Githorn - "малката Венеция" на Холандия

И така, след като прочетох за това местенце на планетата, моментално го пожелах. Как звучи само, но при мен наистина е така, хареса ли ми нещо, то ме грабва на мига и аз го пожелавам, слагам си го в тетрдката с желанията и започвам периодично да си го припомням , като си казвам на ум:"ще те видя, ще те имам, ще те докосна..."- наща от този сорт, зависи за каква мечта става дума.При това имам мечти, Мечти и МЕЧТИ  :) . А да стигна до Гитхорн въобще не бе трудно за мечтание и изпълнение- селцето се намира на около 300 км от Лауенау, а там живее дъщеря ми. Беше просто въпрос на време да се организираме двете с нашите натрупани програми и да освободим в едно и също време два- три дни от ежедневието си...
Е, направихме го - през пролетта на 2014 г, по великденско време... Запалихме колата и ... отпрашихме за Гитхорн, където предварително бях резервирала стая за една нощувка в селцето. На следващия ден щях да и покажа парка '' Елис'' и огромните холандски лалета на Койкенхоф.
И така... излизането от Германия не бе никакъв проблем, пътищата не бяха претоварени, нямаше задръствания, влизайки в Холандия обаче, нещата се промениха. Тук ще споделя, че ако имам право да избирам по какви пътища искам да пътувам, Холандия ще остане много назад в класацията. Пътищата са тесни, по националната мрежа се пътува с  до 80 км, аутобаните също са  с тесни ленти и... много задръствания. Толкова за пътищата... иначе Холандия е приветлива страна, холандците - също. И ако има място из Европа, където знаейки английски или немски да бъдеш перфектно разбран и- упътен, то това е Холандия. Там почти всеки владее двата езика, в добавка към родния холандски, доста владеят и френски.
И така... след  около 5 часа  пътуване за разстояние от 300 км... изведнъж, след един пореден завой... се появи... нашият хотел - в дясно от уличното платно. Бяхме в Гитхорн.
 Терасата на хотела пред ресторнта му ни приюти, докато дойде нашия ред да бъдем настанени


Предложиха ни чай или- кафе и дойде рецепционист, който се опита да ни заговори на английски. Аз обаче не се поддадох на манипулацията и му отговорих на немски, така, че се наложи и той да привключи на моя език, щеше да е интересно да го ''поизпържа'' малко и да му говоря на български...:) Така са май всички народности по света, имат предпочитан език на който общуват, независимо, че могат да говорят и езика на този , с когото разговарят. Аз обаче в случая бях клиент и се възползвах от клиенското си право, знаейки факта, че почти всеки холандец владее ако не перфектно, то достатъчно добре немски, за да се осъществи едно сносно човешко общуване. След случая с нашия рецепционист, нямах нито едно подобно преживяване в Гитхорн- всеки, когото запитвах на немски, ми отговаряше безпроблемно на същия език.
И така, настаниха ни в допълнителната пристройка към хотела - точно  срещу нашата кола, която паркирах на последното празно място.
Поглед от малкото понтонче-тераска пред стаичаката със спартански размери, която по хотелската информация от Букинг.ком трябваше да е 16 м2...


Бях впечетлена от интериора в първия момент- различно е от другите хотели, в които съм била и не съм от хората, които мрънкат- важното е да има легло и душ, всичко останало са глезотии, но чувтвото ми за справедливост винаги се бунтува, когато ме подвеждат като клиент. Все пак 89 Е за нощувка, са средства, с които много хора в България са принудени да издържат на живота цял месец, а някои нямат и толкова...Разбира се, сравнението е неуместно, тук е Холандия и тази цена за хотел се оказва... доста прилична.
И така... стаята - интересна и... страшно неудобна. Леглото е в тясна ниша, толкова тясна, че няма нощно шкафче или - поне плот, на който да си сложиш книгата или- лаптопа


В съседство, разделена само с една шора е ваната- такава, че нямаш душ за да се изкъпеш бързо и удобно и трепериш през цялото време да не си окъпеш завивките ...


