Порт Расин ( Port Racine )

Съботният  ми следобед бе чудесен - един от тези дни, които остават за винаги с незабравим спомен в душата.
Вилфрид напираше още от преди обед да излезнем, но аз се събудих с неразположение и болки  в кръста и бедрото. Предвид предходни събития от началото на седмицата, 8 часов престой в болницата в Шербург и  съвет на лекарката да почивам и пазя по - скоро леглото, от колкото да обикалям околностите, нямах никакво на мерение да стигам по-далеч от диванчето в дневната, смятах да побродирам малко, да почета, да се загледам в ТВ -то, ако се появи хубав филм...
Мислех си, че се е кротнал, когато слезна опакован в хавлията си, след поредния един час във ваната. Е, само след 10 минути регистрирах грешката си . За да приключим, облякох се, седнах на диванчето и зачаках той да с приготви... което трая... още цяла вечност!
Стана така, че вместо да хванем рядката възможност да се разходим по слъчнево време, излезнахме точно, когато вятъра отново се усили и закапаха първите  едри дъждовни капки...
И така, потеглихме към мястото, което отдавна исках да открием, по съвета на Жинет, французойката, която ни помогна да открием първата си къщичка в Нрмандия. Мястото се наричаше Порт -Расин.
Дестинцията бе зададена на навигацията и ние потеглихме. Носех си книжка и се надявах да почета, но съвсем скоро ми стана чясно, че няма да се получи. Вилфрид се закачаше, подръпвайки ми ту кутрето на лявата ръка, ту подрасквайки по лявото ми коляно. Затворих книгата и се загледах на вън...Времето си бе направо неприветливо духаше от Атлантика, валеше на моменти силно. И въпреки всичко - бе красиво. Сурова, първична, неразмита  красота. Тя ме завладя и не бе нужно време, за да извадя фотото и да започна да снимам...
Първото докосване до океана бяха тези слънчеви зайчета по повърхността на водата, удивително е, че от небе, от което се изсипва дъжд и е оловно сиво, се оказва , че има слънчеви пробойни. Е резултатът е на лице


Следващото , което ме впечатли бяха храстите и дърветата, погледнете ги сами и ми кажете какво не е  наред?


Виждали ли сте дървета, които имат посока? Не? Е, тези си имат.
И така, спускайки се по този тесен и лъкатупещ път


изведнъж в ляво се появи портичка, каменен зид и жив плет.


Какво се криеше зад тази ограда? Само след няколко минути разбрах и гледката пред погледа ми бе очарователна! На където и да погледнех - първично, каменно, влажно, мокро и - красиво.


Цветът на водата


облаците


малките бели вълнички край скалите  и контраста на отрязъка земя между небе и вода, в прокрадналото се от някъде слънево сияние


прецъфтелите и изсъхнали цветове на хортензиите, които някога са били синьо-лилави...


леконаклонената , но все още  жива и с клас пампас-трева в далечината


 този щръкнал над другите със ''собствено мнение'' цвят


шадраванчето  оградено със свежа лавандула  и цъфтящата зад него ерика


Прекрасната бяла къща в далечината, която как ли не се опитвах да приближа до обектива..., но си остана все така далечна, красива и загадъчна бяла точица на фона сливащата се синева на море и небе


купчините с камъни в подножието , които само след няколко часа прилива щеше да залее с водите си


Упорито цъфтящата в зеленикаво-бяло хортензия,


която напреко на всички природни закони продължаваше да прави нови и нови цветоноси


и тази мандевила в далечината..., която първоначално и от далеч взех за илекс


Най- удивитело от всичко  тук, бе свежеста на цветята и растенията! Белите хортензии цъфряха, дипладенията в този естествен храстовиден дувар между местата ме удиви! Пампас - тревата си вееше весело класовете от вятъра и нямаше и хабер да спи или замръзва...Само на километър разстояние, всичко изглеждаше различно - тревата бе прегоряла, хортензиите изсъхнали и покафенели останали бе нито едно листо, каквито са и в нашия двор в момента. Все едно, че това място бе омагьосано и отделено с невидим купол от околния свят.

Една частичка от мен остана там, което означава - аз пак ще се върна. Кога? Не знам, но ще се случи.
Последното, което обектива ми улови преди да подкарам колата ( с Вилфрид имахме сделка - делим шофьорлъка по равно: той кара на отиване, аз- на връщане.Така може да пие бира и да не се притеснява ) бяха порозовяващите облачета по небето...



Чак и на мен от вътре ми стана едно такова нежно и розово... , а красотата, която ни съпроводи по обратния път- бе невероятна! Не можах да снимам, но пък така всичко се запечата вътре в мен - една незабравима събота от едно вълшебно за мен място.

Коментари

  1. Прекрасно е наистина това място и с нетърпение чакам да приключи дъждовния период тук, за да си направя една нова целодневна разходка до там с книжка и ръкоделие в мен, да приседна на зелената морава и да се насладя на красотата необезпокоявана на това място...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък