Докосване до Нормандия
Ако кажа, че при този
ми престой във Франция първите 7 дни са били в друга част на страната, ще излъжа. Все тук
съм, но реално усещането, че съм ‘‘Алиса в страната на чудесата‘‘ дойде, когато
попаднах дълбоко в провинциалните малки махали, и каменитекъщички, наречени тук „Ферми“
които са
навсякъде, разхвърлени по 2- 3 ,
до 6-7 имения през
някой и друг километър и така , до следващи район. Усещането, попадайки тук ,
бе все едно съм попаднала на филмова
площадка и гледам декори за филм.
Толкова не истинско ми се стори в 21 век, това спокойствие
излъчване за първичност и простота,
в днешна Франция.
Съвсем скоро разбрах, че това си е абсолютна действителност и във всички
каменни къщички, кои по-големи,
живеят селяни, препитаващи се от труда си тук,
в техните
ферми, избрали да не се поддадат на цивилизацията, а колкото и да не им е
лесно, да продължат традицията .
Тъй както в болшинството дни продължавм да бъда ‘‘
частния шофьор‘‘ на Вилфрид, за да мога после аз да разполагам с колата до
времето да го прибера обратно в къщи, използвам всяка свободна минута да се
навирам дълбоко в това изобилие на “недействителност “, която тук обаче си е
самата реалност. Пътищата са тесни,
но в болшинството случаи- асфалтирани,
скоростта с която
се движа по тях е около 50-60 км/ч, на кръстовище десния е с предимство.
Някои
от пътищата са черни
но добри и поне сега- използваеми.
Какво се случва, ако завали сняг? Ами не знам , за сега
вали само дъжд…всеки ден.Но това тук е нещо нормално в този интервал на
годината: октомври- март, както ми каза Доби по телефона. Така, че започвам да
свиквам с този алгоритъм и да се възползвам по най- добрия начин, когато небето
не ‘‘плаче“ над Нормандия, за да се разхождам на воля тук. И да улавям всичко
това с обектива
Това е една от
любомите ми къщички тук
А тази руина ме привлече като с магнит, снимах я поне десетина пъти
и от различни ракурси
Това е един от редките мигове, когато за около 15-20
минути слънцето разкъсва облачното небе и огрява наоколо
Мигове преди това е било така…
Често се срещат кръстове по пътя
Това е най-често срещатата порта на дворовете тук
На мен страшно ми допада, но и в най- обикновено скованите дъски тук има някъкъв
неповторим чар
Илексът тук е стигнал гигантски размери и е почти във всеки плет, ограждащ дадено имение
Кога ли моят ще стигне тези гигантски 3-4 метра, при
сегашните си 40-50 см? Някой ден… ми нашепва съзнанието, не бързай да изживееш
живота си на един дъх!
Точно така и правя в момента.
Тук, на това място живота ми се движи в друго измерение и
аз съм щастлива, че съм част от него.
Бих искала да
остана по-дълго тук, но дори и това сега няма значение. Важен е момента, точно
този, в който е сега, чувам птиците от лекооткрехнатия прозорец, виждам
отрупаното ябълково дърво в близост
Къде е това ли? В нашия нов дом през последната дни, в една вълшебна каменна къщичка. Ето я и нея
Вече седмица живеем в нея
и благодарение на това, ви пиша всичко това, защото го
виждам всеки ден с очите си и съм част от него.
Как я намерихме ли? Ще ви разкажа, но друг път.
Сега отивам да видя какво правят патиците на двора,
а на вас пожелавам прекрасен ден!
P.S. По неизвестни за мен причини, този мой пътепис не можах да публикувам до днес. Сега се получи. Реалната му дата на създаване е 29.11.13, 10:51.
P.S. По неизвестни за мен причини, този мой пътепис не можах да публикувам до днес. Сега се получи. Реалната му дата на създаване е 29.11.13, 10:51.
Огромна наслада беше за мен разходката в тази френска провинция! Благодаря!
ОтговорИзтриванеКрасиана, и за мен на живо усещането е винаги - щастливо.Дори когато плющи силния дъжд по прозорците на къщата или колата, аз се усмихвм, нещо в този спокоен свят, излязал като от преди 200 - 300 години ме кара да се чувствам различно щастлива, балансирана и цяла.
ОтговорИзтриване