Тоалетната - с летяща врата, която ако натиснеш малко по-силно, оставаше да виси само на горната си релса и имах усещането, че ще ми се сгромоляса на главата, при това - толкова е тясна, че влизайки в нея си припомних детството, когато се криех в тъмния гардероб- разликата - тук имаше лампа и... тоалетна хартия :)


Разбира се, нищо не е в състояние да помрачи нашето настроение, нито стресът в тоалетната, нито- липсващия един сапун в кутийката в банята, ние сме тук за да се полюбуваме на необичайното устройство на селцето с неговите безбройни улички-канали - различен и доста необичаен начин за придвижване, освен туристическа  атракционност
И така... Гитхорн, идваме! :)
Още в самото начало си имах една гальовна ухажорка,


 Неди, не остана също незабелязана, разбира се ;) и тя се сдоби с ухажор



И така... първият канал и мост от нашата страна на идване към поселището


Снимките са мнооого, опитах се да отсея 60-тина , но съм далеч от мисълта, че съм избрала най- правилното, това, което лично мен ме впечатли, бе музея на полускъпоценните камъни и ателието за керамика в негово съседство, доста места бяха затворени, сезона още явно не е в разгара си, но пък за сметка на това не е претъпкано и можем да снимаме на воля, аз както винаги, се интересувах от бита и екстериора, исках да усетя пулсът на живот на това място, което с разцъфналите си рододендрони и азалии , малки спретнати дворчета и обилна зеленина сред водата, красиви рустикални къщи със сламени покриви, бе просто една мечтана приказка!




 Мостче, след мостче , позволяват на пешеходци и велосипедисти да преминават от едната , на другата страна на каналите и да се откриват пред погледите ви дворчетата на красивите къщи



 А под мосчетата по канала, преминават лодките...







Красиво оформени и подрязани вечнозелени растения, зелени ,подстригани морави и цвят, много цвят в преобладаващо розово-червеникаво-цикламената гама...


Случва се да ви зашемети и гледка на причудливо оформени и подрязани дръвчета, предполагам- плодни, в Германия видях така ''разпъната на кръста'' ябълка растяща до сами стената на къщата...



Нали съм си любопитко, не пропусках да '' надничам'' и през прозорците, където изникваха такива възможности, без да засягам личното статукво на живущите в дома. Тези огледала , имитиращи прозорци се срещат често тук като декорация





На места се отварят по-големи тревни пространства, другъде са просто алеите за движение и започват дворчетата



Хе-хе, и ръмящия дъждец си отиде!


Спокойствието е на всякъде, включително и на свободно щъкъщите из дворовете кокошки, а тази я изкарахме от следобедната й дрямка...


Много често явление е красивооформена цъфтяща растителна група в ъглите на имота, досами края му, граничещ с водата, това подсилва допълнително усещането, че си в един нереален, спокоен, отделен от световните борси  свят .















Някои от каналите извеждат до общия, голям плавателен канал, който служи за придвижване из околкостта, а не само за забавление на туристите




Този покрив трябва да бъде отремонтиран, според разговора на собственика на музея за камъни, това е доста скъпо удоволствие- отремонтирването костава около 100 Е/м2... Дам, да притежаваш рустикален дом не е ефтино удоволствие, а е инвестиция, която не всеки може да си позволи на днешния ден и тук, за това тук таме се виждат и табелките за продажба на къщи... Пак по думите на същия господин, човек трябва да има свободни около 500 000 Е в джоба си, за да се сдобие с дом тук..., но информацията не е от борсов посредник, той запази правото си да греши в информацията.


И така, върнахме се по същия път към хотела, за да си починем мъничко, да се освежим и да отидем до центъра на селото, където има информацианен център, голям паркинг, пристанищните понтони за наемане на лодки, няколко ресторантчета, супермаркет...
Това е уличката, която завършва в близост на хотела ни, невероятно колоритни дворчета с много декоративни елементи по вратите и ралични места из градинките, имаше и картинна галерия- ателие ииии....изобилие на цъфтяща красота : отрупани с цвят магнолиеви дръвчета, рододендрони, азалии, лалета, нарциси, незабравки и кампанула.









