Да докоснеш щастието....
Вчера имах един невероятен ден! Колкото и определения да изброя, като : чуден, прекрасен, вълшебен, магически, щастлив, радостен и т.н. нито една няма да опише точното състояние на духа ми освен може би една, която в момента се откори в съзнанието ми, а именно- жизненозареждащ. Чувствам се докосната от щастието, без да мога да определя, какво точно ще рече това, но за мен, вечно дейната, забързана в идеите си и правеща нещо с ръцете и мозъка си, времето просто спря. Къде? Ето тук:
Седиш си на високото, седнал на стръмната ливада, загледан в отсрещните склонове или в небето, което е точно над главата ти и.... усещаш милувката на Бог( каквото и да означава това митично понятие, аз заради това го наричам Вселена ). Времето просто спира, чуваш само тихото движение на водата в реката, която тече долу в ниското, понякога, но много рядко се промъква звук на движеща се кола, и...всичко останало е тишина. Но не такава една подтискаща, а една жива, караща стомаха ти да се отпусне от всичкото напрежение, дробовете ти с всяко следващо вдишване да заработят по-ритмично и... в един момент се усещаш, че си в процес на медитация- чувстваш се изпразнен, мислите ти не се надпрепускват в главата ти като бесни млади коне, и това нищо, което те изпълва , те залива с радост и безтегловност. Не искаш да свършва, не искаш да си тръгваш, не мислиш за това, колко е часа, какво те очаква, не си гладен, жаден или нервен, не изпитваш яд, притеснение, забравяш за всичко, което те заобикаля за всичко , което ти предстои, брои се само този момент. Днес, сега. Дори странно, хората , които са около теб, сякаш изчезват, всеки потънал в себе си и своите си усещания, предполагам подобни на моите.
Мястото на случващото се е с. Здравец, община Лъки - Родопите.
Къщата с кафявата облицовка и тераса в средата на първия ред е тази, на моя домакин- Андон Батуров, който я купува преди години с цел да я препродаде и да забогатее, както сам казва, но се случва нещо странно... ето неговата лична история
Андон е истински авантюрист, на него предаването Survivor ( Сървайвър; в превод: "оцелял") би пасвало перфектно като избор и начин на живот. Той не се блазни от лъскавото, многото, безцелното прекарване по заведения , харченето на време за нищо- това не е неговия свят. И той търси съмишленици, хора, с които да прекарва съзнателно времето си, давайки нов облик на този край от Родопите, грижейки се да направи малко по- добър света там и опитвайки се да обясни на хората, кой е правилния смисъл на живота според неговите разбирания и представи.
Мечтата на Андон е да направи лична конна база за езда и вече започва да я случва, макар да не е убеден сам, че е така.
Ето тук може да прочетете повече за неговото Ранчо ''Диви Родопи''. А видите ли този червен джип, да знаете , че Андон е в с. Здравец .
Каменна плоча за '' плаж'' - според фантазията, става и за пране на черги и вероятно някога са я използвали младите булки на селото, чувал се е звънлив смях, родопска песен, имало е живот... Садели са боб и картоф, само, че през месец май, защото тук е високо и доста по-студено. Като споменах картоф, ето една статия , на която попаднах, не искам да коментирам, но за някои би предизвикала интерес, вероятно.
Не му е било лесно на Андон да изгради къща тук, но се е справил чудесно! Забравих да го попитам мястото с перголата под къщата той ли го е направил и какво е предназначението, но аз, с моята цветарска фантазия, веднага го покрих с рози катерачи, глициния, клематиси, въпрос на пророда, кое би издържало и живяло тук, защото това място бе заснежено и заледено на места, където не пада слънчев сноп светлина.
Камък , примесен с пирит- намира се на всякъде наоколо. Това е бил и основния поминък на селото рудодобив в рудника.
В една от махалите по високите била- в днешно време ние, съвремените хора, си задаваме въпроса как хората са живели тук, как са се препитавали и как са си добивали храната... Уви, малко са тези, които биха могли да ви разкажат. От старите жители са останали много малко, бихте могли да ги преброите на пръстите на ръцете си...
Гледка към с.Джурково
Къщата, която ме вълнуваше и заради която посетих селото. Оказа се , че не е подходяща за моята мечта Комуна '' Цветята на Ида''
Ето това място е прекрасно, но с условията за изкачване до него и с оглед на това, че тук заселниците ще се нуждаят и от медицинса помощ и контрол, също невъзможно.
И за да не забравя накрая, първия си сняг за тази година видях също тук- спускайки се по пътя от Роженското плато надолу:
И така, моя разказ е към своя край. Прибирайки се у дома, ми стана смешно за всичките ми строителни притеснения през изминалите 5 години, за непостроените още гаражи, за ядовете, които си позволих да преживея , облагородявайки и достроявайки мястото на нащето чокманско '' у дома'', превръщайки го в прекалено цивилизовано място. Тази вечер аз дълго стоях навън, съзерцавайки небето, звездите, показването на кръглата луна из зад източния хълм и изкачването й нагоре по небосклона. Не ме свърташе в къщи, всички мебели ме задушаваха, виждаше ми се препълнено пространството с тях и исках да се чувствамсвободна и близко, по- близко до милувката на Вселената. А и температурите са невероятно високи- беше 9-10 градуса в 21 ч. вечерта. И... си мечтаех за двете каменни къщи над ливадата, където пасяха конете на Андон. Прекрасни! Останали без дървени прозорци, с недотам угледни покриви, но здрави, каменни, отстояли на времето стени. Знам, че съм отново влюбена - в камък! Вселената да ми е напомощ, защото си представих как седя на шезлонг пред една от двете и наблюдавам там звездите в ясна звездна нощ....
