За стаята на моята внучка...

Ха-ха, майтапа ще да е внук! :) :) :)
В модерните днешни времена, човек знае след 4-тия месец вече пола на детето си. От една страна- хубаво, от друга... мен ми се губи тръпката на очакването... Разбира се, така е по-лесно да си ориентиран в каква цветова гама да се подготвяш, какви дрешки да купуваш и т.н. Не, че това ще направи бебока по-малко и ли повече щастлив- това зависи само от атмосферата и отношенията в които той ще влезне в света на порасналите, които са в най-близкото му обкръжение.
И първия контакт е на лице. Неговата лудо влюбена в лилавото мама миналата седмица направи своя избор на платове от страницата на ''Бутинете'', която аз и изпратих, а аз в ролята на добра и послушна баба, пуснах поръчката.
И днес - колетчето дойде !


Въпреки, че знаех съдържанието  на колета, с голяма радост и тръпка го отворих...
И радостта ми бе пълна- всички платчета са тук!



И разбира се любовта на Неди към пеперудите ( то не, че аз не се прихласвам по тях) ...


И така... материала дойде, сега остава да запрятам  ръкави и да започвам да изпълнявам задачките !
А на вас- усмихнат ден, аз съм от сутринта усмихната...:), ама сега усмивката ми е като крива скобичка обърната хоризонтално и отворена нагоре - от край до край .  :) :) :).




Коментари

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Тази, която носи пролетта