Родопска импресия

Животът е пълен с провокации...
Мен ме провокираха приказките на съседите ми по къща в Чокманджи, интелигентни пенсионери,живеещи в София и пребиваващи в топлите месеци по родните си места.За какво иде реч ли? За това,че най-красивия сезон в Родопите е есента.
Аз все още не съм я видяла с пълният й размах,когато си тръгнах тук таме се бе обагрило някое единично дърво...А дали няма да се приземя директно в зимата след една седмица?? Ще разбера ,когато стигна отново там.
И понеже нямах никакво желание за шев,да не кажа,че нямах и силно желание за живот в къщата ни без любимия човек до себе си и осезаем стимулатор за творческата ми дейност,се опитах да затворя очи и да си представя обагрените склонове под и срещу мен в есенни краски. Взех ножиците и оскъдното количество на зеленикави платове които имах в момента и изрязах хълмовете...

Прикачих ги към основата,след което по същия начин изрязах и подредих и къщичките - голямо боричкане падна с голямата ножица,тъй като малките къщички са с размери 5 х 5 мм.

Добавих покривите,избродирах прозорчетата и вратите с тегела за илици...
А след това започнах да създавам дърветата едно по едно,смесвайки различни нюанси на филц от различни видове зелено,до смесица от винено,оранж,жълто,зелено и кафяво.

Поставих и поляните и разбира се най - много фантазия вложих в небето над селото ,него мога да го наблюдавам с интерес и с часове,защотото тук то се променя невероятно бързо,особенно,когато е в облаци

И така,всичко това ...за размера 20х30 см ми отне...две седмици и бе първото нещо, което проших, след тръгването на Вилфрид от новия ни дом обратно за Германия, а аз останах за да контролирам строителните процеси около къщата.
На второ място е провокация,защото с него ще участвам в конкурса за "Еко пачуърк" на фирма Аксиома в София. Едва ли има по-еколлогично място в България от едно старобългарско село, при това с национален ренесансов привкус на каменната си арххитектура,т.н.стил на строителство-гредоред.
И за да не изляза от размерите за конкурса,се наложи да се разделя с любимия ми тип рамки в последно време и да обкантя само с напръскано зелено каки цялата творба.
Ето я в готовия й вид

Да...винаги можем да бъдем провокирани от много неша.Хубавото е, когато провокира природната красота .
Пожелавам ви един усмихнат ден!:)
А аз отивам на разузнаване в еднно градче на 30 км от тук, където открих едно вълшебно за душата ми местенце - ателие-магазин за пачуърк в Хохщат.