Това е вече от другата страна на селото- нещо като по-широк водещ булевард, трябваше да го извървим, за да отидем до музея на камъните и грънчарската работилница, които са в съседство.






 Отново красиво накипрени къщи, дворчета,  цветарници...




Най- сетне, стигнахме до музея на камъните!


 Обожавам камъни и си ми личи, нали? ;)


За съжаление се оказа, че музея тъкмо е приключил работа и работи само магазинът към него... Еххх,късмет!
Но и в магазина не скучах, разглеждайки красиво подредените експозиции на купчинките камъни в чували от зебло, огромните късове на планински кристал, аметисти, розов кристал, а тук , при тези закачливи сомбрерота и кактуси  се гушат различни гранити


Вътре , попитахме може ли да снимам любезната и усмихната продавачка , която се оказа и собственичката.



Разбира се, не с тръгнах с празни ръце, от тук имам един розов кристал и планински кристал- тъй като споменах, че имам голяма скална шупла- разрез на бразилски аметист, любувайки се на аметиста , който си е съкровище в магазина


 Неди няма моите страсти към камъни в суров вид, но не пропуснахме да й щракнем и на нея един автопортрет на фона на магазина - за съжаление фотографката от вълнението или- опиянението от тази красота, се е поизложила...


 И така... разделихме се с любезните собственици и... се отправихме към следващата ни цел- грънчарницата.



Е, еуфорията продължи и тук, защото и този магазин бе навероятно красиво аранжиран,


имаше за всекиго по нещо,  и... аз купих подаръка си за Вилфрид за рождения му ден- една стоманена камбана за входната врата на дома ни в Чокманово, декорирана със ретро мобил отгоре.


Собственика ни направи една снимка за изпроводяк, а аз умувам над идеята , дли не искам да изкарм един курс за правене на грънци при съпругата му- някой ден.


И така, излизайки от тук, чидяхме, че отсреща има кафе и продават сладолед, решихме да се възнаградим за доброто ни настроение с по един сладлред, въпреки прохладното време на вън. На нас ни бе топло от еуфорията, която се носеше около нас от видяната красота и високия градус на емоциите ни.
А емоции не отъстваха,  и даже една от тях бе нашата манекенка от следващта снимка,





която изобщо не се боеше да се доближи до мен и да похапнем заедно сладолед- вафлената чашка й се услади определено.

Доста смях, та чак до сълзи изсмяхме и на паметника на неизвестен нам актьор, който гушкахме, ходихме в сиххрон с него и му се радвахме...





Голям майтап падна и в дебненето да се покаже щъркела от ей това глездо


ама не благоволи да възнагради нашите папарашки усилия- остана си скрит.
Единодушно си ''заплюхме'' тази къщурка за наша и... си тръгнахме- не бяхме усетили как са изминали  пет часа...

Умувахме дали ни се ходи на ресторант, но тъй като бяхме доста отдалечени от заведенията за да изминем разстоянието и в двете посоки пеша, решихме да си напазауваме в супера,  купихме си бутила бяло вино и в добавка кока-кола и си тръгнахме, за да пристигнем точно, когато слънцето се прибираше в дома си. Насладихме на един прекрасен, чист залез.






Включиха и уличното осветление, а мъглата над водните площи бавно започна да се стели над земята, придавайки й един заскрежен вид, правейки гледката вълшебна.


И така... моят разказ свърши. Ако съм успяла да предам с думи и снимки поне малко от красотата и спокойствието на това място, убедена съм, че ще пожелаете да го впишете в мечтаните си туристически дестинации - заслужава си!

Коментари

  1. Определено успя и определено искам там !
    Ееееех тииии , как само ме караш да мечтая ... от години ...
    Гуш !

    ОтговорИзтриване
  2. ..........Останах без думи.................. зелено, чисто, цветно, романтично, вълшебно, приказно място.....това са думите, които ми идват на ум, разглеждайки невероятните снимки, които си направила, мила Илианче!!! Искрени благодарности за този интересен пътепис!!! Гитхорн вече е включен в списъка ми с мечти...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат