Родопска импресия

Животът е пълен с провокации...
Мен ме провокираха приказките на съседите ми по къща в Чокманджи, интелигентни пенсионери,живеещи в София и пребиваващи в топлите месеци по родните си места.За какво иде реч ли? За това,че най-красивия сезон в Родопите е есента.
Аз все още не съм я видяла с пълният й размах,когато си тръгнах тук таме се бе обагрило някое единично дърво...А дали няма да се приземя директно в зимата след една седмица?? Ще разбера ,когато стигна отново там.
И понеже нямах никакво желание за шев,да не кажа,че нямах и силно желание за живот в къщата ни без любимия човек до себе си и осезаем стимулатор за творческата ми дейност,се опитах да затворя очи и да си представя обагрените склонове под и срещу мен в есенни краски. Взех ножиците и оскъдното количество на зеленикави платове които имах в момента и изрязах хълмовете...


Прикачих ги към основата,след което по същия начин изрязах и подредих и къщичките - голямо боричкане падна с голямата ножица,тъй като малките къщички са с размери 5 х 5 мм.


Добавих покривите,избродирах прозорчетата и вратите с тегела за илици...
А след това започнах да създавам дърветата едно по едно,смесвайки различни нюанси на филц от различни видове зелено,до смесица от винено,оранж,жълто,зелено и кафяво.
Поставих и поляните и разбира се най - много фантазия вложих в небето над селото ,него мога да го наблюдавам с интерес и с часове,защотото тук то се променя невероятно бързо,особенно,когато е в облаци


И така,всичко това ...за размера 20х30 см ми отне...две седмици и бе първото нещо, което проших, след тръгването на Вилфрид от новия ни дом обратно за Германия, а аз останах за да контролирам строителните процеси около къщата.
На второ място е провокация,защото с него ще участвам в конкурса за "Еко пачуърк" на фирма Аксиома в София. Едва ли има по-еколлогично място в България от едно старобългарско село, при това с национален ренесансов привкус на каменната си арххитектура,т.н.стил на строителство-гредоред.
И за да не изляза от размерите за конкурса,се наложи да се разделя с любимия ми тип рамки в последно време и да обкантя само с напръскано зелено каки цялата творба.
Ето я в готовия й вид


Да...винаги можем да бъдем провокирани от много неша.Хубавото е, когато провокира природната красота .
Пожелавам ви един усмихнат ден!:)
А аз отивам на разузнаване в еднно градче на 30 км от тук, където открих едно вълшебно за душата ми местенце - ателие-магазин за пачуърк в Хохщат.

Коментари

  1. :) здравей :) мноооооооооооооооооого творчески пачуърк !!!!!!! страшно ми хареса ............. просто нямам думи ..................!много богата композиция ... с мисъл за всяко едно местенце в творбата .....!
    успех в конкурса и поздрави от мен !!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Както всичко което правиш - чудесно е!

    ОтговорИзтриване
  3. Направо е уникален проекта ти!Като картина на някой добър български художник....
    Иди,радвам ти се и ти се възхищавам!Желая ти успех!

    ОтговорИзтриване
  4. happy to found your blog! your works are amazing! absolutely stunning this landscape wallhanging! love it!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?