Edel-Art

Вчера имах един невероятен ден! Колкото и определения да изброя, като : чуден, прекрасен, вълшебен, магически, щастлив, радостен и т.н. нито една няма да опише точното състояние на духа ми освен може би една, която в момента се откори в съзнанието ми, а именно- жизненозареждащ. Чувствам се докосната от щастието, без да мога да определя, какво точно ще рече това, но за мен, вечно дейната, забързана в идеите си и правеща нещо с ръцете и мозъка си, времето просто спря. Къде? Ето тук: Седиш си на високото, седнал на стръмната ливада, загледан в отсрещните склонове или в небето, което е точно над главата ти и.... усещаш милувката на Бог( каквото и да означава това митично понятие, аз заради това го наричам Вселена ). Времето просто спира, чуваш само тихото движение на водата в реката, която тече долу в ниското, понякога, но много рядко се промъква звук на движеща се кола, и...всичко останало е тишина. Но не такава една подтискаща, а една жива, караща стомаха ти да се отпусне от всичкот...

Толкова много е написано , фотографирано, говорено за Прованс... Съвсем естествено е, че исках да го видя това място и точно в сезона на цъфтящата уханна лавандула. Понеже съм била в младостта си на място, където имаше полета с лавандула, знам как се напоява въздуха с аромата й привечер, когато напечена от слънчевите лъчи през деня, охлаждайки се вечер тя отдава най-голяма част от аромата си и разхождайки се между лилавите туфи, човек се чувства изцелен и умиротворен... Знаех, че щом много желая да преживея нещо, то то ми се случва. Това означаваше, че ще видя и Прованс някой ден и идвайки във Франция поради естеството на работата на съпруга ми, подсъзнателно визирах възможността за изпълнение и на това си мечтано желание. Разбира се, окза се, че за да стигна до Прованс, трябва да се отдалеча на около 800 км от мястото ни на живеене, което поради факта, че бяхме само с едната кола, бе напълно нереално. Леко разочарование, но не и отчаяние ме обзе и аз се концентрирах върху творческия ...

И така, след като прочетох за това местенце на планетата, моментално го пожелах. Как звучи само, но при мен наистина е така, хареса ли ми нещо, то ме грабва на мига и аз го пожелавам, слагам си го в тетрдката с желанията и започвам периодично да си го припомням , като си казвам на ум:"ще те видя, ще те имам, ще те докосна..."- наща от този сорт, зависи за каква мечта става дума.При това имам мечти, Мечти и МЕЧТИ  :) . А да стигна до Гитхорн въобще не бе трудно за мечтание и изпълнение- селцето се намира на около 300 км от Лауенау, а там живее дъщеря ми. Беше просто въпрос на време да се организираме двете с нашите натрупани програми и да освободим в едно и също време два- три дни от ежедневието си... Е, направихме го - през пролетта на 2014 г, по великденско време... Запалихме колата и ... отпрашихме за Гитхорн, където предварително бях резервирала стая за една нощувка в селцето. На следващия ден щях да и покажа парка '' Елис'' и огромните холандски лалета н...