Е,вече прибрах цветята на стълбището,останаха само пасифлорите,но и те ще кацнат там скоро.
Така изглежда стълбището в момента,ще има още няколко попълнения
От години мечтая да се науча да подвързвам прокъсали се книги - спомен и носталгия от детството ми и моя дядо - един от хората, който заложи корените в мен на това, което съм днес : обич към природата и хората, любов към книгите, да бъда вежлива и да поздравявам, както и да помагам на немощните. Та моя дядо подвързваше всички стари и разкъсани книги както нашите , така и съседските, а също се грижеше за тези, на библиотека ''Цанко Церковски'', която се намираше в другия край на нашата улица ''Есперанто'' в Русе- за съжаление библиотеката отдавна я няма и последно- в сградата се помещаваше някаква банка... Та днес, аз си спретнах цяла книга :). Тази е с инструкциите за работа на новия ми мобилен телефон - така наречените вече ...таблети, поради факта, че телефоните вече са почти компютри, а инструкции за употреба - няма или са свити листчета, като тези в кутийките с лекарствата- непълни и- недостатъчни. И така, съпругът ми ми раз
Е,винаги съм знаела, че имам ли свой дом, в градината му ще има водни петна, било- водоскоци, било- езеро или...подскачащи фонтанчета. Реалността ми даде възможност да превърна дефекта в ефект и да съчетая стръмня склон, който остана под терасата на къщата с каменна градина и водна каскада, включваща водопад,който "пада" от терасата,преминава в два водоскачащи ръкава и се събира в малко езерце. И така,първата стъпка е да отбележите и очертаете вашата каскада и да я изкопаете.След което да посипете коритото с пясък, за да омекотите контура и накрая - поставете вата при възможност. Така се защитава гумената ПВС мембрана от пробиване на остри ръбове и камъчета. Следващата стъпка е да разпънете гумената мембрана и да "облечете" с нея вашия воден участък.Съответно ще се наложи да я изрязвате на места, а на други- да добавите допълнителни пърчета, които се залепват със специално за целта лепило. Горната част на гумата винаги трябва да е над долната при лепене.
Когато за първи път я видях в интернет-пространството, веднага ме впечатли похвата на автора да рисува, все едно, че я е сглобил от различни десени. Беше някак различна , леко детинска, наивистична, но и завладяваща. И разбира се я принтирах. Тъжното е, че не знам кой е автора, а да спомена името му с нужния респект. Преди два месеца се зарових в бумагите си, които са толкова много и са събрани в кутии, класьори, папки, които едва ли ще успея да видя още пъти в живота си или, да осъществя като моя мечта, но си стоят там и събират прах... Та ровейки се, попаднах отново на тази картина, грабнах листа, и го забодох с карфица на корковата стена. Загледах се в цветовете и се замислих, че имам достатъчно подходящи за нея цветове или сходни до тях, а за някои вече бях убедена, че искам нещо по- наситено. И, че не искам птици на жидата по вечерно време, защото противоречи на природата, птиците спят нощем, с изключение на нощните, но те на казац по жиците... Зарових се в кутиите, вади
Коментари
Публикуване на коментар