Нормандското ми одеало - III част

И така, след точно 20 дни - моето '' Нормандско одеало'' е вече факт и в момента се върти в барабана на пералнята - на 30 градуса, с препарт за пране за чувствителни материали, две листчета за предпазване от оцветяване и едно- за да стане бялото по- бяло... И всичко това- на кратка програма.


След 10 минутна дискусия със съпругът ми снощи, преминала в спор ''за'' и ''против'' прането ... аз все пак  последвах вътрешното си убеждение и интуиция- да го изпера. Ако ще му се случва нещо, по-добре да е сега, преди да премине в ръцете на човека, за когото го ших с толкова голямо желание и любов!
Оооооо, мислехте си, че е за мен??! Не, не е. Ще радва някой друг, а аз ще му се радвам всеки път, когато отивайки при този друг, ще го виждам отново и в главата ми ще нахлуват препускайки като бели коне спомените, а там, в ляво, където е сърцето ще се разлива топлинка...Защото за мен днес, тук и сега, не къде да е другаде, а точно в Нормандия- аз съм щастлива!
 И така, хайде малко снимки, от последните дни на прошиването на моя армаган.

Дойде времето да направя моя пачуърк в сандвич, т.е. да го подплатя с вата и да го задъня с гръб. Аз си оставам традиционалист в това начинание и винаги за груб използвам от финнотов екрю цвят хасе, което си купувам на топ в България. От него винаги имам в наличност поне 10 м. и го нося навсякъде с мен .
Понеже ватата, която имам също на топ и нося навсякъде с мен, където пътувам и живея, бе много тънка за целта , а ватата за юргани ми е разделена на две- една част е в България, друга- в Германия, а аз съм в Нормандия, се наложи да закупя вата - сърцето още ме боли- 10 Е/м са си доста пари. Купих 2,2 м. , при ширина на ватата 1,5м. .
 И така, прикачих първо ватата към лицето, после поставих гърба на земята


след което внимателно наложих  вече двойното лице отгоре


после закрепих с безопасни неподвижно и тропосах на едро на квадрати цялото одеало, така риска да се размести и да се накупчи някъде и нагърчи другаде е минимален.


Проших вътрешните квадрати на машина и ...дойде ред за избор на мотиви за ръчно куилтване, защото исках да се науча да правя и това.
Мартин от групата по пачуъррк ми даде книга с модели за куилтване и в нея си харесах едни вълни. Първо мислех, че ще куилтвам на машина, но после се отказах и куилтвах както вълните, така и морските обитатели върху всеки квадрат в 4-те панела - на ръка- общо 16.
Лицето


и - гърба


В общ план с прошитите вълни


И така, дойде ред на финала- обкантването на одеалото. За целта първо мина подравняването,


а после - поставянето на завършващия бордюр

 

Ще бъде двойно по тесен,когато се пришие, ето долу-горе така



И така, започна пришиването от вътрешната страна


след като го бях прикачила машинно към юргана.
Резултата?
След 20 дни труд, ето го и него




И така, остава да свърша още две неща- да си избродирам монограма и... да изработя едно послание ...
За това , както и кого ще топли моето морско юрганче- в последната част на сагата  след няколко дни! :)
Аз днес ще чета книжка...и , разбира се , ще се завърна към моите шестограни и сърчица, от другите две одеяла, които също чакат своя финал.

Да е ведър и щастлив денят ви! :)

Коментари

  1. Поздравления !!!Завършена е красотата и много, много топлеща!Със сигурност няма да е последната :)Благодаря за пожеланията, взаимно да е !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен финал!!! Поздравления!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Очень красиво, Столько труда вложено в эту работу, столько любви и души. Остается сказать мастерице БРАВО!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?