Импулс - Жажда за зима

Зимата ми липсва. Много! Онази зима от спомените от детството, със затрупаните от сняг градини на баба ми, със студа, онзи сух студ, когато ''зъбестото'' слънце грее( така го наричаше баба- грее , но не топли ), със улиците покрити със скриптящ под обувките сняг, с блясъка на снежинките в многоцветна дъга под светлината на уличните лампи... Тук, в Нормандия - зима няма. И сняг няма... преваля веднъж и целувайки земята всяка снежинка, се превръщаше в миниатюрна капчица роса...
И гледайки тези дни зимните ми снимки от Чокманово, толкова болезнено ми се прииска да е зима, че явно този импулс ме накара да запретна преди обяд ракави и да хвана ножицата.
Рязах и лепих, лепих и рязах... докато не покрих бялото платно. Когато приключих, бе станало време за поредната работилничка в пачуърк клуба , но докато не довърших, не тръгнах.
Резултата?
Ето го моя първи зимен импулс...



Докато седях на масата в клуба, без да се усетя, зарязах подготвянето на поредните шестоъгълници за моето одеало и започнах да рисувам...

И така, роди се моето мистериозно  ''Снежно село''


И така, идва прошиването, добавянето на сняг - филц, началото съм го положила вече на


покривите, следват оформянето на  къщите, прозорците, дърветата... но сега подхващам отново куилтването на ръка на нормандското ми одеало, защото изоставам. А става толкова бавно...


 А времето... напредва.
Хубава вечер на вас !

Коментари

  1. Много "нормандско" одеяло, с удоволствие идвам при теб, в блога и се наслаждавам!Поздрави!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Очертава се приказен зимен пейзаж...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък