все още много духа, поради лошо уплътнение.
Ще им дойде и техния ред... някой ден!




21 ноември 2013 г.

Mетаморфози

Напоследък тази дума витае в главата ми и не излиза от там. Не знам защо, не се и питам. Факт е, че е там и че се замислям все по вече за всички промени, които са ми ежедневие напоследък и не са една и две. Понякога се замислям, че с мен се случват неща, ''като на кино'', както биха ги класифицирали голяма част от хората край мен. Всеки си мисли, че това, кето се случва на една филмова лента е нещо мъртво, бездушно. Не мисля така. В почти всяка филмова история стои нечия съдба, преживяване или - мечта. Т.е. те са напълно реални в по-голяма или- по-малка част на историята, която представят.
Тръгвайки в поредното си пътуване за Германия този път, бях изправена пред кръстопът : да остана на строителната площадка , за да не си тръгнат поредната двойка работници и да се довърши по - бързо строежа или да си опаковам нещата и да последвам сърцето си ,което щеше да ме доведе при Вилфрид. Такова напрежение ме бое затресло, че сигурно можех да захраня миксера в кухнята с енергията си. Докато в един момент просто погледнах '' над нещата'' , нещо, което научих да правя докато бях на екскурзия в Италия. Погледнах над върховете на моите тревоги и....видях едно спокойно синьо море, кето се сливаше с хоризонта на синьото небе - синева на всякъде. И разбрах, слезнах в спалнята и зпочнах да вадя дрехите си от гардероба....
Знаех, че пристигайки в петък вечер, в неделя сме отново на път- за Шербург- Франция, проект, по който работеше Вилфрид.
В това ни пътуване за пореден път осъзнах, колко сме различни и всъщност, че това няма никакво значение всъщност, в крайна сметка всеки мислеше и се грижеше по своему за другия, в основата бе любовта.
Времето във Франция ме научи на още нещо - не мога да съм толкова самонадеяна и да вярвам, че мога да правя сделки с Вселената в лицето на молбите ми към Св. Илия - пророка, чието име нося. Но научих и още нещо, дори и най- лощото време, не може да бъде причина човек да се чувсъва зле, ако вътрешната му природа е в хармония с вселенската такава.
Времето на атлантика е най- невероятно бързопроменящото се време, с което съм се сблъскала в 49 годишния си живот.
Подбрала съм ви 22 снимки в доказателство на това, което ви казвам.
Разгледайте ги хубаво и се замислете какви усещания имате, гледайки ги?




























И така... общото на тези снимки е , че са на еднакви места, а различното е, че само в рамките на броени минути, понякога - дори и секунди, се случваха различните кадри.
Но всички са обединени от една думичка - красота. Колкото и драматични да са небето, буреносните облаци, дъждът, в моите очи те са красиви.
Чувствам се някак ... преродена от това откритие. Отдавна не ми е било толкова лежерно и щастливо-спокойно. Бях се обезличила някак си в рутината на ежедневието, наречена строителство. Бях се превърнала в мърморещо и вечно недоволно човече ,не виждах хубавото край себе си, имах очи само за лошото.
Мисля си, че съм вече излекувана, надявм се да е трайно и да съм имунизирана срещу всички дразнещи ме неща, които срещаме всички в житейския си път.
Важното е , че съм жива, сравнително здрава и обичана. Любимите ми хора са също живи и здрави, имат моята обич към тях , а също и моята подкрепа.
А времето и неговите метаморфози са ценно нещо, дадено ни от природата, нека се възползваме от тях.

20 ноември 2013 г.

Чудесата на Италия - Болоня .

''Чудесата на Италия'' се наричаше екскурзията , която осъществих чрез фирма "Бохемия". Тя се проведе от 24.10 до 02.11.2013 г с автобус по маршрута София-Загреб-Любляна-Болоня-Пиза-Флоренция-Рим-Помпей-Неапол-Асизи-Венеция-Загреб-София.
За този тур оператор получих добри отзиви и реших да им се доверя. Нямам друг личен опит за екскурзии с български тур-оператор, но ако този е един от водещите, се питам какво ли ще да е да си с някой безизвестен? Отговарям веднага- може и да е по-добре. Истината е, че аз проявих прекалено голямо доверие и до известна степен безотговорност, като се регистрирах и си платих екскурзията през интернет. Не го правете! Сигнете до офис на фирмата, с която смятатте да пътувате и питайте и разпитвайте за всичко, за което се сети мозъчето ви в него момент. Не се отказвайте от вашето право на клиент да получите най- пълната и изчерпателна информация за екскурзията, която си плащате сам и трябва да удовлетвори вашите изисквания максимално. Едни от най- важните моменти ще ви подскажа и аз.
1.Нощувките ще бъдат ли в градовете, които ще посетите или- в околностите им. Втория вариант не е добър и има много негативи.
2. Какво наистина включва вашата ''Континентална закуска'' ? Искайте да ви дадат точно меню.
3. Как сте застраховани и кой ще придвижва документите и плащанията в случай, че ви се случи злополука. Това е много важно!
И така...до тук с организационните мероприятия и да се върна на същността, а именно, столицата на областта Емилия- Романя  - Болоня.
Изключително красив град, при това не толкова туристическа дистинация, така, че той се разкри пред мен в цялата си съботна същност на третия ден от моята екскурзия.
Първото ми впечатление ли? Ами Болоня е една голяма сцена за улични музиканти,