Седиш си на високото, седнал на стръмната ливада, загледан в отсрещните склонове или в небето, което е точно над главата ти и.... усещаш милувката на Бог( каквото и да означава това митично понятие, аз заради това го наричам Вселена ). Времето просто спира, чуваш само тихото движение на водата в реката, която тече долу в ниското, понякога, но много рядко се промъква звук на движеща се кола, и...всичко останало е тишина. Но не такава една подтискаща, а една жива, караща стомаха ти да се отпусне от всичкото напрежение, дробовете ти с всяко следващо вдишване да заработят по-ритмично и... в един момент се усещаш, че си в процес на медитация- чувстваш се изпразнен, мислите ти не се надпрепускват в главата ти като бесни млади коне, и това нищо, което те изпълва , те залива с радост и безтегловност. Не искаш да свършва, не искаш да си тръгваш, не мислиш за това, колко е часа, какво те очаква, не си гладен, жаден или нервен, не изпитваш яд, притеснение, забравяш за всичко, което те заобикаля за всичко , което ти предстои, брои се само този момент. Днес, сега. Дори странно, хората , които са около теб, сякаш изчезват, всеки потънал в себе си и своите си усещания, предполагам подобни на моите.
Мястото на случващото се е с. Здравец, община Лъки - Родопите.
Къщата с кафявата облицовка и тераса в средата на първия ред е тази, на моя домакин- Андон Батуров, който я купува преди години с цел да я препродаде и да забогатее, както сам казва, но се случва нещо странно... ето неговата лична история
Мечтата на Андон е да направи лична конна база за езда и вече започва да я случва, макар да не е убеден сам, че е така.
Ето тук може да прочетете повече за неговото Ранчо ''Диви Родопи''. А видите ли този червен джип, да знаете , че Андон е в с. Здравец .
И макар действителността да е леко сурова, романтика има и тук- вижте това дървено мостче, препасващо реката...
Каменна плоча за '' плаж'' - според фантазията, става и за пране на черги и вероятно някога са я използвали младите булки на селото, чувал се е звънлив смях, родопска песен, имало е живот... Садели са боб и картоф, само, че през месец май, защото тук е високо и доста по-студено. Като споменах картоф, ето една статия , на която попаднах, не искам да коментирам, но за някои би предизвикала интерес, вероятно.
Не му е било лесно на Андон да изгради къща тук, но се е справил чудесно! Забравих да го попитам мястото с перголата под къщата той ли го е направил и какво е предназначението, но аз, с моята цветарска фантазия, веднага го покрих с рози катерачи, глициния, клематиси, въпрос на пророда, кое би издържало и живяло тук, защото това място бе заснежено и заледено на места, където не пада слънчев сноп светлина.
Камък , примесен с пирит- намира се на всякъде наоколо. Това е бил и основния поминък на селото рудодобив в рудника.
В една от махалите по високите била- в днешно време ние, съвремените хора, си задаваме въпроса как хората са живели тук, как са се препитавали и как са си добивали храната... Уви, малко са тези, които биха могли да ви разкажат. От старите жители са останали много малко, бихте могли да ги преброите на пръстите на ръцете си...
Гледка към с.Джурково
Къщи в ниското, до реката, според думите на Андон, тук и през август месец е хладно и усойно и вълнените чорапи са задължителен атрибут.
Къщата, която ме вълнуваше и заради която посетих селото. Оказа се , че не е подходяща за моята мечта Комуна '' Цветята на Ида''
Ето това място е прекрасно, но с условията за изкачване до него и с оглед на това, че тук заселниците ще се нуждаят и от медицинса помощ и контрол, също невъзможно.
 |
И така, моя разказ е към своя край. Прибирайки се у дома, ми стана смешно за всичките ми строителни притеснения през изминалите 5 години, за непостроените още гаражи, за ядовете, които си позволих да преживея , облагородявайки и достроявайки мястото на нащето чокманско '' у дома'', превръщайки го в прекалено цивилизовано място. Тази вечер аз дълго стоях навън, съзерцавайки небето, звездите, показването на кръглата луна из зад източния хълм и изкачването й нагоре по небосклона. Не ме свърташе в къщи, всички мебели ме задушаваха, виждаше ми се препълнено пространството с тях и исках да се чувствамсвободна и близко, по- близко до милувката на Вселената. А и температурите са невероятно високи- беше 9-10 градуса в 21 ч. вечерта. И... си мечтаех за двете каменни къщи над ливадата, където пасяха конете на Андон. Прекрасни! Останали без дървени прозорци, с недотам угледни покриви, но здрави, каменни, отстояли на времето стени. Знам, че съм отново влюбена - в камък! Вселената да ми е напомощ, защото си представих как седя на шезлонг пред една от двете и наблюдавам там звездите в ясна звездна нощ....
Коментари
Публикуване на коментар