Докосване до Нормандия

                                  

Ако кажа, че при този  ми престой във Франция първите 7 дни са били  в друга част на страната, ще излъжа. Все тук съм, но реално усещането, че съм ‘‘Алиса в страната на чудесата‘‘ дойде, когато попаднах дълбоко в провинциалните малки махали, и каменитекъщички,  наречени тук „Ферми“

които  са навсякъде, разхвърлени по 2- 3 ,

до 6-7 имения през някой и друг километър и така , до следващи район. Усещането, попадайки тук , бе  все едно съм попаднала на филмова площадка и гледам декори за  филм.

Толкова не истинско ми се стори в 21 век, това спокойствие

 
излъчване за първичност и простота,

в днешна Франция. Съвсем скоро разбрах, че това си е абсолютна действителност и във всички каменни къщички, кои по-големи,

   кои- малки

живеят селяни, препитаващи се от труда си тук,

 

в техните ферми, избрали да не се поддадат на цивилизацията, а колкото и да не им е лесно, да продължат традицията .

Тъй както в болшинството дни продължавм да бъда ‘‘ частния шофьор‘‘ на Вилфрид, за да мога после аз да разполагам с колата до времето да го прибера обратно в къщи, използвам всяка свободна минута да се навирам дълбоко в това изобилие на “недействителност “, която тук обаче си е самата реалност. Пътищата са тесни, 

но в болшинството случаи- асфалтирани, 

 

скоростта  с която се движа по тях е около 50-60 км/ч, на кръстовище десния е с предимство.

Някои от пътищата са черни

но добри и поне сега- използваеми. 

Какво се случва, ако завали сняг? Ами не знам , за сега вали само дъжд…всеки ден.Но това тук е нещо нормално в този интервал на годината: октомври- март, както ми каза Доби по телефона. Така, че започвам да свиквам с този алгоритъм и да се възползвам по най- добрия начин, когато небето не ‘‘плаче“ над Нормандия, за да се разхождам на воля тук. И да улавям всичко това с обектива 

Това е една от любомите ми къщички тук

А тази руина ме привлече като с магнит, снимах я поне десетина пъти

и  от различни ракурси

Това е един от редките мигове, когато за около 15-20 минути слънцето разкъсва облачното небе и огрява наоколо

Мигове преди това е било така…

Често се срещат кръстове по пътя

 

Това е най-често срещатата порта на дворовете тук 

На мен страшно ми допада, но и в най- обикновено скованите дъски тук има някъкъв неповторим чар

Илексът тук е стигнал гигантски размери и е почти във всеки плет, ограждащ дадено имение

Кога ли моят ще стигне тези гигантски 3-4 метра, при сегашните си 40-50 см? Някой ден… ми нашепва съзнанието, не бързай да изживееш живота си на един дъх!

Точно така и правя в момента.

Тук, на това място живота ми се движи в друго измерение и аз съм щастлива, че съм част от него.

 Бих искала да остана по-дълго тук, но дори и това сега няма значение. Важен е момента, точно този, в който е сега, чувам птиците от лекооткрехнатия прозорец, виждам отрупаното ябълково дърво в близост 

Къде е това ли? В нашия нов дом през последната дни, в една вълшебна каменна къщичка. Ето я и нея

Вече седмица живеем в нея

и благодарение на това, ви пиша всичко това, защото го виждам всеки ден с очите си и съм част от него.

Как я намерихме ли? Ще ви разкажа, но друг път.

Сега отивам да видя какво правят патиците на двора,

а на вас  пожелавам прекрасен ден!


P.S. По неизвестни за мен причини, този мой пътепис не можах да публикувам до днес. Сега се получи. Реалната му дата на създаване е  29.11.13, 10:51.