Романтика в задния двор

И така... продължавам нататък с моята романтична градина. Истината е, че за да се изгради като такава, каквато я виждам в мечтите си, ще са и нужни поне 3-4 години, казвам поне, но реално ще са нужни 6 години. Преди време тази цифра щеше да ме разочарова и обезсърчи. Сега, с мъдростта на годините и натрупания опит, знам, че тези 6 години са само един миг от вечността. И не това,че ще се преплетат щест сезона лято с шест сезона есен, зима и пролет е важното, а това, че докато чакам нещата в тази част на моята градина да достигнат своята елегантност и завършеност, аз трябва да измина 6 години самоусъвършенстване и безусловна любов към тези цветя, да дам най- доброто от себе си за тях и да им създам най-добрите условия за живот. И това, трябва да е просто между другото в тези 6 години- останалото е целият мой живот, изтъкан от моите мечти и начините , средствата, поставените цели, за тяхната реализация и достигането им. И през всичкото това време, трябва да бъда себе си и да остана вярна на себе си, независимо какво ще преживявам, какво ще усещам и какво ще трябва да науча в този отрязък от живота си.
Един от първите уроци, който ще трябва да установя от собствения си "орехов" период ще бъде натрупаното познание кои растения и как биха могли да живеят и живеят и цъфтят под сянката на огромния орех, който е в съседство на двора и е разперил могъщите си клони над него.
Оказа се, че не е така лесно да се избере подходящата растителност, но също така се оказа, че има достатъчно такава. И едни от сенколюбивите са хортензиите:



За това и посадих достатъчно количество от тях - 6 броя са, като едната е катерлива и е посадена до един от краката на перголата:
 
Другото понасящо добре сянката , пълящо и цъфтящо  поне теоретично са лоницерицрите или т.н. на български "орлов нокът". Посадих два вида лоницера на другите два крака на перголата:


А на четвъртия е посадена глициния. Сега остава очакването и наблюдението кое растение как ще се развива. 
Добавих два Корнуса, няколко маргарити, една лупина, анемония, астилбе и разбира се - много и различни видове хости, както и моите 3 рододендрона.
Оказа се, че си имам и неприятел-къртица  , защото се оказа, че всики луковични, които бях посадила там, вече ги няма . Ще трябва да взема мерки, защото явно растението, което ми бе дадено  против къртици, не върши работа.
И така, последва оформлението на двора, който вече изглежд така с добавката на една латерна, часовник, гирлянда с лампичти, един велосипед, приютил две саксии с папрат..





 От камъка вече тече и вода, която с осветява:


Остава да му се наредят в основата камъните , за да се скрие бетона

И така...
Цветя и романтика, романтика... и цветя.



И часовникът..., който неумолимо показва изтичащото време...


но дори и той носи нотки на романтика...



Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък