Докосване до Нормандия



                                  
Ако кажа, че при този  ми престой във Франция първите 7 дни са били  в друга част на страната, ще излъжа. Все тук съм, но реално усещането, че съм ‘‘Алиса в страната на чудесата‘‘ дойде, когато попаднах дълбоко в провинциалните малки махали, и каменитекъщички,  наречени тук „Ферми“


които  са навсякъде, разхвърлени по 2- 3 ,



до 6-7 имения през някой и друг километър и така , до следващи район. Усещането, попадайки тук , бе  все едно съм попаднала на филмова площадка и гледам декори за  филм.














Толкова не истинско ми се стори в 21 век, това спокойствие


 
излъчване за първичност и простота,


в днешна Франция. Съвсем скоро разбрах, че това си е абсолютна действителност и във всички каменни къщички, кои по-големи,














живеят селяни, препитаващи се от труда си тук,





в техните ферми, избрали да не се поддадат на цивилизацията, а колкото и да не им е лесно, да продължат традицията .

Тъй както в болшинството дни продължавм да бъда ‘‘ частния шофьор‘‘ на Вилфрид, за да мога после аз да разполагам с колата до времето да го прибера обратно в къщи, използвам всяка свободна минута да се навирам дълбоко в това изобилие на “недействителност “, която тук обаче си е самата реалност. Пътищата са тесни, 


но в болшинството случаи- асфалтирани, 

скоростта  с която се движа по тях е около 50-60 км/ч, на кръстовище десния е с предимство.


Някои от пътищата са черни



но добри и поне сега- използваеми. 

Какво се случва, ако завали сняг? Ами не знам , за сега вали само дъжд…всеки ден.Но това тук е нещо нормално в този интервал на годината: октомври- март, както ми каза Доби по телефона. Така, че започвам да свиквам с този алгоритъм и да се възползвам по най- добрия начин, когато небето не ‘‘плаче“ над Нормандия, за да се разхождам на воля тук. И да улавям всичко това с обектива 












Това е една от любомите ми къщички тук


А тази руина ме привлече като с магнит, снимах я поне десетина пъти

и  от различни ракурси






Това е един от редките мигове, когато за около 15-20 минути слънцето разкъсва облачното небе и огрява наоколо












Мигове преди това е било така…


Често се срещат кръстове по пътя


Това е най-често срещатата порта на дворовете тук 


На мен страшно ми допада, но и в най- обикновено скованите дъски тук има някъкъв неповторим чар


Илексът тук е стигнал гигантски размери и е почти във всеки плет, ограждащ дадено имение


Кога ли моят ще стигне тези гигантски 3-4 метра, при сегашните си 40-50 см? Някой ден… ми нашепва съзнанието, не бързай да изживееш живота си на един дъх!
Точно така и правя в момента.
Тук, на това място живота ми се движи в друго измерение и аз съм щастлива, че съм част от него.


 Бих искала да остана по-дълго тук, но дори и това сега няма значение. Важен е момента, точно този, в който е сега, чувам птиците от лекооткрехнатия прозорец, виждам отрупаното ябълково дърво в близост 


Къде е това ли? В нашия нов дом през последната дни, в една вълшебна каменна къщичка. Ето я и нея

Вече седмица живеем в нея
и благодарение на това, ви пиша всичко това, защото го виждам всеки ден с очите си и съм част от него.

Как я намерихме ли? Ще ви разкажа, но друг път.
Сега отивам да видя какво правят патиците на двора,


а на вас  пожелавам прекрасен ден!


P.S. По неизвестни за мен причини, този мой пътепис не можах да публикувам до днес. Сега се получи. Реалната му дата на създаване е  29.11.13, 10:51.

Коментари

  1. Огромна наслада беше за мен разходката в тази френска провинция! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Красиана, и за мен на живо усещането е винаги - щастливо.Дори когато плющи силния дъжд по прозорците на къщата или колата, аз се усмихвм, нещо в този спокоен свят, излязал като от преди 200 - 300 години ме кара да се чувствам различно щастлива, балансирана и цяла.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?