8 юли 2013 г.

Изкачване до втория етаж

И така... след част едно : "Когато се наливаха основите" , днес искам да ви разкажа част две. Не съм избрала деня случайно- свързан е с това, че днес наливаме бетона на втора плоча - тази на балкона- емпоре.
И така, в предишния си разказ стигнах до корекцията на погрешно направения ивичен фундамент. И че останах без бригада и техническо лице, което да контролира качеството на работа и спазването на проекта.
Бригада намерих, след два -три неудачни опита , доста разочарование и не на последно място- опити да бъда изнудена за цената на строежа, попаднах на едни майстори от Лъка. Мисля, че с малки изключения( разочароваха ме точно преди два дни, до тогава всичко бе перфектно с изключение на това, че работят в пълен хаос и държат обекта мръсен и разхвърлян) това е бригадата, с която ще довърша строежа.
И така... Малко снимки в развитието на нещата по обекта. Първо иззидаха с тухла гърба на зимната градина, както и стаята за зазимяване на цветята:


После започна обличането на фундамента в камък:


Започна се и обличането на първата колонка до вратата, след като първо бе отлята бетонената й конструкция:


Стената нараства, като между тухлата и камъка се поставя топлинната изолация от стеропор :


Достигнахме долно ниво на прозорците- изграждане на "черна каса"- дървена рамка за бъдещата прозоречна дограма :


Напредваме :



Готови сме!


Започва изгражането на кофража за бетонните носещи колони, носещите греди и самата плоча:





Кофража е готов, покрит е с найлон за да не се цапат дъските:



Започва се поставянето на арматурата- първо в колоните и гредите, а накрая се изгражда  и полето:

 


И така...идва дългоочаквания момент- днес наливаме бетона!
Докарване на  бетон В25 с бетонов миксер и изсипване в кофата на багера. За съжаление до обекта поради тесния и наклонен терен не може да стигне помпа.



Миксиране на бетона с вибратор- за по добра хомогенност и стегнатос на бетона:



Минчо е щастлив- първия багер е разтоварен!


И така, миксера си тръгна за втората порция от 4,2 м3 бетон, а работниците използват кратката почивка за да си похапнат. След малко продължаваме...
 Второто начало... започна в 13,50 ч българско време.


Такава е ситуацията в 16 ч :


Бригадата е вече уморена... 17 ч е, почти са готови. Разсмяха ме дори, Трендафил като стъпваше в бетона и обувките му а-ха, а-ха да останат вътре :)


18 часа е. Плочата е отлята.


Сега остава единствено да й дадем седмица време да изсъхне, за да махнем кофража.

И така, следва трети етап.






7 юли 2013 г.

Романтика в задния двор

И така... продължавам нататък с моята романтична градина. Истината е, че за да се изгради като такава, каквато я виждам в мечтите си, ще са и нужни поне 3-4 години, казвам поне, но реално ще са нужни 6 години. Преди време тази цифра щеше да ме разочарова и обезсърчи. Сега, с мъдростта на годините и натрупания опит, знам, че тези 6 години са само един миг от вечността. И не това,че ще се преплетат щест сезона лято с шест сезона есен, зима и пролет е важното, а това, че докато чакам нещата в тази част на моята градина да достигнат своята елегантност и завършеност, аз трябва да измина 6 години самоусъвършенстване и безусловна любов към тези цветя, да дам най- доброто от себе си за тях и да им създам най-добрите условия за живот. И това, трябва да е просто между другото в тези 6 години- останалото е целият мой живот, изтъкан от моите мечти и начините , средствата, поставените цели, за тяхната реализация и достигането им. И през всичкото това време, трябва да бъда себе си и да остана вярна на себе си, независимо какво ще преживявам, какво ще усещам и какво ще трябва да науча в този отрязък от живота си.
Един от първите уроци, който ще трябва да установя от собствения си "орехов" период ще бъде натрупаното познание кои растения и как биха могли да живеят и живеят и цъфтят под сянката на огромния орех, който е в съседство на двора и е разперил могъщите си клони над него.
Оказа се, че не е така лесно да се избере подходящата растителност, но също така се оказа, че има достатъчно такава. И едни от сенколюбивите са хортензиите:



За това и посадих достатъчно количество от тях - 6 броя са, като едната е катерлива и е посадена до един от краката на перголата:
 
Другото понасящо добре сянката , пълящо и цъфтящо  поне теоретично са лоницерицрите или т.н. на български "орлов нокът". Посадих два вида лоницера на другите два крака на перголата:


А на четвъртия е посадена глициния. Сега остава очакването и наблюдението кое растение как ще се развива. 
Добавих два Корнуса, няколко маргарити, една лупина, анемония, астилбе и разбира се - много и различни видове хости, както и моите 3 рододендрона.
Оказа се, че си имам и неприятел-къртица  , защото се оказа, че всики луковични, които бях посадила там, вече ги няма . Ще трябва да взема мерки, защото явно растението, което ми бе дадено  против къртици, не върши работа.
И така, последва оформлението на двора, който вече изглежд така с добавката на една латерна, часовник, гирлянда с лампичти, един велосипед, приютил две саксии с папрат..





 От камъка вече тече и вода, която с осветява:


Остава да му се наредят в основата камъните , за да се скрие бетона

И така...
Цветя и романтика, романтика... и цветя.



И часовникът..., който неумолимо показва изтичащото време...


но дори и той носи нотки на романтика...



6 юли 2013 г.

Слънчогледи

Желанието да зарадвам някого винаги е било преоритен=тно в живота ми. Така се роди идеята за тези възглавнички.
Надявам се да радват притежателя си дълги години и да му напомнят за нашето общо хоби- цветята.
Първо направих двете лица на калъфките:


Днес се хванах и избродирах любимите ми слънчогледи на голямата калъфка:


Остава да им пришия циповете и да ги тегелирам.
След което- да зарадвам  някого...
Имах тежък ден, надявам се, утре  да е хубав и щастлив!

Спокойна нощ!