 акробати

и шоумени


 , докато се движехме по пътя към пл.Касационе срещнах поне 7-8 такива, а колко бяха на площада - идея си нямам!



И хора, много хора, навсякъде - под арките на сградите


, по улиците, разрешени за улично движение с автомобили в събота и неделя,




 защото че оказа, че там тряфика е различен за делничните и почивните дни, хора влачещи след себе си куфарчета по паважа,


 хора разхождащи домашни любимци (това бе голяма любов между стопанин и куче, жалко, че всички кадри в които кучето подскачайки, засвидетелстваше своята любов към стопанина си, а той на свой ред го милваше, са негодни и размазани )

 пазаруващи хора ,


 кулинарни любители



и... туристи - разбира се!


 Една от тях, бях и аз:




И така.., сега малко назад.
Автобусът ни остави на автогарата, от там пътя ни мина ето от тук:


 Не можах да не ви покажа ето тези сладури, които си бяха намерили местенце в дупките на старата руина, която някак си ми напомни стария Несебър...

Минахме покрай тази статуя


завихме на ляво и се отзовахме тук


 откраднат страничен поглед в двора на тази кооперация


Удивителното в Болоня е, че човек може да се движи под дъжда и да остане сух. Това е възможно благодарение на системата от аркади под сградите, която кават че тук опасва града и е с дължина около...40 км.



Площадите в централната част преливат един в друг и на мен ми бе трудно да разбера изобщо кой къде започва и - къде свършва, но ето малко история и архитектура...
Театъра

Фонтана на Нептун( с него ще се сблъскваме почти вив всеки италиански град)


Кулите Гаризенда и Азинели. Гаризенда е затворена за посетители, тъй като е била много наклолена и се е разрушила сама,а после  е затворена- за безопасност.За съжаление- нямах време да се пробвам да се кача на Азинели - висока е 97 м и има над 400 стъпала... Едни казват, че кулите в Болоня наброявали някога около 180 - символизират богатото население  на града, други - около 100, сега са останали едва няколко...


Тази полукръгла тераса ме привлече неудържимо - представих си я цялата зацветена..., еххх тази цветарска мания в мен!


Тук явно имаше сватба - виждате ли рокличката на малката шаферка в средата?


Палацо Комунале и статуята на Петрониус



Обществената библиотека




Гербовете на всички фамилии, взели участие в изграждането й.





През 1088 г в Болоня е открит университета " Alma Mater Studiorum" - най-стария действащ университет в Европа  до днес. Ние не сколасахме да вземем по една лектюра в него, но пък... не бяме и дошли за това.

Сега ще ви покажа онази Болоня, която очарова мен - което ще рече, малките криви странични улички с еркери, както и зеленчуковите магазини на една от тези улички.
Хайде, тръгваме!



















 И така... отиваме на пазар!










Е,да добавим към зеленчука  месото, кашкавала и... хубаво вино.




Погледнете само как е облечен продавача?! Иде ти да не си тръгнеш от тук, ама е време за похапване ;) !

Болоня се слави и като град на кулинарните чудеса. Е, не е възможно човек да опита всичко за един ден, но както и на всякъде в Италия менюто се дели на ''пасти'' и  '' антипасти'' :) Всъщност името на града произлиза от тук създадения  сос за спагети ''Болонезе'', но болончани обожават и тортелините. Смята се, че първите макарони от този вид са били измислени от местен ханджия, който искал да ги докара на форма като пъпа на Венера.Тук е направена и мортаделата,
Болоня остави следа в мен и бих я посетила отново - но не само за един ден. Искам да се щурам на воля из малките и криви улички, да похапвам кулинани щуротийки , да изпия вечер чаша червено вино и разбра се , да съм в компанията на моят съпруг. Това ще е рецептата за пълно щастие по болонийски :) !