4 септември 2014 г.

Нови цветни попълнения за градината ми

И така... макар и далеч от дома, аз не спирам да си мисля явно за там, за двора, за градината, за цветята ми- най-вече. И всяка акция на цветя по супермаркетите, било то във Франция, както и сега- в Германия , не остава неотразена от мен. Ако друго не- поне отивам да се полюбувам на цветната им магия и харизма.
Та така и днес , отидох да видя хризантемите в ЛИДЛ и си тръгнах...само с две саксии, а после отидох до АЛДИ , за да видя те какво предлагат като конкуренти на пазара. Та от тази конкуренция... си тръгнах само с девет малки 9 см -трови саксийки с най-различни градински растения, между които се мъдрят и мечтаните от мен ехинацея и червен равнец :
 Сега идва въпросът, кога и как ще стигнат до крайната точка- градината в Чокманово, но ще го измисля и това. Важното е, че са вече на балкона в Обердорф - последното ново '' у дома''.
Преди два дни не пропуснах да си оформя и новата ''градинка'' с подправки, която този път поради липса на широк прозоречен перваз се мъдри в кошничка на масата на балкона ни
Какво се е сгушило в нея ли? Задължителнителния босилек за Вилфрид и магданоз- за мен, розмарин, шнитлаух- специален сорт- зелен лук за рязане, който тук се използва много за приготвяне на сандвичи, машерка - рядко я използвам, но обичам аромата й, мента- за коктейли.
А кулата е свещник и като седна вечер на балкончето, гледайки светлинката която се разлива от всичките отвори се сещам носталгично за моята Нормандия и всичките и светещи кули, с които е осеян целия бряг на Атлантика вечер и нощем.
Панорамната гледка, която е пред погледа ми всеки ден е красива, макар мястото да е равно, зеленина  се шири на всякъде в подредените и поддържани градини
А в къщата на ъгъла отсреща, всяка сутрин виждам слънчевите главици на рудбекията - винаги ме кара да й се усмихвам- грее като щастливи детски личица!
Ако погледна назад, виждам този селскостопански двор, който вероятно скоро ще се напълни с палети с ябълки...
Никога не съм била по време на беритба на ябълките тук, въпреки, че вече 9 години посещаваме този район, а от две- години, тук е и полвината ни живот, поради факта, че фирмата, чийто проект изпълнява и контролира съпруга ми се намира в Линдау-  китно градче на брега на Бодензее. Сега за първи път ми се случва да съм тук, когато дръвчетата са отрупани с плод и съм очарована! Толкова малки, а така претрупани с ябълки! В супермаркетите се чува славянска реч- полски, сръбски, словашки, чешки- основните действащи лица в процеса на беритбата, сортиране, рязане и приготвяне на субпродуктите от ябълки- сок и ракия. Има и масиви с круши, но са по-рядко, а вчера видях и сливова плодна градина, а до нея- хмел. Тук има доста хмелови плантации и явно не съм гледала добре, но е пълно с лозови масиви. Просто е удоволствие за окото, като тръгнеш да пътуваш- погледа ти прелива от една в друга ябълкова градина, измешени тук там с лозя, хмел, круши или - черешови градини. А на заден фон  в хубаво време се е ширнало езерото, зад него пък се извисяват диплите на Алпите. Много, много красиво, да се опише с думи- си е просто невъзможно, човек трябва да го види и усети. Щастливка съм, че имам привилегията да преживея и това усещане в живота си. Благодарна съм за което на Вселената и съпруга си.
Хубава вечер за вас, надявам се да съм ви разтоварила малкос поредната си разходка...:)