Mетаморфози

Напоследък тази дума витае в главата ми и не излиза от там. Не знам защо, не се и питам. Факт е, че е там и че се замислям все по вече за всички промени, които са ми ежедневие напоследък и не са една и две. Понякога се замислям, че с мен се случват неща, ''като на кино'', както биха ги класифицирали голяма част от хората край мен. Всеки си мисли, че това, кето се случва на една филмова лента е нещо мъртво, бездушно. Не мисля така. В почти всяка филмова история стои нечия съдба, преживяване или - мечта. Т.е. те са напълно реални в по-голяма или- по-малка част на историята, която представят.
Тръгвайки в поредното си пътуване за Германия този път, бях изправена пред кръстопът : да остана на строителната площадка , за да не си тръгнат поредната двойка работници и да се довърши по - бързо строежа или да си опаковам нещата и да последвам сърцето си ,което щеше да ме доведе при Вилфрид. Такова напрежение ме бое затресло, че сигурно можех да захраня миксера в кухнята с енергията си. Докато в един момент просто погледнах '' над нещата'' , нещо, което научих да правя докато бях на екскурзия в Италия. Погледнах над върховете на моите тревоги и....видях едно спокойно синьо море, кето се сливаше с хоризонта на синьото небе - синева на всякъде. И разбрах, слезнах в спалнята и зпочнах да вадя дрехите си от гардероба....
Знаех, че пристигайки в петък вечер, в неделя сме отново на път- за Шербург- Франция, проект, по който работеше Вилфрид.
В това ни пътуване за пореден път осъзнах, колко сме различни и всъщност, че това няма никакво значение всъщност, в крайна сметка всеки мислеше и се грижеше по своему за другия, в основата бе любовта.
Времето във Франция ме научи на още нещо - не мога да съм толкова самонадеяна и да вярвам, че мога да правя сделки с Вселената в лицето на молбите ми към Св. Илия - пророка, чието име нося. Но научих и още нещо, дори и най- лощото време, не може да бъде причина човек да се чувсъва зле, ако вътрешната му природа е в хармония с вселенската такава.
Времето на атлантика е най- невероятно бързопроменящото се време, с което съм се сблъскала в 49 годишния си живот.
Подбрала съм ви 22 снимки в доказателство на това, което ви казвам.
Разгледайте ги хубаво и се замислете какви усещания имате, гледайки ги?




























И така... общото на тези снимки е , че са на еднакви места, а различното е, че само в рамките на броени минути, понякога - дори и секунди, се случваха различните кадри.
Но всички са обединени от една думичка - красота. Колкото и драматични да са небето, буреносните облаци, дъждът, в моите очи те са красиви.
Чувствам се някак ... преродена от това откритие. Отдавна не ми е било толкова лежерно и щастливо-спокойно. Бях се обезличила някак си в рутината на ежедневието, наречена строителство. Бях се превърнала в мърморещо и вечно недоволно човече ,не виждах хубавото край себе си, имах очи само за лошото.
Мисля си, че съм вече излекувана, надявм се да е трайно и да съм имунизирана срещу всички дразнещи ме неща, които срещаме всички в житейския си път.
Важното е , че съм жива, сравнително здрава и обичана. Любимите ми хора са също живи и здрави, имат моята обич към тях , а също и моята подкрепа.
А времето и неговите метаморфози са ценно нещо, дадено ни от природата, нека се възползваме от тях.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?